Harald Haarmann. Wer zivilisierte die Alten Griechen?: Das Erbe der Alteuropäischen Hochkultur
Кой цивилизова древните гърци? Наследството от високоразвитата древноевропейска култура
Who civilized the ancient Greeks?: The legacy of the highly developed Old European culture
Language: Bulgarian

 

    Der Mythos, dass die antiken Griechen aus dem Osten zivilisiert worden wären, hat angesichts neuen Wissens ausgedient. Die neueren Erkenntnisse von Kulturwissenschaft, Archäologie und Sprachkontaktforschung weisen in folgende Richtung: Das Fundament der griechischen Antike ist kein Eigenbau der Griechen selbst und auch kein Kulturimport von außerhalb Europas, sondern stammt zu großen Teilen aus einer älteren einheimischen Kulturtradition. Das sogenannte 'griechische' Kulturerbe unserer westlichen Zivilisation ist ein Multi-Kulti-Produkt im positiven Sinne, eine Kultursymbiose, deren Wurzeln bis ins europäische Neolithikum zurückreichen. Dieses Buch leuchtet aus, wie aus Einheimischen und Migranten das Volk der Hellenen entstand.

 

Table of contents

Въведение. Магията на Гръцката античност  митичен ореол и реална културна история

I. Раждането на мита около Древна Гърция: гръцката цивилизация като буфер между ориентализъм и оксидентализъм

Митът за неповторимостта: античното самовъзвеличаване и неговият ренесанс по времето на Немския романтизъм

Ex orient lux: митът за европейското варварство, цивилизовано чрез влиянието на Месопотамия и Египет

Древноевропейското културно наследство и неговите трансформации: трите основни етапа на цивилизационно развитие в Югоизточна Европа

II. Ранната цивилизация на Древна Европа (от ок. 5500 г. пр. Хр.): материални характеристики, технологични нововъведения и културни институции

Регионалните култури и техният индивидуален профил

Селищата на Древна Европа и свързаността им чрез търговските маршрути

Цивилизационен етап на развитие

Грънчарство, производство на керамика, пиротехнологии

Металообработване, изработка на медни, златни и сребърни артефакти

Малките пластики като характерна форма на изкуството на Древна Европа

Комуникациионните системи на Дунавската цивилизация и ролята на писмеността като интегративна технология

III. Дъщерите на Древна Европа: древноегейските регионални култури през Бронзовата епоха (от ок. 3000 г. пр. Хр.)

Лерна – мостът между Древна Европа и Микенската култура

Регионалната култура на пеласгите на континента

Регионалната култура на Цикладските острови

Регионалната култура на минойците на остров Крит

Минойските игри с бикове: характерен регионален модел в изпълняването на ритуали

Дали Троя е наследник на културата на Древна Европа

IV. Гръцката внучка на Древна Европа: анатомия на една мозаечна култура (от ок. 2000 г. пр. Хр.)

Гръцката цивилизация като „топилен котел  бикултурализъм, двуезичност, интерферентни феномени

Предгръцко ноу-хау в здравеопазването: основни познания за лечебни билки и практики

Основите на едно цялостно разбиране за природните явления: предсократическата философия на природата между отношението към традициите и интереса към познанието

Силните жени в митологията: религиозните традиции на Древна Европа и техният отзвук в антична Гърция

V. Предгръцката владетелка на Акропола: Атина и атинският държавен култ

Акрополът на Атина и неговата предгръцка история

Атина като икона на гръцката идентичност: ритуалният живот в полиса между популярната благочестивост и държавния култ

Свръхбогинята Атина и нейните многообразни роли

VI. Истории на златото: Варненското съкровище, маската на Агамемнон и Златното руно на аргонавтите

Златарското изкуство в Древна Европа

Има ли връзки между традицията на тракийското  златарство и Варна

Микенското злато и маската на Агамемнон

Злато, богове и герои в митологизацията: златното руно на аргонавтите

VII. Търговия: дългите традиции на търговските взаимоотношения във времето и пространството

Икономически зони и търговски маршрути в Древна Европа

Търговията в епицентъра между конкуренция и съперничество

Езикът на търговците: древноевропейски елементи в гръцката термнинология за търговия и стоки

Мерни и тегловни единици с древноевропейски произход

VIII. Корабостроене, мореплаване и морска търговия: занаятчийски и търговски умения в културен обмен

Древноевропейски елементи в гръцката корабостроителна терминология

Плавателни съдове, корабни модели: мотиви в изкуството на Древна Европа

Мотивът с лодката в цикладското изкуство: „Флотилията от Тера

IX. Музите и техните древноевропейски образци: изкуствата, ритуалите и театърът в античното общество

Танцът

Музиката

Театърът и неговите ритуални корени

Малките пластики и техният континуитет във времето и пространството

Естетиката на изкуството в Древна Европа и нейният ренесанс в съвременната епоха

X. Митологизираната героична епоха: Омир и неговите предгръцки герои

Героични образи и митологичен сюжет на завоеванията

Светът на епическите поеми, техните наративни стратегии и стихотворният размер хекзаметър

Елисейските полета и душите на героите

XI. Писменост и смяна на писмеността: иновативни техники за писане от Стара Европа до Класическата Античност

Социалните функции на употребата на писмеността в Древна Европа

От Древна Европа към остров Крит  влиянието на балкано-староегейската културна вълна

Продължението на гръцката грамотност в Древен Кипър от XI в. пр. Хр.

„Гръцката азбука като технологична революция в писмото: един съвместен минойско-гръцки проект

XII. Формиране на елинската идентичност: Делфи и Олимпия — средище на древногръцкото чувство за общност

Темида и ролята й в Делфи: основите на елинския мироглед

Делфийската амфиктиония и съветът на пълномощниците: модел на панелинска система за сигурност

Олимпия и нейната предгръцка господарка

XIII. Гръцкият модел за обществено добруване и неговите предгръцки корени

Принципите на древноевропейското общество, основани на сътрудничество: социално равенство и роля на половете

Атина като покровителка на обществения живот: концепции за формирането на общности от предгръцки времена

Институциите на атинската държава и предгръцки следи в номенклатурата на демокрацията

Приемствеността на предгръцката комунална система за арендоване (лизинг) до Гръцката класическа древност

Залезът на Атина от края на IV в. пр. Хр.

Епилог. Гръцката мозаечна култура като посредник между Древна Европа и следантичната Западна цивилизация

Библиография

Индекс на фигурите

 

Details
Publisher Zaharij Stoyanov
Language Bulgarian
Pages 464
Illustrations b/w figures
Binding paperback
ISBN 978-954-09-1519-7
Creation date 2021
Size 16 x 24 cm

Write a review

Your Name:


Your Review: Note: HTML is not translated!

Rating: Bad           Good

Enter the code in the box below:





Panel Tool

Reset