DAESH: (Non) Islamic State
Author: Vladimir Chukov. Language: Bulgarian

Table of contents

Увод

Глава първа. Салафитското течение в Ирак и Сирия

1.1. Генезис и класификация на салафизма

1.1.1. Дефиниция и етимология

1.1.2. История

1.1.3. Уахабизъм

1.1.4. Ислямско Възраждане

1.1.5. Класификация на салафитското течение

1.1.6. Основни принципи

1.2. Исторически ракурс на иракския салафизъм

1.2.1. Махмуд ал Алуси — баща на иракския салафизъм

1.2.2. Салафитски организации

1.2.3. Отношението на Саддам Хюсеин към салафитите

1.2.4. Класификация на иракския салафизъм

1.3. „Гневните“ сунити в Ирак и в Сирия

1.3.1. Политиката на колониалните сили

1.3.2. Специално отношение на Франция към алауитите и друзите

1.3.3. Франция стимулира доминацията на алауитите в сирийската армия

1.3.4. Сунити vis-a-vis малцинствата — белег на държавообразуването

1.3.5. Въстанието на иракските сунити срещу промененото статукво

1.4. Политиката на шиитизиране и на религиозна конверсия в Сирия

1.4.1. Целенасочена политика или неоправдани страхове на сунитското мнозинство

1.4.2. Разлика в политиката на Хафез Асад и Башар Асад

1.4.3. Промяна на геоконфесионалните реалности — стимул/спирачка на религиозния радикализъм

Глава втора. Създаване на Ислямска държава в Ирак и Леванта

2.1. Идейното и кадровото наследство на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава в Ирак“

2.1.1. Първите терористични банди на Абу Мусааб аз Заркауи

2.1.2. Претенциите за държавност

2.1.3. Краят на Аз Заркауи и появата на табелата „Ислямска държава в Ирак“

2.1.4. САЩ създават Комитети за пробуждане — причина за неуспеха на ИДИ

2.1.5. Неуспешен опит на правителството на Нури ал Малики с КП

2.2. Лидерът Ибрахим Бадри, затворът Бука, разцеплението с „Ал Кайда“ и създаването на ИДИЛ

2.2.1. Отличният ученик, незабележимият студент и проповедник Ибрахим Бадри

2.2.2. Американската сянка в затвора „Бука“

2.2.3. Бадри — посочен от Саддамовите офицери, а не избран лидер

2.2.4. Полковник Самир ал Халифауи — реалният създател на ИДИЛ

2.2.5. Битката с „Ал Кайда“ и ролята на саудитските проповедници

2.2.6. Оперативните способи за създаването на организацията

2.2.7. Ролята на братята Ал Абси и „халифата“

2.2.8. Разгромът на малките джихадистки групи и ролята на Иззет Ибрахим ад Дури

2.3. Социално-племенна структура и популярност

2.3.1. Социологически измерения на влиянието на терористичната организация

2.3.2. Сунитските племена — хранителна среда за религиозния екстремизъм и ИДИЛ

2.3.3. Инструменти за навлизането в племенната социална тъкан

2.3.4. Разлика между племената в Сирия и Ирак

2.3.5. Битката срещу трибализма — битка срещу ИДИЛ

2.4. Идеолозите — група улеми — такфирити

2.4.1.Първите идеолози: египтяните Хилми Хишам и Абу Муслим ал Мъсри

2.4.2. ИДИЛ — прототип на египетската такфиритска група на Шауки ал Шейх от 80-те години на ХХ в.

2.4.3. Идеологията на ИДИЛ: коранически нормативизъм

2.4.4. Идеите на Турки ал Бенали — материализиране на насилието

2.4.5. Шейх Ахмед ал Хазими — създател на екстремистко-иредентистко течение в ИДИЛ

2.4.6. Шейх Адел ал Калбани — съвременна саудитска легитимност на ИДИЛ

2.4.7. Идеологическа битка ИДИЛ — „Мюсюлмански братя“ 

2.5. Структура на ИДИЛ и водещи личности

2.5.1. Функционалното ниво на управление — съветите

2.5.2. Териториалното ниво на управление — „вилаетите“

2.5.3. Етническо разделение на функциите

2.5.4. Силните личности — Абу Муслим ат Туркмени, Абу Али ал Анбари, Абу Омар ал Шишани

2.6. Разликите с „Ал Кайда“ и с „умерените“ ислямисти

2.6.1. Различната тактика ражда стратегическите противоречия

2.6.2. „Умерените“ ислямисти — плод от външен финансов инжинеринг

2.6.3. Антагонистични противоречия с „Ал Кайда“

2.6.4. Диференцирано отношение към жените

2.7. ИДИЛ 2 или мрежа от патронажно-клиентелистки връзки

2.7.1. Бригадата „Ислямско покаяние“

7.2. Милицията „Дауд“ и Военният съвет на Дейрезор

2.7.3. Милициите „Шухада ал Ярмук“ и „Ал Мутана“

2.7.4. Бригадите „Шухада ал бияда“, „Джунд ал акса“, „Асуат ал ислам“ и „Ансар аш шария“

Глава трета. „Халифатът“ — държава

3.1. Етап от държавообразуването, догматичен казус и търсене на легитимност

3.1.1. Ислямистка теория за етатистка цикличност

3.1.2. Кражба на идеята за „халифата“ от „Хизб ат тахрир“

3.1.3. Негативни догматични оценки за „халифата“ — „Ал Кайда“, Саудитска Арабия, турската Дианет, Световен съюз на ислямските учени

3.1.4. Аргументирано отрицание от Багдадския университет

3.1.5. Категорична позиция на „Ал Азхар“ срещу „халифата“ и противоречива по отношение на ИДИЛ

3.2. Хибриден характер на въоръжените части

3.2.1. Силна полева конкуренция – предпоставка за ясна военна стратегия

3.2.2. Тактически планове и управление

3.2.3. Критерии за рекрутиране на бойци

3.2.4. Видове въоръжени сили

3.2.5. Основни тактически похвати

3.2.6. Жените в армията на ИДИЛ

3.2.7. Чужденците в армията на ИДИЛ

3.3. Правна система, съдопроизводство, полиция и затвори

3.3.1. Гражданският „кодекс“

3.3.4. Военният „кодекс“

3.3.5. Полиция

3.3.6. Съдебна система

3.3.7. Затвори

3.4. Образователна система

3.4.1. Системата на средното образование

3.4.2. Педагогическа програма

3.4.3. Училището — средата за създаването на децата джихадисти

3.4.4. Системата на висшето образование

3.5. Икономика и данъчна политика

3.5.1. Основни „дивани“, управляващи икономическия живот

3.5.2. Нефтът — основно перо в бюджета на ИДИЛ

3.5.3. Газът — по-важен от нефта

3.5.4. Други сектори на ИДИЛ икономиката

3.5.5. Преструктуриране на икономиката след загуба на територии — акцент върху данъците и контрабандата

Глава четвърта. ИДИЛ — геополитически проект и водещите играчи 

4.1. Водещите регионални сунитски фактори (Саудитска Арабия и Турция)

4.1.1. Конференцията в Аман — подкрепа за регионален сунитски бунт

4.1.2. ИДИЛ — бумеранг в ръцете на регионалните сунитски фактори

4.1.3. Саудитска Арабия — източник на салафизъм и жертва на джихадизъм

4.1.4. Турция и ИДИЛ: противоречие между видими и невидими отношения

4.1.5. ИДИЛ — инструмент в ръцете на Турция срещу кюрдите и Асад

4.1.6. „Зоната за сигурност“ в Северна Сирия — причина за тактическо противопоставяне

4.1.7. Разминавания между САЩ и Турция по отношение на ИДИЛ

4.2. Месианизъм, регионално разширение и новият бастион — Либия

4.2.1. Пророческата визия — фактор за фанатизма и една от причините за палиативния успех

4.2.2. Териториалното разширение — част от детерминистката доктрина 

4.2.3. Трибалистичната структура и ерозия на държавността — причина за проникването в Либия

4.2.4. Либия — тил и място за спасение в бягството от сирийско-иракския епицентър

4.3. Специфична (постюгославска) балканска матрица

4.3.1. Класификация на европейския джихадизъм

4.3.2. Ислямизмът в Босна — фундамент за присъствието на ИДИЛ

4.3.3. Наложеният атеизмът по време на комунизма — предпоставка за проникване на радикални проповеднически фондации

4.3.4. Босненско-албанско ядро на ИДИЛ на Балканите

4.4. Терористичната организация vis-a-vis САЩ, Европейския съюз и Русия

4.4.1. Различен подход между трите световни фактора — географска отдалеченост и етно-конфесионален състав

4.4.2. САЩ — систематичен, но разтеглен във времето анти-ИДИЛ подход

4.4.3. ЕС — слаба вътрешна координация и нужда от външна помощ

4.4.4. Руската интервенция — смесица между защита на националните интереси и/или заявка за световно лидерство

Заключение

Бележки

Показалец на имената

ДАЕШ. (Не)Ислямска държава

Write a review