Bulgaria is a huge area with numerous people — a land of bliss: Geographical itinerary writings about Bulgaria and Bulgarians from 4th-15th century AD
Language: Bulgarian
The book comprises 111 partially or wholly translated Mediaeval texts that contain information about the geography and history of the Bulgarian lands and their inhabitants.
Table of contents
Уводни думи
Българските земи и тяхното население в географско-пътеписната книжнина (ІV—ХIV в.)
Преводи на средновековни извори
„Пътеводител от Бурдигала до Йерусалим“ (333 г.)
Пътища в Пойтингеровата карта (ІV в.)
„Описание на целия свят и на народите“ (средата на ІV в.)
Географски описания в „История“ на Амиан Марцелин (+400 г.)
Поеми от Клавдий Клавдиан (+400 г.)
„Книга за имената на селищата“ от Евсевий Хиероним (втората половина на ІV в.)
Късноримски списък на служебните рангове (началото на V в.)
„История против езичниците“ (417 г.) от Павел Орозий
„Морски предели“ от Руфий Фест Авиенус (IV—V в.)
„Пратеничества“ (448 г.) от Приск Тракиец
„Тълкувание на Апокалипсиса“ (515—535 г.) от Андрей Кесарийски
„Християнска топография“ (547—548 г.) от Козма Индикоплов
Географски описания в „История на готите“ от Йорданес (VІ в.)
„Земеописание“ от Присциан Граматик (VІ в.)
„Диалози“ от Псевдо-Кесарий (средата на VІ в.)
„Пътеводител“ от Хиерокъл Граматик от VІ в.
Арменска география (Ашхарацуйц) от Анания Ширакаци (VІІ в.)
„Космография“ от Равенския Географ (VІІ в.)
„Книга с астрономически таблици“ (772 г.) от Ибрахим Ал-Фазари
Франкска космография от VІІІ в. от анонимен автор
Географско описание на „Старата Велика България“ у двама византийски историци от VІІІ—ІХ в.
„Книга за пътищата и царствата“ (първата половина на ІХ в.) от Ибн-Хордадбех
„Хроника“ от Ал-Табари (ІХ в.)
Баварският географ от ІХ в.
„Шестоднев“ (893—912 г.) от Йоан Екзарх
Орозий във версията на англо-саксонския крал Алфред Велики (891—901)
„За седемте климата на земята“ (ІХ—Х в.)
„За превземането на града Солун“ (904 г.) от Йоан Камениат
Житие на св. Власий Аморийски (началото на Х в.) от Монаха Анатолий
Пътепис (началото на Х в.) от Харун Ибн-Яхъя
„Сефер Йозефон“ (Х в.) — еврейска хроника
„Известия на времето“ от анонимен автор (Х в.)
„За темите“ (30-те години на Х в.) от император Константин VІІ Багрянородни
Отговор на хазарския хаган Йосиф на писмото на Хасдай Ибн-Шафрут от средата на Х в.
„За управлението на империята“ (средата на Х в.) от Константин VІІ Багрянородни
„Беседа против новопоявилата се богомилска ерес от недостойния презвитер Козма“ (Х в.)
„Всеобща история“ от арабско-християнския писател Агапий-Махбуб Менджиби (Х в.)
Описание на славянските народи и царства (973 г.) на Ибрахим Ибн-Якуб
„Областите на света“ (Худуд Ал-Алам) от 982 г.
„Образът на земята“ (988 г.) от Ибн-Хаукал
„Освобождение след мъчение“ от Ал-Тануки (Х в.)
Разказ за преселване на англичаните в Добруджа през ХІ в. в Лайденския ръкопис
Географско съчинение от ХІ в. на Саид Бен-Ахмад Саид
Чудесии в България според византийски сборник от ХІ в.
„Тълкувание Даниилово“ (ХІ в.)
„Сказание Исаево“ или Българска апокрифна летопис (ХІ в.)
„Отговори“ на еврейския равин Маймон Бен-Йозеф (ХІІ в.)
Поклонническо пътешествие на Зеевулф в Светата земя през 1102—1103 г.
Арменски списък на библейските народи от Хіі в.
„География“ (1119 г.) От Гвидо Пизански
Осмостишие от Рогнвалд (ХІІ в.) В „Моркинскина”
Описание на Цариград от Одо Дьо Дьой (XII в.)
Пътешествията на Хамид Ал-Андалуси в Булгар (1132—1133; 1135—1136 г.)
„Тимарион“ (ХІІ в.) от Псевдо-Лукиан
„Развлечение за копнеещия да преброди страните“ (1153 г.) от Ал-Идриси
„Земеописание“ и „Пътеводител“ на абат Николай Бергсон (1154—1159)
„Описание на Светата земя“ (1165 г.) от Йоан Вюрцбургски
Пътеводител (1165 г.) от Отмар
Книга за пътешествията на Вениамин от Тудела през 1165—1173 г.
Писма от 1175 г. на Григорий Антиохийски до Солунския митрополит Евстатий от 1175 г. за пътуването му през Сердика
Стихотворна „Хроника на херцозите на Нормандия“ (1175 г.) от Бенуа Дьо Сент-Мор
„Книга за местонахождението на крайбрежията и образа на нашето Средиземно море“ (около 1200 г.)
Писмо на Търновския архиепископ Василий I до папа Инокентий ІІІ от края на 1203 г. за неговото пътуване до Драч и обратно
„За образа на света“ (началото на ХІІІ в.) от Хонорий Аугустодунски
„Императорски развлечения“ (началото на ХІІІ в.) от Гервазий Тилбургски
„Сборник от думи, събрани от различни книги“ (първата половина на ХІІІ в.) от Псевдо-Зонара
„Световна хроника“ от Рудолфс от Емс (ХІІІ в.)
Немско-бохемски списък на библейските езици от ХІІІ в.
Пътувания на св. Сава Сръбски (+1236 г.) според неговото житие
Описание на пътешествието на четирима братя проповедници до Велика Унгария през 1234—1235 г. от Рикардо
„За свойствата на нещата“ (1235 г.) от Бартоломей Английски
Писмо на доминиканския монах Юлиан до епископа на Перуджа от 1237 г.
Описание на Европа, нейните народи и техните езици в съчинението „За испанските работи“ (1243 г.) от архиепископ Родриго Толедански
Пътепис за 1253—1255 г. на францисканския монах Гийом дьо Рубрук
„Голямо съчинение“ от Роджер Бейкън от 1272 г.
Италианската енциклопедия от ХІІІ в. „Съкровищница“ на Брунето Латини
Описание на земята от средата на ХІІІ в.
„Описания на земите“ (1255—–1261 г.) от неизвестен автор – монах
„Какви земи са разположени в света?“ (втората половина на ХІІІ в.)
„Хроника на Велика Полша“ от втората половина на ХІІІ в.
Описание на Черно море от 1296 г. в пизанския „Компас за корабоплаване”
„Пратеничество“ в Сърбия през 1299 г. от Теодор Метохит
„Описание На Източна Европа“ (1308 г.) Пт неизвестен доминикански монах
Географско описание на Еевропа в „Нова хроника“ (1300—1348 г.) на Джовани Вилани
„За начина да се изтребят сарацините“ (1317 г.) от Гийом Адам
Описание на православните царства в „История на Романия“ (1321 г.) от Марино Санудо Торсело
Цигани в Цариград и на Балканите през 1322 г. според „Ромейска история“ от Никифор Григора
„Учебник по космография“ (първата четвърт на ХІV в.) от Мухамад Димашки
Описание на пътуването на Никифор Григора в 1326 г. през българските и сръбските земи
География (първата четвърт на ХІV в.) от Исмаил Абул-Феда
Писмо на Мануил Гавала до хартофилакса на Цариградската църква за пътуването му в Източна Тракия през 1332 г.
Пътешествие на Ибн-Батута от Булгар до Константинопол през 1334 г.
„Напътствие за извършване на кръстоносен поход“ (1332 г.) от Раймон Етиен (Псевдо-Брокард)
Византийска сметка-отчет от първата половина на ХІV в. за пътуване от Цариград през Солун към Ахея
Кратко описание на Славония от ХІV в.
„Така е устроен светът“ (1346 г.) от Фацио Дели Уберти
„Книга за опознаване на всички кралства, земи и владения“ (средата на ХІV в.) от неизвестен испански монах — францисканец
Поема за поклонническото пътешествие през 1353—1355 г. на австрийския рицар Фридрих Кройсбах от Петер Зухенвирт
Слово за Светите места в Йерусалим в Бдинския сборник (1360 г.)
Поклоннически пътепис (втората половина на ХІV в.) от Арсений Солунски
Итинерарът от Брюге до Константинопол (1380 г.)
Кратък пътепис за 1385–1386 г. на немските рицари Петер Шпарнау и Улрих фон Тенщед
Пътуването на митрополит Киприян през Черно море в 1389 г. според „Пименовото пътешествие до Цариград“
„Видението на стария поклонник“ (1389 г.) от Филип дьо Мезиер
„Пътеводител за Светата земя” (1392 г.) от Лудолф от Зудхайм
Разходи на английския рицар Томас Суйнбърн за пътуването му от Венеция до Светата земя и Йерусалим през 1393 г.
Пътепис на рицаря сър Джон Мандевил според немската му версия (1393 г.) на Михел Фелзер
Руски списък на български и влашки градове (1387—1394 г.)
„Битката край Шилдарн“ (1396 г.) от Петер от Рец
Стихотворна приписка (1397 г.) от неизвестен стихоплетец
Анонимен венециански портулан от края на ХІV в.
Използвани съкращения
Терминологичен речник
Именен и географски показалец
България е огромна област и многоброен народ - земя на блажени
Details | |
Publisher | Paradigma |
Language | Bulgarian |
Pages | 438 |
Illustrations | – |
Binding | paperback |
ISBN | 978-954-326-173-4 |
Creation date | 2012 |
Size | 16 х 24 cm |
Citation | |
Citation | Гюзелев, Васил. България е огромна област и многоброен народ - земя на блажени: Средновековни географски съчинение за българските земи и българите (ІV-ХІV в.). София: Парадигма, 2012. |