Musicology: Historical Reflections, Philosophical Perspectives. Volume 2
Знанието за музиката: Исторически рефлексии, философски перспективи
Category: Musicology. Language: Bulgarian with a summary in English
 

     Each of the centuries between the 17th and the 20th brought a novelty into the repository of ideas of music. Along with that, each of these centuries came out with their versions of their own of the music-philosophy relationship, different from that prevailing in the previous century. The century of Baroque music unsettled the balance between musica mundana, musica humana and musica instrumentalis, guarded in the medieval period by Boethius’s authority, putting forth efforts to develop techniques ensuring that musica instrumentalis would exert control over musica humana. The musical 19th century pitted music theorists against universal philosophers attempting to challenge the statements of the former, but unable to have a dialogue of equals. The 19th century was marked by yet another confrontation, this time between musical aesthetic, emerging as an independent discipline (Hanslick) and the views of the philosophers, who showed a special interest in music (Schopenhauer and Nietzsche). Thought of in recent history as an expression of human feelings or as a phenomenon of the beautiful, as an immediate display of the will or of primeval Dionysiac element, the 20th-century music made it clear that it was able to speak up the truth of being. This music set a new requirement to those who dared to follow its ability: to devote themselves wholly to this music, never to leave this music in their human existence, if expecting to be revealed its hidden cognitive abilities.

Table of contents

Увод

Музикалният Барок

Повратът

Музикалният афект

Идеята за форма

Бурмайстер

Бароковият музикус

Фигурата — природа и направа

Музикалният синтаксис

„Каденци“

„Музикалните модуси“

„Музикални орнаменти или фигури“

„Родовете на песните, или мелодическата направа“

„Анализ или подредба на музикалната творба“

„Подражание [Imitatio]“

Фигурата като социална институция

Мерсен

„Всеобщата хармония“

Връзката между musica humana и musica Instrumentalis

Унисонът в своето теологично тълкуване

XVIII век — промени и противоречия

Матезон

„Съвършеният капелмайстор“

Съдържанието на музиката

Класификацията

Музикалната емфаза

Категории и типове мелодии

Русо vs. Рамо

Рамо

Русо

„Писмо за френската музика“

Критериите

Речитативът и арията

„Опит върху произхода на езиците“

„Речник на музиката“

XIX век — философия vs. музикална естетика

Ханслик

Какво печели и какво губи знанието за музиката с „музикално красивото“

Историческият контекст

Негативните тези в „За музикално красивото“

Фантазията

От афекта към чувството

Представяне и изразяване

Общата и музикалната естетика

Позитивните тези

Музикалният израз

Музикалният смисъл

Феноменология на музикално красивото

Естетическото изследване

Естетическият предмет

Съзерцанието

Естетическият радикализъм

Понятията на музикалната естетика

Съдържание, предмет, материал

Шопенхауер

„Светът като воля и представа”

Изкуство и гений

Музиката като алегория

Мястото на музиката в разбирането за света

Движението на музиката от волята към изкуството

Човешкото битие

„За метафизиката на музиката“

Ницше

Дионисово(то) и Аполоново(то)

„Раждането на трагедията от духа на музиката“

Естетическата метафизика

Музиката и формите на езика

„Сънят на Сократ“ в тълкуването на Ницше

Място и посока на движение

Буквата и духът на понятията

„За музиката и словото“

Музикалната херменевтика

Кречмар

Шеринг

Швайцер

Е. М. Форстър и Томас Ман

Радикалният двайсети век

Шьонберг

Идеята за творчеството

Музика и истина

Идеята и музикалната идея

Идеята за метода

Новото като първо

Императивът на представянето

Grundgestalt (основен образ)

Носталгия по науките за числото

Музикалният език

Две писма до Феручо Бузони

„Мнение или прозрение?“

„Как човек става самотен“

„Сърце и ум в музиката“

„Моето развитие“

„Новата музика; моята музика“

„Дванайсеттоновата композиция“

„Композицията с дванайсет тона“(1)

„Проблеми на хармонията“

„Проблеми в изкуството на обучението“

„Нова музика, старомодна музика, стал и идея“

„Отношението към текста“

Адорно

Диалектическият метод

„Антиномия на Новата музика“

„Безучастност“

„Шьонберг и прогресът“

Музикалнофилософски ядра във философията на Новата музика

Музикалният израз

Истина и привидност

Експресионизмът в музиката

„Композиторите“

Summary

Write a review