17^th century Bulgarian letters: Centers, scribers, repertoire (Studia mediaevalia Slavica et Byzantina, volume 6)
Българската книжнина от XVII век: центрове, книжовници, репертоар
Category: Slavic manuscript tradition (15th—18th c.)
Language: Bulgarian with a summary in English

   During the 17^th century the literary activity of Bulgarian Orthodox Christians took place within the context of the Ottoman Empire. Bulgarian territories were divided among three autocephalous Orthodox churches — the Greek-dominated Patriarchate of Constantinople and Archbishopric of Ohrid, and the Serbian Patriarchate of Peć. Given the lack of independent Bulgarian state and church as main cultural patrons and the limited supply of Slavonic books printed abroad, the creation of manuscripts remained the primary method for maintain the liturgical collections of Bulgarian monasteries and parishes. From the viewpoint of Bulgarian literary history the 17th century was a period of creative stagnation as the inherited literary models turned up not to be productive, so that no original work was to arise. On the other hand, it was during this period that the first text based on vernacular appeared...

Table of contents

Увод

Досегашните изследвания

Методика и обхват на изследването

Глава 1. Български книжовни центрове и преписвачи от XVII век — ръкописна продукция

Някои методологически бележки

Общ преглед на преписваческата активност през XVII в.

1. Печка патриаршия

1.1. Рилски манастир

2. Константинополска патриаршия

2.1. Софийска митрополия

2.1.1. Сеславски манастир „Св. Никола“

2.1.2. Елешнишки манастир „Успение Богородично“ („Яковщица“)

2.1.3. Други манастири в Софийско

2.2. Търновска Митрополия

2.2.1. Търново

2.2.2. Врачански манастир „Св. Троица“, Враца и Врачанско (Врачанска митополия?)

2.2.3. Ловешка епископия

2.2.3.1. Етрополе. Манастир „Св. Троица“ („Варовитец“) и енорийската църква „Св. архангел Михаил“

2.2.3.2. Други центрове в Ловешка епископия

2.2.4. Други центрове с вероятна принадлежност към Търновската епархия

2.3. Пловдивска митрополия

2.3.1. Село Аджар

2.3.2. Дейността на Арам Димитриевич

2.3.3. Дейността на Кръстю Граматик. Кукленски манастир „Св. Врачове Козма и Дамян“

2.3.4. Анонимните паметници, изписани с карловско-кукленско писмо

Глава 2. Социален състав на преписвачите и участието им в книжовния процес

1. Духовни санове и книжовнически звания на преписвачите

2. Участие и взаимодействие на различните групи преписвачи в книжовния процес

Глава 3. Към характеристиката на българската книжнина от XVII век

1. Облик на общия репертоар

2. Специализация и норма в продукцията на центровете и преписвачите

3. Традиция и нови явления

3.1. Текстово обезпечаване на култовете към особено почитани български, общобалкански и общославянски светци

3.1.1. Култът към св. Иван Рилски

3.1.2. Култът към св. Петка Търновска

3.2. Белези на архаизация

3.3. Промени в репертоара а чети-сборниците

3.3.1. Сборници със смесено съдържание

3.3.2. Дамаскините — новите чети-сборници

3.3.2.1. Трансформиране на традицията

3.3.2.2. За локализацията на средногорския превод и началото на новобългарската традиция

3.3.3. Сборникът Чудеса Богородични

3.4. Историческата тематика в книжната на XVII в.

Заключение

Съкращения

Таблици

Списък на изследвани и използвани паметници

Цитирана литература

Показалци

Summary

Write a review