Post-history of Bulgarian: Bulgarian language on the Balkans, memories about Bulgarian past, controversial and dynamic present
Постистория болгарского языка: болгарский язык на Балканах, воспоминания о болгарском прошлом, противоречивое и динамичное настоящее
Language: Bulgarian with summaries in English and Russian

     The book is concentrated mainly on modernity, i.e. on the time which has not become history yet, but it also considers facts from the nineteenth and twentieth century history of the Bulgarian language and people which help us understand the dynamic present. It studies the actual state of Bulgarian, its interaction with the memories about Bulgarian past, the attitudes of native speakers and external observers towards the language — all this in the context of national policies on the Balkans today and in the past and of drastically changing historical conditions.

Table of contents

Глава І. Научноизследователският проект „Културно-историческо и езиково наследство на „Съседна“ България“ (вместо предисловие)

1. Общо за проекта

2. Автохтонни жители и бежанци; български и българоезични общности

3. Участници. Благодарности

4. Дейности по проекта

5. Проблемни области

6. Географски (и етнографски) обхват

7. Някои изводи и общи впечатления

8. Отворен край на проекта

Глава ІІ. Отново за Балканите, езиците и историческата памет (вместо увод)

1. Един от многото поводи

2. Имената на езиците и историческата памет

3. Отбранителен национализъм и историческа памет

4. Отричане (и пренаписване) на местната българска традиция

5. Кои езици и народности е различавал предмодерният жител на Балканите

6. Стар антибългаризъм и съвременни теории

7. Поява на народността. Територия, име, език, патриотизъм

8. Езикови и извънезикови критерии

9. Съотношението между народ и език

10. Един народ или два народа (1)

11. Един народ или два народа (2)

12. Един език или два езика (1)

13. Един език или два езика (2)

14. Традиционен български език и българска историческа памет извън съвременната българска държава и застрашена културно-езикова приемственост вътре в нея

Глава ІІІ. Първи впечатления от общуването на български език в Албания: алократични варианти на речевия етикет

1. Речев етикет. Езикова общност

2. Алократични варианти на книжовния език: българският книжовен език в Украйна

3. Алократични варианти на речевия етикет

4. Факти: со здравйе, сполай ти

 5. Комуникативна общност и речев етикет

6. Граници на речевия етикет

7. Относителност на архаичността на алократичния българоезичен речев етикет в Албания

8. Койнеизация

9. Алократична езикова общност

Глава ІV. Проблеми при изучаването на българските общности на Балканите. История, фолклор, самосъзнание: Бобощица, Корчанско

1. Защо Бобощица?

2. Минало, съвремие и автохтонност

3. Източник на материали. Благодарности

4. Географски особености

5. Интерес на съвременното българско общество към Бобощица

6. Съвременно състояние на местния език в Бобощица. Последни автохтонни носители

7. Присъствие на миналото — на езика, традициите, историята и фолклора — в бита, съзнанието и дейността на последните му носители

8. Съвременно състояние на фолклора

9. Съвременно състояние на диалекта: идиолекти

9.а. Архаичен ранноновобългарски морфосинтаксис — падежни употреби

10. Койнеизация на местния говор: койнеизиран вариант на идиолекта на И. Кунешка

11. Названия на езика

12. Йезико кай нас

13. Булгарче (Bullgarçe)

14. Български/булгарски: „Ние булгарски велееме“

15. Позицията на А. Мазон

16. И. Кунешка за баща си и за А. Мазон

17. Още една съвременна автохтонна позиция: Сотир Дамко

18. Отношение към другия

19. Българоезичие и българщина

20. Знания за произхода, предадени по механизмите на фолклора — устно от баща на син: България е нашата стара татковина

21. Идеализация на българите и на българската история

22. Отговорността на българските институции и на техните служители

23. Антибългаризмът

24. Местната топонимия като част от съзнанието за автохтонност

25. Легендарни връзки на Бобощица със Средновековната българска държава

26. История на селището: Местно предание за свещеника, превел Евангелието на български език и засрамил в спор гръцкия владика

27. История, фолклор, самосъзнание. Изконност на българското самосъзнание в Бобощица

28. Заключение

Глава ІV-А. Документи от село Бобощица: писмото на бобощени до българския екзарх Антим І от 1873 г., откъси от спомените на Димитри Цанцо, архив на дружество „Кай нас“ от началото на ХХІ в.

Глава V. „Исто потекло како българи имае, така и овай народ“: Призренска гора, Кукъска гора, Жупа

1. Бобощица и Косово

2. На север от Шар планина

3. „Напълно нов и неочакван акт“

4. Етническа граница ли е Шар планина?

5. Моделът на Артур Хаберланд и Афанасий Селишчев

6. Езикът като различителен белег: „Сви мислет не сме с ърби али а лбанци“

7. „Майка Булгария“

8. Жупа и Призрен

Глава VІ. Две съвременни автохтонни краеведски книги от Югоизточна Албания: Сотир Дамко за Бобощица и Лазо Нестори за Върбник

1. Как се запознах с двете книги

2. Книгата на Сотир Танас Дамко за Бобощица

3. Описанието на Бобощица у Сотир Дамко

4. Миналото на Бобощица и произходът на бобощени

5. „Големият разрив“

6. Борба да изразиш етническтата си принадлежност, църковна и просветна дейност, самоуправление

7. Традиционна култура и традиционен начин на живот в Бобощица

8. Организирана борба на бобощени да откупят земята си и личната си свобода

9. Още за живота, културата и хората на Бобощица през ХІХ в.

10. Бобощени като дейни участници в албанското национално възраждане и в борбата за албанска държавност

11. „Фолклорното, езиковото и културното богатство на Бобощица на езика булгарче (кай нас)“

12. Обществен и културен живот в Бобощица

13. Бобощица през междувоенния период

14. Бобощица и бобощени през Втората световна война

15. Опожаряването на Бобощица през 1944 г.

16. Власите в Бобощица

17. Бобощица от 1945 до 1990 г.

18. Образованост и култура. Бобощенската интелигенция

19. Бобощица днес

20. Епилог и библиография на книгата на Сотир Дамко

21. Книгата на Лазо Нестори за Върбник

22. Езикът на книгата на Лазо Нестори

23. Описанието на Върбник у Лазо Нестори

24. Населението на Върбник

25. Говорът на село Върбник

26. Историята на Върбник у Лазо Нестори

27. Топонимията като стожер на идентичността

28. Селищно устройство и архитектура

29. „Генетските стебла на селото Върбник“

30. Къщи, улици, домашно устройство, ономастика

31. Верски сгради и празници

32. „Върбник во ослободителните войни и движениа“

33. Върбник от 1945 до 1990 г.

34. Образование и култура във Върбник. Дипломирани върбничени

35. Традиционна култура и бит на Върбник. Фолклорно богатство

36. Още за Върбничени и за традиционните им занимания и дейности

37. От традиционния към съвременния Върбник

38. Върбник след 1990 г.

39. „Чувайтеги нашите стари огништа“

40. Заключение

Глава VІІ. Част от историята на кой език са югозападно-българските текстове от петдесетте и шестдесетте години на ХIХ в.

1. Предистория на един съвременен въпрос

2. Текстове от ХІХ в. с преобладаващо централнозападнобългарски и с преобладаващо югозападнобългарски езикови особености

3. В условия на полицентрично търсене на книжовноезиков модел

4. Подбор на езикови средства. Име на езика

5. Правопис и историческа фонетика

6. Други историческофонетични особености

7. Морфологични особености

8. Фонетичен класицизъм

9. Други конвергентни (общобългарско-книжовни) явления

10. Други случаи на фонетична класицизация

11. Притежателните клитики

12. Регионализми. Форми на народностното самоназвание

13. Общобългарска книжовна лексика

14. Част от общобългарския книжовноезиков процес, а не от историята и традицията на книжовната норма в Република Македония

Глава VІІІ. Диглосия между речта на човека от народа и речта на интелигента в поезията на Райко Жинзифов

1. Продължение на темата за книжовниците възрожденци от българския югозапад

2. Особен вид диглосия — авторова реч и реч на някой от героите — като доказателство за поява на културен идиом в езиковата общност

3. Акцентна диглосия

4. Езиково единство въпреки акцентната диглосия

5. Възстановяване на мястото на ударението в ритмичната поезия

6. Из Гусляръ въ соборъ

7. Я сумъ млада Бугарка... Любамъ я Бугарина

Глава ІХ. Белези на национална принадлежност в режим на книжовноезикова диглосия: писмена реч на граждани на Република Македония, открито заявяващи българската си националност

1. Книжовноезикова диглосия

2. Общобългарски книжовен език и българска банатска книжовна норма

3. Младен Сърбиновски: книжовните норми в Република Македония и в България като варианти на един и същ език

4. Езикът на автори от Република Македония, открито изявяващи българско национално съзнание: между двете книжовни норми в търсене на белези на национална принадлежност

5. Българско самосъзнание

6. Езиков тип, максимално близък до книжовната норма в Република Македония

7. Сближаване с общобългарския книжовен език, излизащо извън диалектната основа на книжовната норма в Република Македония

8. Хибридизация и континуум на двете книжовни норми

9. Графични белези на принадлежност към българската нация

10. Сливане на двете норми

11. Несъгласие с езиковата политика в Република Македония. Местно звучене. Общобългарски, но не източнобългарски език – прилика с общобългарския книжовен език от средата на ХІХ в

12. Фонетично класицизирани форми — доближаване до българския книжовен език от първата половина на ХІХ в.

13. Бугарин, българин, болгарин

14. Общобългарски книжовен език с известна интерференция  от страна на книжовната норма и книжовната практика в Република Македония

15. Индивидуални прояви на общ стремеж към сближаване с общобългарския книжовен език, към езикова ребългаризация и превъзмогване на диглосията между двете книжовни норми. Континуум на езиковия узус при несъгласие с езиковата политика

Глава Х. Българският език в днешна България: релексикализация и окцидентализми; прояви на езикова некомпетентност, езиков снобизъм и езиков упадък

1. Българският език в рамките на днешна България

2. Релексикализация

3. Вътрешна и външна релексикализация

4. Време за релексикализация

5. Думите като белег за принадлежност към дадена култура

6. Пределът на релексикализацията

7. Релексикализацията в днешния български език

8. Трудно намиране на преводно съответствие

9. Окцидентализмите като културно-исторически лексикален слой

10. Окцидентализмите и традиционната класификация на заетите думи

11. Окцидентализмите и международната лексика

12. Окцидентализми и ориентализми

13. Релексикализация и засилена окцидентализация. Обедняване на речника

14. Още за обедняването на езика

15. Западните езици и култури не са ни виновни

16. Некомпетентност, облечена във високо самочувствие

17. Разколебаване на фонетичния облик на заемките. Груби грешки при чужди собствени имена и реалии

18. Още за фонетичния и морфологичния облик на чуждите собствени имена: Каталония и Чечения

19. Който не уважава собствения си език, не уважава и чуждите езици

20. Езикови безсмислици

21. Обедняване на съчетаемостта на думите и пренебрегване на граматични класове и категории

22. Пренебрегване на български лексико-граматични и словообразувателни категории. Преследване на думата колежка

23. Реакция на част от професионалните филолози

24. Престиж и подражание. Безразличие на „научния елит”

25. Поколения и образование

26. Пълноценната езикова личност

Глава ХІ. Филолозите в днешна България и езиковедската терминология

1. Прекрачване на границите на книжовната норма и неверие в словообразувателните способности на собствения език

2. Защо българските слависти употребяват в устната си професионална реч изключително латинизирани имена на падежите

3. Как славистите изговарят латинизираните имена на падежите

4. Как се изговарят латинизираните имена на падежите в професионалната реч на други български езиковеди

5. Каква е нормата

6. Произход на формите с необичайно ударение

7. Свръхстарателна адаптация на ипсилон в ономастиката

8. За композитумите, композитата, композитите и съставните думи в професионалната реч на специалистите  по словообразуване

9. Еклектично поддаване на разнопосочни влияния

10. Терминология или жаргон?

11. Еклектизъм и дублетност в съвременната българска езиковедска терминология

12. Дублетност в терминологията

13. Психологични пречки пред дублетното използване на два терминологични пласта

14. Словообразувателната недостатъчност като психологично явление

15. Еднословието в терминологията

16. Трудности при морфологичното приспособяване на латинизираните термини

17. Табуизираното попълване на словообразувателни гнезда

18. Източници на терминологията

19. Терминологията изобщо

20. Културна дублетност: стил, естетика и достойнство на езика

Заключение. Днешна България и старите и нови български общности зад граница

Библиография

Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българското минало, противоречиво и динамично настояще

Write a review