Table of contents

Предговор

Предговор към второто издание

Част първа. Следвоенният статус

1. Балканите във Версайската система от мирни договори

Парижката мирна конференция. Изработване на мирните договори

Подялба на балканското наследство на Османска Турция и Австро-Унгария

Репарационни и финансови разпоредби на мирните договори

Разпоредби за Проливите

Военни разпоредби

2.Турция: От Османска империя до Кемалистка република

Краят на Османската империя

Турското националноосвободително движение

Двувластие. Велико национално събрание на Турция

Гръцко-турската война (1920—1922)

Разгром на интервентите

Характеристика на събитията. Премахване на султаната и провъзгласяване на република

3. Албания: трудният път към независимостта

Албанското движение за независимост

Албанският въпрос на Парижката мирна конференция

Конгресът в Люшня

Вльорска война

Проблеми на изграждането на албанската държава. Вътрешно-политически борби

Юнска революция 1924г.

4. България: селска, буржоазна или комунистическа

Международно и вътрешно положение

Въпросът за монархията

Управление на БЗНС

Национална политика

Деветоюнски преврат 1923 г.

Септемврийско въстание 1923 г.

5. Гърция: монархия или република

Стопанско състояние

Международно и вътрешнополитическо положение

Гръцко-турската война (1919—1922) и политическите борби в Гърция

„Революцията“ от 1922 г.

Гръцката комунистическа партия и събитията в страната

6. Кралството на сърби, хървати и словенци: централизъм или федерализъм

Държавата на словенци, хървати и сърби. Народното вече в Загреб

Създаване на Кралството на сърби, хървати и словенци

Международно и вътрешно-политическо положение на кралството

Временно народно представителство. Учредително събрание

Видовденска конституция

Югославските комунисти и Кралството

7. Румъния: обединение и демократизация

Румъния и краят на Световната война

Присъединяване на Трансилвания и Буковина към Румъния

Вътрешнополитическо положение

Крах на двупартийната политическа система

Вътрешна и външна политика на правителствата

Аграрна реформа. Нова конституция

Равносметка

Част втора. Междувоенните Балкани

I. Основни проблеми и общи черти в развитието

1. Национални противоречия, борби и движения

Сръбско-хърватският антагонизъм

Албанският (косовският) проблем

Българският национален въпрос

2. Икономическа и социална структура

3. Конституционна и държавна уредба

4. Партийнополитическа система

5. Парламентарна система и диктатура

6. Комунистическата алтернатива

II. Балканските държави

1. Албания

Република Албания (1925—1928)

Кралство Албания (1928—1939)

По-нататъшно обвързване на Албания с Италия

Съпротива срещу абсолютисткия режим на крал Зогу

Италианска окупация на Албания

2. България

Терористичният двубой (1924—1925)

Второ сговористко управление (1926—1931)

Управление на Народния блок (1931—1934)

Деветнайсетомайски преврат. Преход към авторитарен царски режим

3. Гърция

Социално-икономическо развитие на Гърция през 20-те години

Диктатурата на ген. Пангалос. Връщане на Либералната партия наВенизелос на власт

Управлението на Венизелос (1928—1932). Икономическата криза в Гърция

Управление на Цалдарис. Възстановяване на монархията (1933—1935)

Гръцката комунистическа партия и политическото развитие на страната

Диктатурата на ген. Метаксас

4. Румъния

Социално-икономическа и държавно-политическа стабилизация (1922—1928)

Румъния в годините на икономическата криза. Управление на Националцърънистката партия (1929—1933)

Февруарските събития 1933 г.

Румъния в средата на 30-те години

Политическата криза от 1937-1938 г. Установяване на кралска диктатура

Турция

Социално-икономическо развитие на Турция през 20-те години

Политически национални реформи

Утвърждаване на монопола на Народнорепубликанската партия в политическия живот на Турция

Икономическата криза 1929—1933 г. и политиката на Народнорепубликанската партия

Икономическо и политическо развитие на Турция в навечерието на Втората световна война

Прояви на революционно движение в Турция

6. Югославия

Проблеми на социално-икономическото развитие

Парламентарна форма на великосръбската хегемония в Югославия (1921—1928)

Открита кралска диктатура (1929—1931)

Конституцията от 1931 г. и възстановяване на партийнополитическия живот

Политическо развитие през средата и втората половина на 30-те години

Споразумението Цветкович–Мачек

III. Международни отношения

1. Развитие на международните отношения на Балканите през 20-те години

Основни насоки на външната политика на балканските държави след Първата световна война

Малката антанта

Опити за създаване на Балканско Локарно

Развитие на двустранните отношения между балканските държави. Опит за българо-югославско сближение. Нишка спогодба

Проблеми на българо-турските и българо-гръцките отношения

Гръцко-турските отношения през 20-те години

Въпросът за Солун в гръцко-югославските отношения

Пиротски споразумения

Албания - обект на завоевателни домогвания

Проблеми на итало-югославските отношения. Френско-италианските противоречия на Балканите

IV. Националномалцинствени проблеми в отношенията между балканските държави

Договори за защита на малцинствата

Конвенции за взаимно изселване на население

Националиомалцинствената политика на балканските държави

Мюсюлманското население на Балканите в политиката на балканските държави

Националномалцинственият въпрос в българо-турския договор от 1925 г.

Балкански пакт

Изменения в международните отношения в началото на 30-те години

Гръцко-турско сближение и опити за създаване на тристранен пакт на Балканите

Българо-югославското сближение от 1933 г.

Дипломатическа подготовка и сключване на Балканския пакт

Основни положения в Балканския пакт

Политико-дипломатически борби по повод на ратификацията на Балканския пакт

Балканското съглашение и политическите събития в средата на 30-те години

Международното положение в Европа и балканските държави

Взаимните задължения на държавите от Балканското съглашение

Балканското съглашение и българо-югославските отношения

Балканското съглашение и въпросът за въоръжаването на България

Изменение на статута на Проливите и взаимоотношенията между балканските държави

Българо-югославският пакт за „вечно“ приятелство и международните отношения на Балканите (1937—1938)

Външнополитическите концепции на правителството на Г. Кьосеиванов

Външнополитическият курс на Стоядинович и българо-югославските отношения

Подготовка и подписване на българо-югославския пакт

Българо-югославският пакт и Балканското съглашение

Българо-югославският пакт и германо-италианското влияние на Балканите

По-нататъшна диференциация в Балканското съглашение. Солунска спогодба

6. Мюнхен, английската политика на гаранции и взаимоотношенията между балканските държави

Германската експанзия в Средна Европа през 1938 г. и балканските държави

Мюнхен, България и взаимоотношенията на Балканите

Английската политика на гаранции и балканските държави

Балканското съглашение, България и англо-германското съперничество на Балканите

Съветската политика и балканските държави

7. Балканската общественост и международното развитие в Европа

Балканското общество и СССР

Балканската общественост и френската система от съюзи

Балканската общественост и фашистката агресия

Част трета. Балканите през Втората световна война

1.  Балканите през първия етап на войната (1939—941)

Проблеми на вътрешнополитическото развитие на балканските държави в началото на войната

Външната политика на балканските държави по време на „странната война“

Провал на опитите за създаване на балкански неутрален блок

Балканските държави и поражението на Франция. Виенски арбитраж

Итало-гръцката война и балканските държави

Тристранният пакт и балканските държави

Балканските народи и войната. Превратът от 27 март 1941 г. в Югославия

Германо-италианската офанзива на Балканите през април—май 1941 г.

2. Балканските държави през втория етап на войната (1941—1945)

Окупация и окупационна система на Балканите

Положението и ролята на марионетните държави и правителства на Балканите

Балканските съюзници на Германия в хода на войната

Англия, емигрантските правителства на Югославия и Гърция и положението на Балканите

Турция между Оста и англо-американския блок

3. Антифашистката съпротива на Балканите

Организиране на антифашистката съпротива. Възникване на партизанско движение на Балканите

Националноосвободителният фронт на Балканите

Взаимоотношенията между партизанското движение и некомунистическите антифашистки сили

Създаване на народоосвободителни армии и развитие на военните действия на Балканите през 1942—1943 г.

Антифашистката съпротива и въпросът за властта на Балканите

4. Краят на войната и съдбата на Балканите

Антихитлеристката коалиция и Балканите

Краят на войната и държавното статукво на Балканите

Библиография

Хронологична таблица

Именен показалец

Write a review