Ideas, images, symbols in the Bulgarian poetry (second half of the 20th — beginning of the 21st century)
Идеи, образи, символи ​в българската поезия през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век
Language: Bulgarian
Category: Literature of People's Republic of Bulgaria; Contemporary Bulgarian Literature

Table of contents

Въведение

Част първа. Социална динамика и трансформации в образно-символно-метафоричната система на българската поезия от 40-те години на ХХ век до началото на ХХI век

Част втора. Поетите на 40-те години на ХХ век. Обществени разломи и разгръщане на поетическото самосъзнание

Никола Вапцаров — на безстрашната вяра

Самотният мечтател — Александър Вутимски

Александър Геров — скитник между живота и смъртта

Образът на града в ранната поезия на Богомил Райнов

Драматичният лиризъм на Веселин Ханчев

Далечното плаване на Иван Пейчев

Словесните храмове на Валери Петров

Част трета. Поетите на 50-те години на ХХ век. Времето на надеждата и съзиданието. Нови идеи и мотиви. Епикогероичният образ на действителността

Пеньо Пенев — поет на възторга и покрусата

Божидар Божилов — тайната, наречена Човек

Георги Джагаров — човекът в огледалото на историята

Лиляната Стефанова — неуморната жрица на словото

Павел Матев — светлата печал на спомена

Найден Вълчев — хармонията на думите

Романтичният метафорист Иван Давидков

Станка Пенчева — огънят на страстта и съзерцанието на Вечността

Част четвърта. Поетите на 60-те години на ХХ век. Поезията като резонанс на нравствената и социалната енергия

Любомир Левчев — последният, който не избягва от Помпей

Никола Инджов — живата вода на родовата памет

Андрей Германов — яростното слънце на надеждата

Трагичната изповедност на Иван Динков

Поетичният континент на Петър Караангов

Дамян Дамянов — пейзажи на духа

Стефан Цанев — нека вечно изгаряме като звезди

Евтим Евтимов — посланията на любовта и красотата

Христо Фотев — живата метафора на поезията

Чест пета. Поетите на 70-те години на ХХ век. Между екстаза на резигнацията. Отражение и метафорични екстраполации на социалната ентропия

Идеите образи на Иван Цанев

Екатерина Йосифова — човекът е поетическа Вселена

Борис Христов — тромпетистът на моралното несъгласие

Небесните концерти на Кирил Кадийски

Андрей Андреев — сеячът на словесната нива

Богдана Зидарова — светлината преминава през мен

Борислав Геронтиев — магията на патриархалната Вселена

Петър Андасаров — поет, който свети с думите

Част шест. Поетите на 80-те години на ХХ век. На превала между две епохи — смяна на естетическо-художествената парадигма

Валентина Радинска: „Душата е съд със светена вода”

Надя Попова – драмата на мислещия дух

Деньо Денев — трагизмът на чувствителната душа

Валери Станков — студената сълза на Бога

Поетичните хоругви на Боян Ангелов

Иван Есенски — поет на волята и нравствената непримиримост

Интелектуалната съзерцателност на Роза Боянова

Апокалиптичните стиховидения на Николай Майсторов

Част седма. Българската поезия в края на ХХ век. Поетическото самосъзнание като единство на фантазно и реално

Заключение

П. Анчев. Критическа история на българската поезия от втората половина на ХХ век

Литература

Write a review