Housing Policy and Sustainable Development: Bulgaria in the European Context
Language: Bulgarian with а summary in English

    The first attempts to look at the housing-related issues as an integral component of the national socioeconomic structure were made in Bulgaria during the 1970s and 1980s during the advancement of the urban and spatial planning. This was, however, done mainly in the theoretical realm and did not inform governance decisions under the then existing political and economic conditions. This book is an attempt to analyse housing and housing policy in the context of the heightened conflict between the natural and man-made environment on a global scale.

Table of contents

Въведение. Жилището в исторически контекст

1. Древни форми на обитаване

Близък Изток и Гърция

Келтски жилища

Римски жилища

Жилищата в Южна Америка

2. Жилищата в Европа през Средновековието и до началото на XIX век. Еволюция на жилището, социални различия

3. Масовото жилище в европейските градове през XIX век

Част I. Съвременна жилищна политика

I.1. Определение и основни принципи на жилищната политика

I.1. Определение за жилищна политика

I.2. Жилището като ключов елемент на обществената система

I.3. Достъпност на жилището. Определение за достъпно/социално жилище

I.4. Роля на държавата

I.5. Роля на местното самоуправление

I.6. Роля на пазара и на организациите от „третия сектор“

I.7. Механизми за контрол и оценка

I.2. Съставни части на жилищната политика. Жилищен цикъл

I.2.1. Прогнозиране и планиране на жилищните нужди

I.2.2. Финансиране на жилищата

I.2.3. Строителство и реконструкция на жилищата

I.2.4. Разпределение на жилищата

I.2.5. Жилищен пазар

I.2.6. Управление и поддръжка на жилищата

I.3. Етапи на жилищната политика в страните от Западна Европа

I.3.1. Период до края на Втората световна война

I.3.2. Жилищната политика след Втората световна война до 90-те години на XX век

I.3.3. Съвременни тенденции след 1990 г.

I.3.4. Изводи — приложимост на западноевропейския опит

I.4. Жилищна политика в Централна и Източна Европа

I.4.1. Период до 1944 г. Централно планиране 1945—1989 г.

I.4.2. Кризисни промени в периода на прехода към пазарна икономика

I.4.3. Сравнение на държавните жилищни политики

Част II. Жилищна политика в България

II.1. Жилищна политика в периода до 1989 г.

II.1.1. Промяна на селищната структура след 1944 г.

II.1.2. Централизирана жилищна политика през 1945-1989 г. Българският феномен — „етажна собственост“

II.2. Жилището в условия на икономически и социален преход след 1989 г.

II.2.1. Характеристика на съвременните български жилища и жилищни квартали

II.2.2. Характеристика на жилищния фонд, обитаван от ромското население

II.2.3. Изводи за състоянието на жилищния фонд в България

II.3. Действия за формиране на нова жилищна политика след 1989 г. Опити за законодателно уреждане на въпросите на жилищната политика

II.3.1. Национална жилищна стратегия и Закон за управление на етажната собственост

II.3.2. Други нормативни документи

II.З.З. Проекти с участието на автора в подкрепа на развитието на нова жилищна политика

Проекти с участието на автора в състава на международни консорциуми, подпомогнати от Европейската Комисия

Проект с участието на автора за създаване на социална жилищна организация в България

II.4. Инвестиционни проекти за обновяване на апартаментни жилища в големите градове на България

II.4.1. Централизирани проекти с преобладаваща държавна намеса и дълбока публична субсидия (“Top down”)

Национална програма за обновяване на жилищния фонд 195 Проект „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ (Обновен дом)

Проект BG161Р0001/1.2-01/2011 „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013“

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради

II.4.2. Проекти с децентрализиран подход (подходът “Bottom-up”)

Проект „Захарнафабрика“

Програма REECL I и II за подпомагане енергийната ефективност на жилищни сгради

“Ad Нос” проекти за обновяване на жилищни сгради

II.4.3. Сравнение между централизирания подход (“Top-down”) и методът “Bottom-up” за осъществяване на инвестиционни проекти

Част III. Място на жилището в контекста на устойчивото развитие и постиндустриалното общество

III .1. Жилището в рамките на системните проблеми на съвременната икономика

III .2. Концепцията за край на растежа/ограничен растеж и постиндустриалното общество

III.3. Развитие на градовете и жилището в условия на ограничен/нулев растеж

III.3.1. Решаващата роля на местните общности

III.3.2. Деурбанизацията в контекста на икономиката на устойчивото състояние (Steady State Economy)

III.3.3. Еластичност на града (Urban Resilience)

Устойчиво градско планиране

III.3.4. Пилотни проекти за развитие на съседските общности и жилищни структури

Cohousing

Градове на прехода, Движение на прехода, Мрежа на прехода (Transition Towns,Transition Movement, Transition Network)

III.4. Дефиниране на устойчивото жилище

III.4.1. Подходът “Life Cycle Analysis” — четвъртото измерение на жилищната сграда

III.4.2. „Зелени“ сгради (Green Building Design)

III.4.3. Сертифициране за „зелени“ сгради

Стандартът “Passive House”

Стандартът „Жилища с близко до нулево енергопотребление“ (Nearly Zero-Energy Homes)

III.5. Перспективи на българското жилище в контекста на устойчивото развитие

III.5.1. Териториалноустройствени и градоустройствени аспекти

III.5.2. Възможности за „зелена“ жилищна архитектура в България

III.5.3. Преструктуриране на формата на владение на жилищата

Заключение. Необходимост от дефиниране на цялостна държавна жилищна политика в България

1. Основни проблеми на жилищната система в България

2. Необходими действия за развитие на жилищния сектор в България

Библиография

Списък на илюстрациите

Write a review