The structures of everyday life: The limits of the possible. Volume I 
Les Structures du quotidien. Tome 1: Le Possible et l' Impossible
Translation from French into Bulgarian by Maria Georgieva

This social and economic history of European civilization from the Middle Ages to the Modern Times organizes a multitude of details to paint a rich picture of everyday life.

Table of contents

Въведение

Предговор

I. Тежестта на числеността

1. Населението на света: числови гатанки

1.1. Нагоре—надолу: системата на приливите и отливите

1.2. Недостатъчно числа

1.3. Как да се изчислява

1.4. Равенството Китай—Европа

1.5. Общото население на света

1.6. Спорни данни

1.7. Столетията едни спрямо други

1.8. Отколешните непълни обяснения

1.9. Ритъмът на климата

2. Препоръчителен мащаб

2.1. Градове, армии и флотилии

2.2. Твърде рано пренаселената Франция

2.3. Гъстотата на населението и равнище на цивилизацията

2.4. Какво още подсказва картата на Гордън Хюс

2.5. Книга за хората и дивите зверове

3. Старият биологичен режим отмира с XVIII век

3.1. Равновесието отново има предимство

3.2. Градът

3.3. Епидемиите

3.4. Чумата

3.5. Цикличната история на болестите

3.6. 1400—1800 година. Един дълготраен биологически стар режим

4. Многочислените срещу слабите

4.1. Против варварите

4.2. Изчезването на великите номади преди XVII век

4.3. Завладяване на пространства

4.4. Когато културите се съпротивляват

4.5. Цивилизации срещу цивилизации

II. Насъщният хляб

1. Пшеницата

1.1. Пшеницата и вторичните култури

1.2. Пшеница и редуване на културите

1.3. Слаби реколти, компенсации и бедствия

1.4. Увеличаване на добивите и на посевни площи

1.5. Местна и международна търговия с жито

1.6. Пшеница и калории

1.7. Цена на житото и жизнено равнище

1.8. Хляб за богатите, хляб и каша за бедните

1.9. Купен или домашно приготвен хляб

1.10. Защо житото е царят

2. Оризът

2.1. Ориз, отглеждан на сухо и в оризища

2.2. Чудото на оризищата

2.3. Отговорностите на ориза

3. Царевицата

3.1. Най-после ясен произход

4. Царевицата и американските цивилизации

4.1. Хранителните революции на XVIII век

4.2. Царевицата извън пределите на Америка

4.3. Картофът — още по-важен

4.4. Трудността да се храниш с хляба на другите

5. А останалия свят?

5.1. Хората на мотичката

5.2. А примитивните народи?

III. Излишество и насъщност. Храни и напитки

1. Трапезата. Лукс и масово потребление

1.1. Закъснелият лукс

1.2. Месоядна Европа

1.3. Месната дажба намалява след 1550 г.

1.4. Европа все пак е привилегирована

1.5. Прекомерно доброто ядене или кулинарната екстравагантност

1.6. Подреждане на трапезата

1.7. Бавно установяване на правила за добро държание в обществото

1.8. На Христовата трапеза

1.9. Всекидневни храни. Солта

1.10. Всекидневните храни. Млечни продукти, мазнини, яйца

1.11. Всекидневни храни. Морските дарове

1.12. Ловът на треска

1.13. Черният пипер излиза от мода след 1650 г.

1.14. Захарта завладява света

2. Напитки и стимулатори

2.1. Водата

2.2. Виното

2.3. Бирата

2.4. Ябълковото вино

2.5. Закъснелият успех на алкохола в Европа

2.6. Употребата на спиртни напитки извън Европа

2.7. Шоколад, чай, кафе

2.8. Стимулантите. Славата на тютюна

IV. Излишество на насъщност. Услови на живот, условия на живот, облекло и мода

1. Къщите по целия свят

1.1. Скъпите строителни материали: камък и тухли

1.2. Другите строителни материали: дърво, пръст, тъкани

1.3. Селско жилище в Европа

1.4. Градски къщи и жилища

1.5. Урбанизираните села

2. Вътрешното оформление

2.1. Оскъдните мебели на бедността

2.2. Традиционните цивилизации или непроменящият се интериор

2.3. Двойствеността в китайското обзавеждане

2.4. В Черна Африка

2.5. Западът и неговите разнообразни мебели

2.6 .Паркет, стени, тавани, врати и прозорци

2.7. Камината

2.8. Фурни и печки

2.9. От майсторите на мебели до суетата на купувачите

2.10. Показателен е единствено ансамбълът

2.11. Лукс и удобство

3. Облекло и мода

3.1. Ако обществото не се развива

3.2. Ако всички бяха бедни

3.3. Европа, или лудостта на модата

3.4. Лекомислена ли е модата?

3.5. Няколко думи за географията на текстила

3.6. Модата в широк смисъл и дългосрочните ѝ колебания

3.7. Какво заключение да направим

V. Разпространение на техниката: Източници за енергия и металургия

1. Ключовият проблем. Енергийните източници

1.1. Човешкият двигател

1.2. Животинска сила

1.3. Хидравлични и задвижвани от вятъра двигатели

1.4. Корбаните платна и европейските флотилии

1.5. Дървото — всекидневен източник на енергия

1.6. Каменните въглища

1.7. В заключение

2. Желязото. Бедният роднина

2.1. Първи стъпки на елементарна металургия, но не и в Китай

2.2. Напредък от XI до XV век. Щирия и Дофине

2.3. Свръхконцентрацията

2.4. Малко цифри

2.5. Другите метали

VI. Технически революции и изоставания

1. Трите големи технически нововъведения

1.1. Произходът на оръдейния барут

1.2. Артилерията става подвижна

1.3. Корабната артилерия

1.4. Аркебузи, мускети, пушки

1.5. Производство и бюджет

1.6. Артилерията в световен мащаб

1.7. Хартията и книгопечатането

1.8. Изнамирането на подвижните букви

1.9. Книгопечатането и голямата история

1.10. Подвигът на Запада. Далечното корабоплаване

1.11. Морски флоти на Стария свят

1.12. Водните пътища на света

1.13. Простата загадка на Атлантика

2. Мудността на транспортните средства

2.1. Установеност на маршрутите

2.2. Аргументи срещу определяща роля на политическите събития върху пътуванията

2.3. Речният флот

2.4. Архаичността на транспортните средства. Закостенялост и забавено развитие в Европа

2.5. Незначителни скорости и пропускателна способност

2.6. Превозвачи и превозни средства

2.7. Транспортът или пределните икономии

3. Тегобите на историята на техниката

3.1. Техника и земеделие

3.2. Техниката като самоцел

VII. Парите

1. Икономики и несъвършени пари

1.1. Примитивните пари

1.2. Натурална размяна в сърцето на паричните икономики

2. Извън Европа. Икономики и метални пари в детска възраст

2.1. В Япония и в Турската империя

2.2. Индия

2.3. Китай

2.4. Някои правила на паричните игри

2.5. Пренията между скъпоценните метали

2.6. Изтичане, спестяване и натрупване

2.7. Паричните еталони

2.8. Метални запаси и скорост на паричното обращение

2.9. Извън пазарното стопанство

3. Книжни пари и кредитни инструменти

3.1. Това е стара практика

3.2. Пари и кредит

3.3. Според Шумпетер всичко е пари, всичко е кредит

3.4. Парите и кредитите са вид език

VIII. Градовете

1. Градът като такъв

1.1. От минималната до общата тежест на градовете

1.2. Непрестанно продължаващото разделение на труда

1.3. Градът и пришълците, които в повечето случаи са бедняци

1.4. Самочувствието на градовете

1.5. На Запад. Градове, артилерия и превозни средства

1.6. География и градски връзки

1.7. Градските йерархии

1.8. Градове с цивилизации: как е в ислямския свят

2. Самобитността на европейските градове

2.1. Свободни светове

2.2. Модерност на градовете

2.3. Имат ли градските форми на Запад един „общ модел“

2.4. Различни еволюции

3. Големите градове

3.1. Отговорността ли? Те е на държавите

3.2. За какво служат те?

3.3. Нестабилни вселени

3.4. Неапол. Oт кралския дворец до Меркато

3.5. Санкт Петербург през 1790 г.

3.6. Предпоследно пътуване. Пекин

3.7. Лондон от Елизабет до Джордж III

3.8. Урбанизацията. Предвестие на човек

В заключение

Бележки

Структурите на всекидневието. Възможното и невъзможното

Write a review