Ideological Dictation and Bulgaria’s New Music: Outlining Written Records (1944—1969)
Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово
Language: Bulgarian with extended summary in English
Category: Musicology; Socialist period in Bulgaria

     The monograph studies official written records kept in the archives of the Union of Bulgarian Composers and of other cultural institutions of the days under Socialism in the said period. It has been devised as a chronicle of the discussions complete with the reverberations of the researchers’ response and reflection on the resistance of Bulgarian New Music to the ideological dictation. The book seeks to deal with the ideologemes of Socialist Realism in their connection with the state political machinery; to scientifically reconstruct the mechanisms of the totalitarian censorship over music; to define the problems of the unfolding moderate legitimacy and of Bulgaria’s New Music reaching the European stages in the late 1960s.

Table of contents

Първа част. Опити върху класическия период на противопоставянето нова музика — идеологически диктат (1944—1959)

Глава първа. Власт и музикалнотворчески организации: ОФ-реторика и идеологически дисонанси в конструирането на съюз на композитори, музиколози и концертиращи артисти (1944—1959)

1. Конституиране на публичната сфера в областта на професионалната музика след 1944

2. Културният подем след 9 септември 1944 и неговите „сенки“. Усилен градеж на „прогресивната музикална култура“

3. Политическата дейност на Българския музикален съюз в подкрепа на Отечествения фронт и БРП(к) през 1945—1946

4. Избледняващи опозиционни акценти: следи от конфликта между Българския музикален съюз и Професионалния съюз на българските музиканти

5. Прогресивното изкуство — идеите за „крайния модернизъм“ на Алоис Хаба, представени от Константин Илиев

6. Основаване на „Съюз на композиторите, музиколозите и музикалните изпълнители“ към КНК през 1947 и неговият властови ресурс

7. Доклад и дискусии от Общото събрани на СКМКА от 1949 — „в българската музика... няма формалистично провеждане“ (Пикпов)

8. Първи дискусии за формализма: обсъждане на клавирното изкуство на Димитър Ненов

Глава втора. Щрихи от идеологическата цензура в областта на музикалното творчество в България

1. Овеществения симулакрум — клетките на държавнополитическия механизъм за идеологически контрол и тяхното действие

2. Мрежата от музикални институции. Структура и организация на СКМКА и борбата за социалистически реализъм според устава от 1952

3. Тоталитарната „прегръдка“ на Съюза на композиторите, музиколозите и концертриращите артисти

4. Императивите на тоталитарната цензура в протоколите на президиума на СБК в периода 1954—1959 като матрица

5. Критика и самокритика — гласовете на композиторите. Покаяние и отказ. „Деляна“ — самокритиката като положителен сюжет и утвърждаване на социалистическия реализъм

6. И друг сценарий: неприемане и протести срещу критиките във „формализъм“

7. Отказ от самокритика — мълчанието пред идеологическия императив при Лазар Николв и Константин Илиев

Глава трета. Идеологията и невъзможната й трансформация в комерсиално изкуство при социализма

1. Масовата песен в България 1944—1954: трагикомичен сюжет

2. Конфликт на комерсиалност и идеологическа стерилност

3. Отбелязване на десет години от Девети септември на Втория преглед на българското музикално творчество (1954): юбилеен възход и криза на масовата песен

4. Неизбежност на разпада на идеологичесики белязаната публичност

5. Заплатени, но несъздадени песни: неясните контури на социалистическия комерсиален механизъм

Глава четвърта. Препрочитане на текстове от 1956: критически полета срещу сталинизма

1. Обозначаване на 1956 като граница — ракурси

2. Несъвместимост между музикологичния дискурс и сталинистката матрица за музикалната историография и музикалната фолклористика

3. Визията на Джуджев: професионално неиздържаната музикология е догматика, публицистика, но не и наука

4. Достигната граница: от протестите срещу сталинистките постановки в музикологията към критика на Ждановото постановление от 1948

5. Третият преглед на българското музикално творчество: възстановяване на статуквото след Унгарските събития

6. Последващи текстове на Константин Илиев и Георги Тутев — финален опит за провокация на канона на социалистическия реализъм

Втора част. Десталинизация и реставрация (1962—1969)

Глава пета. Взривени структури на идеологията и официално начало на десталинизацията: 1962

1. Реконструкция на идеологическия канон. Десталинизацията като регулирана свобода

2. Срещата на ЦК на БКП и актива на СБК през 1962 —въвеждане в проблема за десталинизацията

3. Сблъсъци през 1962. Метаморфозата на соцреализма: парадоксът за тълкуване на прогреса

4. В тон с новите процеси: ръководни органи на Съюза на композиторите в еволюция (1962—1965)

5. Режими на истина и лъжа. Дисидентство, модернизъм и поетика на истината

6. Поетика на Новата музика и българския път

7. И други съпротиви: пак за Пипков и Големинов в новата ситуация след 1962

8. И като следствие: бъдещето на българската Нова музика между модернизма и идеологическия контрол

9. Студената аура на идеологическата демагогия

10. Идеологическият сценарий за световното надмощие на социалистическата култура

Глава шеста. Избуяване на протестната българска музика: новата музика в България и в европейското публично пространство до 1969

1. Размразяване. Нови процеси

2. Нови политии в СБК от 1966 до 1969

3. Двусмисленост и условност на либерализацията като фон за новата посока на СБК

4. Посттоталитарно административно устройство

5. Търсените промени: трибуна за българска и европейска Нова музика под егидата на СБК

6. Мечти и конструирана реалност за европейско признаване на Новата музика

7. Неосъществено членство в Международното Общество за Нова музика (ISCM)

8. Повикът на 60-те: видове музикален канон в България и Западна Европа

9. Алеаторика, сонорност и фолклор. Продължаващо развитие на протестния канон след 1965

10. Фолклорът в алеаторно-сонорната музика като оразличаване от канона на соцреализма

11. Още дисидентски мотиви: отстояване и изстрадване

12. Отрицателен канон: идеологически определения за българския авангард

13. Дискусии за „Преглед на камерната музика“ — 1967

14. Българската авангардна музика в международното пространство. Политически разделения и фестивали за Нова музика в Източна Европа

15. Участия на българска Нова музика на „Варшавска есен“ и „Загребско биенале“

Глава седма. Борба срещу „диктатурата на авангарда“: партийната организация на БКП към Съюза на българските композитори като паралелен властови център

1. Несподелената власт на идеологията: подстъп към реставрацията

2. Възстановяване на дейността на първичната партийна организация към СБК

3. Нова фаза в действията на партийната организация към СБК през 1968: теза за „изостаналост на българския авангард“

4. Следи и частични документи за наказателни действия. Доклад и събрание от 4.10.1968. Решения на партийната организация с наказателен и цензурен характер

Осма глава. Връщане към „несвободата“

1. Реставрация след 1968: нови парадигми на идеологическия диктат след Отчетно-изборното събрание от 10 март 1969

2. Изборът на Президиум на СБК през 1969: официално и неофициално

3. Словесен протест срещу реставрационната вълна: изказвания на Иван Спасов и Лазар Николов от 10 март 1969

4. Партийното членство не е гаранция за гражданската позиция на композитора. Отричане на насилието

5. Матрици на победилия социализъм: парадигми на постановяване на реставрацията

6. Авангард под знака на социалистическия реализъм

7. Дискусии от декември 1969: съзряване на реставрацията. Предпоставеност на „победата на социализма“

8. Промени в обществено-административния механизъм

9. Либерализация в музикологията от 1965 до 1968 — в контраст към идеологическите матрици на реставрацията

10. Схоластика и протести в стенограмата на откритото партийно събрание за музикалната критика

11. Дискусия за естрадата от 1969: менажиране на общественото доволство

13. Финални акорди в постановяването на реставрацията: дискусия за представителността на социалистическата култура в отчетно-изборното събрание от декември 1969. Разцвет на музикално-сценични жанрове

14. Ефектът на разделяне на несъгласната Нова музика от всепобедността на официоза

Вместо заключение: няколко думи от рецензента

Цитирана литература

Резюме на английски език

Write a review