Historical Memory and Images of the Past (Based on Examples from Bulgaria, Hungary, Poland and Lithuania)
Language: Bulgarian with a summary in English
The monographic research is focused on current anthropological issues — the concept of historical memory and the concept of the past as an image, experience and social activity. Its main purpose is to outline different patterns of culturally shaped ideas about the past, to highlight their fundamental importance in the modeling and maintenance of community identitifications, their understanding as a cognitive capital, a means of legitimation and a guarantee for coherence and stability in time and space, as well as motivation for modern activities and memorial policies. An important goal of the research is to draw out specific manifestations of the past examined in the light of the present state of knowledge and its aspects, agents, mediators, causes and functions. Particular attention is paid to the transformations of the historical knowledge in the era of global modernity, virtual mega communities and the leisure industry. The analysis of empirical material from several European cultural spaces provides a usable typology of historical memory and provides principles of comparison that are applicable to other terrains. They are laid out in the characteristics and structures of the concept of historical memory. Such anthropologically oriented social historiography can offer a holistic and multifaceted image of the past in order to achieve its fuller knowledge.
Table of contents
Въведение
1.1. Предпоставки за изследването и актуалност
1.2. Обект и предмет на изследването
1.3. Цели и задачи на изследването
1.4. Изследователски подходи и методи
1.5. Структура на изследването
Първа глава. Историческата памет — концепт и познание
1. Историческата памет — формиране на концепта
2. Общност и идентичност
3. Към дебата за паметта в постмодерния свят и в глобалната епоха
4. Историческата памет — понятие, съдържание, структури и характеристики
Втора глава. Алтернативна историческа памет (кримските татари от Североизточна България)
1. Свидетелствата на другите
1.1. Татарски образи в българския национален наратив през XIX в.
1.1.1. Татарски топоси в българските народни песни
1.1.2. Фолклорно-митологична матрица в историографията и в книжнината от XIX в. и опитите за нейното разрушаване
1.2. Културният контакт с татарите преселници
1.3. Публикувано и устно слово (свидетелства от българската периодика и от местната памет)
2. Собственият разказ за миналото (към етноисторията на татарите в Добруджа)
2.1. Устна история на преселването от Крим
2.2. Родова памет и популярно историческо знание
3. Припомняне и забрава
3.1. Научният дискурс като инструмент на паметта
3.1.1. Паметта за езика и за етнокултурата
3.1.2. Архивите
3.1.3. Реликти: една детска броилка
3.2. Механизми на забравата
3.2.1. Разломи в историческата памет
3.2.2. Шън (šıñ) — ценност и автосанкция
4. „Султаните“ Гирай от Върбица и местната устна история
4.1. За Гираите в местното историописание
4.1.1. Гираите във Върбица: заселване, отношение с османската власт
4.1.2. Предания за възникване на селища
4.2. Фолклорни модели в местната памет: от чуждото към своето
4.2.1. За българската линия в родословието на Гираите
4.2.2. Легендата за Асян Герила (Герай) от Герлово
4.3. „Султаните“ и Сараят в местната памет
4.4. Към родовата митография на Гираите
Трета глава. Героична историческа памет (татарите в Полша и в Литва)
1. Дълготрайна памет
1.1. Етничност и културна идентичност
1.2. Традиционна култура и ислям
1.3. Религиозна памет — сакрални топоси, устно и писано слово
2. Минало и репрезентации
2.1. Формиране на етноистория
2.2. Легендарна история
2.2.1. Митология на заселването — образи и герои
2.2.2. Генеалогия и родови предания
2.3. Бележки към устната история на татарите в Литва
3. Посредници
3.1. Припомняне и „места на памет“
3.2. Историята в съвременните татарски издания
3.3. „Огледало с памет“ (визуална историография)
3.4. Творческа памет (някои мотиви, символи и образи на миналото в поезията на Селим Хазбиевич, Муса Чахоровски и Адас Якубаускас)
Четвърта глава. Миналото в съвременна перспектива
I. Историческа памет и регионална идентичност: куманство (kunság) в Унгария
1. За куманите в унгарската историография и в легендите
2. Посредници на историческата памет
2.1. Пастирската култура като дълготрайна памет
2.2. Redemptio: към конструиране на регионална идентичност
2.3. „Застрашената памет“: куманската молитва „Отче наш“ („А kun miatyánk“)
3. „Последният куманин“: Ищван Мандоки Конгур
4. Актуално минало. (“Kunok vagyunk”/„Кумани сме“)
II. В контекста на постмодерността
1. Исторически възстановки, свободно време, идентификация
1.1. Между идеите на неотуранизма и носталгията по номадското минало
1.1.1. Курултай в Унгария
1.1.2. Среща на куманите в Карцаг, Унгария
1.2. Историческата реконструкция — репрезентация и самопознание (из дейността на Военноисторическия клуб на литовските татари в Каунас)
2. „Виртуални номади“ и витруална историческа памет
2.1. „Виртуални номади“
2.2. Образи на миналото
2.3. Лични истории, родова памет, търсен генезис
2.4. Виртуална историография
Заключение
Архивни източници
Библиография и възприети съкращения
Приложения
Summary
Историческа памет и образи на миналото (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)
Details | |
Publisher | Paradigma |
Language | Bulgarian with a summary in English |
Pages | 452 |
Illustrations | b/w figures |
Binding | paperback |
ISBN | 978-954-326-393-6 |
Creation date | 2019 |
Size | 16 х 24 cm |