Civilisation matérielle, économie et capitalisme, XV^e—XVIII^e siècle. Volume 3: Le temps du monde
Civilization and Capitalism, 15th—18th Centuries. Volume 3: The Perspective of the World
Language: Bulgarian

Table of contents

Предговор

Глава I. Разделянето на пространството и времето в Европа

1. Пространства и икономики: светове-икономики

1.1. Световете-икономики

1.2. Светове-икономики открай време

1.3. Някои правила тенденции

1.4. Първо правило: едно пространство, което бавно се променя

1.5. Второ правило: в центъра – доминиращ капиталистически град

1.6. Второ правило (продължение): водещите градове се сменят

1.7. Второ правило (продължение и край): повече или по-малко изявени градски надмощия

1.8. Трето правило: различните зони са йерархизирани

1.9. Трето правило (продължение): зони на Тюнен

1.10. Трето правило (продължение): пространсветната схема на света-икономика

1.11. Трето правило (продължение): има ли неутрални зони?

1.12. Трето правило (продължение и край): обвивка и инфраструктура

2. Светът-икономика: една система срещу други системи

2.1. Икономическият ред и международното разделение на труда

2.2. Държавата: политическа власт, икономическа власт

2.3. Империя и свят-икономика

2.4. Войната според зоните на света-икономика

2.5. Общества и светове-икономики

2.6. Културният ред

2.7. Схемата на света-икономика със сигурстно е валидна

3. Светът-икономика от гледна точка на разделението на времето

3.1. Конюнктурните ритми

3.2. Флуктуации и резонансови пространства

3.3. Секуларният тренд

3.4. Обяснителна хронология на световете-икономики

3.5. Кондратиев и скуларният тренд

3.6. Може ли да се обястни дългата конюнктура?

3.7. Вчера и днес

Глава 2. Старите европейски икономики с доминираща роля на градовете: преди и след Венеция

1. Първият европейски свят-икономика

1.1. Европейската икономика след IX век

1.2. Свят-икономика и двуполюсност

1.3. Северните пространства: богатството на Брюж

1.4. Северните пространства: подемът на Ханзата

1.5. Другият полюс на Европа: италианските градове

1.6. Посредничеството на шампанските тържища

1.7. Пропуснат шанс за Франция

2. Закъснялото превъзходство на Венеция

2.1. Генуа срещу Венеция

2.2. Мощта на Венеция

2.3. Отговорността на Венеция

2.4. Galere da mercato

2.5. Венеция, един специфичен капитализъм

2.6. А трудът?

2.7. Първенство на индустрията?

2.8. Турската опасност

3. Неочакваното богатство на Португалия или от Венеция до Антверпен

3.1. Традиционното обяснение

3.2. Нови обяснения

3.3. Антверпен, световната столица, създадена отвън

3.4. Етапите на антверпенското величие

3.5. Първи подем, първо разочарование

3.6. Вторият шанс на Антверпен

3.7. Промишен подем

3.8. Оригиналността на Антверпен

4. Да върнем мащабите и значението на века на генуезците

4.1. „Стена от голи планини“

4.2. Далечни действия извън пределите на града

4.3. Акробатическа игра

4.4. Генуа незабелязано госпдоства над Европа

4.5. Причините за генуезкия успех

4.6. Оттеглянето на Генуа

4.7. Оцеляването на Генуа

4.8. Да се върнем към света-икономика

Глава 3. Някогашните икономики в Европа с доминиращи градове: Амстердам

1. Обединените провинции у дома си

1.1. Късче природно бедна земя

1.2. Подвизите на земеделието

1.3. Свръхоживена градска икономика

1.4. Амстердам

1.5. Своеобразно население

1.6. В началото е риболовът

1.7. Холандската флота

1.8. Съществува ли „държава“ Обединени провинции?

1.9. Вътрешните структури изобщо не се променят

1.10. Данъкът срещу бедните

1.11. Срещу другите държави

1.12. Царството на сделките

2. Да завладееш Европа, за да завладееш света

2.1. Основното се разиграва преди 1585 г.

2.2. Останалата част от Европа и  Средиземноморието

2.3. Холандци срещу португалци, или да заемеш чуждото място

2.4. Свързаността на трафиците в холандската империя

3. Упех в Азия, провал в Америка

3.1. Време на битки и успех

3.2. Величие и падение на Остиндийската компания

3.3. Защо се стига до фалит през XVIII век?

3.4. Неуспехът в Новия свят ограничава холандските постижения

4. Надмощие и капитализъм

4.1. В Амстердам всичко върви, когато върви работата на стоварищата

4.2. Стоки и кредит

4.3. Комисионната търговия

4.4. Доводите на участващ с акцепт

4.5. Модата на заемите или извращението на капитала

4.6. Поглед от друг зрителен ъгъл: отдалечавайки се от Амстердам

4.7. Около балтийските страни

4.8. Франция срещу Холандия: една неравна битка

4.9. Англия и Холандия

4.10. Да напуснем Европа: Индонезия и Филипините

4.11. Можем ли да обобщим?

5. За упадъка на Амстердам

5.1. Кризите то 1763, 1772—1773 и 1780—1783 г.

5.2. Батавската революция

Глава 4. Националните пазари

1. Елементарни подразделения, подразделения от висш ред

1.1. Гама на пространствата

1.2. Провинциални пространства и пазари

1.3. Национална държава — да! Но национален пазар?

1.4. Вътрешни митници

1.5. Не са нужни априорни обяснения

1.6. Териториална икономика, градска икономика

2. Да пресметнеш и измериш

2.1. Три променливи и три величини

2.2. Три двусмислени понятия

2.3. Редове на величини и корелации

2.4. Държавен дълг и БНП

2.5. Други съотношения

2.6. От потребление към брутен национален продукт

2.7. Пресмятанията на Франк Спунър

2.8. Очевидни приемствености

3. Франция — жертва на собствения си гигантизъм

3.1. Различие и единство

3.2. Естествени и изкуствени връзки

3.3. Политиката преди всичко

3.4. Свръхизобилие на пространство

3.5. Париж плюс Лион, Лион плюс Париж

3.6. Париж взема връх

3.7. За диференциалната история

3.8. За или против линията Руан — Женева

3.9. Морски и континентални гранични области

3.10. Вътрешните райони

3.11. Вътрешните райони, завзети от периферията

4. Търговското превъзходство на Англия

4.1. Как Англия става остров

4.2. Лирата стерлинга

4.3. Лондон — създаващ националния пазар и създаден от него

4.4. Как Англия става Великобритания

4.5. Английското величие и държавният дълг

4.6. От Версайския мирен договор (1783) до договора на Идън (1786)

4.7. Статистиката осветлява проблема, но не го решава

Глава 5. Светът за и против Европа

1. Америка или залогът на залозите

1.1. Враждебна и все пак благодатна необятност

1.2. Регионални и национални пазари

1.3. Последователно закрепостяване

1.4. За Европа

1.5. Срещу Европа

1.6. Индустриалният спор

1.7. Английските колонии избират свободата

1.8. Търговско противопоставяне и съперничество

1.9. Испанското и португалското стопанство

1.10. Отново се връщаме към испанска Америка

1.11. Испанската империя стъпва на крака

1.12. Съкровището на съкровищата

1.13. Нито феодализъм, нито капитализъм?

2. Черна Африка — поглед отвътре

2.1. Единствено Западна Африка

2.2. Един изолиран, но достъпен континент

2.3. Един изолиран, но достъпен документ

2.4. От крайбрежието към вътрешността

2.5. Тристранната търговия и условията на обмена

2.6. Краят на робството

3. Русия — този дълго време отделен икономически свят

3.1. Руската икономика не след дълго се свежда до квазиавтономия

3.2. Една силна държава

3.3. Крепостничеството в Русия се засилва

3.4. Пазарът и селските стопани

3.5. Градове, които са по-скоро паланки

3.6. Свят-икономика, но какъв?

3.7. Да изобретиш Сибир

3.8. Несъвършенства и слабости

3.9. Цената на европейското пронкване

4. Случаят с турската империя

4.1. Основите на света-икономика

4.2. Мястото на Европа

4.3. Керванджийската вселена

4.4. Дълго време запазени морски територии

4.5. Търговците в услуга на турците

4.6. Икономически и политически упадък

...

Фернан Бродел. Световното време

Write a review