Unorthodox Islam in Bulgarian Lands: Past and Present

Author: Nevena Gramatikova. Language: Bulgarian with summary in English

Table of contents

Думи на редактора

Благодарности

Увод

1. Историографски преглед на изследванията върху проблематиката на неортодоксалния ислям

2. Цели на изследването

3. Извори, на които се опира изследването

4. Съдържание на изследването

Първа глава. Ислямският мистицизъм, хетеродоксните мистични течения в Мала Азия и разпространението им на Балканите

I. Възникване и същност на ислямския мистицизъм. Основни суфийски школи и течения

1. Суфизмът и другите религиозни системи

2. Етапи в развитието на суфизма. Основни суфийски концепции и течения

3. Хорасанската меляметийска традиция

4. Календеризмът

5. Формиране и специфики на мистичните ордени в мюсюлманския свят

II. Мистичните течения с хетеродоксна същност в селджукска и османска Мала Азия (XIII—XIV в.)

1. Установяване на тюркмените в Анадол

2. Ислямът сред тюрките. Йесевизмът

3. Племена с хетеродоксна идентичност в Анадол

4. Хетеродоксните мистични течения в Анадол в късната селджукска епоха

а) Йесевизмът в Анадол

б) Келендеризмът в Анадол

в) Тарикатът на хайдарите

г) Тарикатът на вефаите

д) Исмаилитското влияние

5. Баба Илияс Хорасани, бунтът на бабаите в 1239—1240 г. и формирането на течението на бабаите

6. Хаджи Бекташ Вели

7. Рум абдалите — генезис и връзки с първите османски султани

III. Османското завоевание на Балканите и пътища на установяване на неортодоксално тюркско население тук

1. Въпросът за миграцията на селджукски тюрки в Добруджа през 60-те години на XIII в. начело със Саръ Салтък

2. Юрушките общности и връзката им с хетеродоксните дервиши в ранната османска империя

3. Движението на шейх Бедреддин и неговите последователи

4. Османско-сефевидският конфликт, въстанията в Анадол и депортациите

а) Връзки насефевидските шейхове с тюркменските племена в Анадол до извисяването на шах Исмаил I. Възникване на Сефевидската държава

б) Религиозно-доктриналните възгледи на Сефевидите. Особености на религиозното учение на тюркските казълбаши

в) Османско-сефевидският конфликт в първата половина на XVI век

г) Отношението на върховната османската шериатска власт

д) Въстанията в Анадол

е) Бекташиийският орден и хетеродоксните течения

ж) Депортациите

5. Усядане на дервишите рум абдали в българските земи. Индикации от вилайетнамето на Тимур Баба и други източници за села, основани от тях и от неортодоксални тюркски старейшини

6. Селата на къзълбаши (бабаи и бекташи) в българските земи в ново време (XIX—XX в.)

7. Групите бабаи и бекташи

Втора глава. Тимур Баба в исторически и религиозно-мистичен аспект и като светец чудотворец

I. Вилайетнамето на Тимур Баба в религиозно-култовия живот на алевиите в Североизточна България

1. Датировка на вилайетнамето на Тимур Баба и на събитията в текста

2. Дейността на рум абдалите в българските земи според вилайетнамето на Тимур Баба

II. Тимур Баба в исторически и религиозно-мистичен аспект

1. Животът му от раждането до поемането на поста кутб

2. Тимур Баба като странстващ дервиш рум абдал според вилайетнамето

3. Родословието и духовната генеалогия на Римур Баба според вилайетнамето

4. Външният облик на Тимур Баба според вилайетнамето

5. Религиозно-мистични определения и прозвища на Тимур Баба

6. Тимур Баба като участник в османските военни кампании

7. Тимур Баба като наставник. Учениците му според вилайетнамето

III. Тимур Баба като светец чудотворец в сравнителен план с духовните му предходници

1. Общи харектеристики на култа към светците в исляма

2. Кратки бележки за култа към светците при тюрките

3. Черти от образа на Тимур Баба като чудотворец в сравнителен план с духовните му предходници

IV. Някои изводи за измеренията на образа на Тимур Баба като светец чудотворец

Трета глава. Култовите центрове на неортодоксалния ислям според вилайетнаметата на Тимур Баба и Отман Баба и други източници

1. Общи бележки за религиозно-мистичните центрове в мюсюлманския свят

2. Източници за култовата мрежа на неортодоксалния ислям в българските земи

3. Общи бележки за обителите на неортодоксалния ислям

4. Култовата мрежа на неортодоксалния ислям според вилайетнамето на Тимур Баба

4.1. Теккето на Акязълъ Баба при р. Батова край Черно море

4.2. Мейданът в Гьокче су

4.3. Теккето на Кадемли Баба до Нова Загора

4.4. Теккето на Отман Баба при с. Тракиец, Хасковско

4.5. Текке на дервишите на Мюмин Баба (текке на Мюмин Дервиш в Загра)

4.6. Сайван(т)ът на Иса Деде

4.7. Мейданът на Мустафа Баба

4.8. Текке на Акязълъ Баба край брега на течащата вода (река) Ердагъ (Ардагъ) в подножието на Танръдагъ

4.9. Обител на Йолколу (Йолкулу) Баба

4.10. Текке с имарет на Хафъззаде в Герлово (текке на Хафъз Баба, мектубхане на Дервиш Мехмед в Герлово)

4.11. Обител на Самед (Семед) Баба

4.12. Обител на Дикелли Хюсеин Баба, надзирател на Коджа Доган

4.13. Теккето на Къзана

4.14. Мейданът на Муса Баба

4.15. Текке на Али бек Тай Хъзър до Русе

4.16. Мейданът на Дурсун Баба в Бабадаг

4.17. Текке на Абдуррахмен Баба

4.18. Текке в крепостта Йози (Очаков) или прилежащия му район, или в Кадъ кьою, основано от Тимур Баба

4.19. Текке в покрайнините на с. Йнбейлери, основано от Тимур Баба

4.20. Текке на Гюл Баба в Буда

4.21. Текке на Акязълъ Баба в Будим

4.22. Тюрбе на ес-Сейид Хасан Баба, тюрбе на Джюнейд в Диметока (Димотика), тюрбета на Али Бюзюрк Баба и Топуз Баба край брега на р. Кошу (Кушу)

4.23. Текке на Къзъл Дели

4.24. Текке на Тимур (Демир) Баба при с. Свещари, Разградско

4.25. Текке на Хюсеин Баба в резервата „Воден” до Исперих

4.26. Текке на Тур Баба (?)

4.27. Текке на Зъджмаз Хамза (?)

5. Култовите центрове според вилайетнамето на Отман БаБа

6. Центрове на неортодоксалния ислям според други източници

Заключение

Използвана литература

Unorthodox Islam in Bulgarian Lands: Past and Present (Summary)

Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност

Write a review