Late Antique and Byzantine Canonic Rhetorics
Language: Bulgarian

Table of contents

Въведение

Глава І: реторическият канон

1. Късноантичният стремеж към каноничност

2. Формирането на реторическия Канон

3. Хермоген от Тарс: „героичното сърце“ на реториката

4. Рецепция на реторическия Канон във Византия: обща характеристика

Глава ІІ: Prolegomena ad artem rhetoricam: предмет и функции на реторическото изкуство

1. Ораторство, реторика и власт: обща характеристика

1.1. Времеви и информационен дефицит

1.2. Властови дефицит

2. Метареторика

2.1. Наука — изкуство — практическа опитност. Дефиниране на реториката

2.2. Реторически класификации

2.3. Фази в изграждането на реторическото произведение

3. Отношението на византийците към реториката: сведенията на агиографската традиция

Глава ІІІ: реторика и образование. Теория на реторическите упражнения

1. Образователната система през Късната античност: обща характеристика

1.1. Образователни степени, методи на преподаване и държавна регулация

1.1.1. Начално образование

1.1.2. Средно образование

1.1.3. Държавна регулация на началното и средното образование

1.1.4. Висше образование

1.2. Елитните школи на Късната античност

1.2.1. Атина

1.2.2. Антиохия

1.2.3. Газа

1.2.4. Константинополската школа: голямото бъдеще

2. Реторически упражнения (прогимназми)

2.1. Обща характеристика. Произход на прогимназмите

2.2. Обща класификация на каноничните реторически упражнения

2.3. Наративно-коментарни упражнения

2.3.1. Басня (μῦθος)

2.3.2. Кратък разказ или диегема (διήγημα)

2.3.2.1. Синтактично-аргументативна класификация на диегемата

2.3.2.2. Стилистично-наративни качества на диегемата

2.3.2.3. Диегема и теория на речевите актове

2.3.3. Хрея или анекдот (χρεία)

2.3.4. Гнома или максима (γνώμη)

2.3.5. Опровержение/анаскева (ἀνασκευή) и потвърждение/катаскева (κατασκευή)

2.4. Упражнения по съдебно красноречие

2.4.1. Общо място или топос (κοινὸς τόπος)

2.4.2. Етопея (ἠθοποϊα)

2.5. Учебни епидейктически упражнения

2.5.1. Терминологични проблеми

2.5.2. Похвала (ἐγκώμιον) и порицание (ψόγος) 

2.5.3. Сравнение (σύγκρισις)

2.5.4. Екфразис или описание (ἔκφρασις)

2.6. Упражнения по морално-етическо и съвещателно красноречие

2.6.1. Тезис (θέσις)

2.6.2. Законопроект (νόμου εἰσφορά)

2.7. Прогимназми и реално ораторско произведение

2.8. Поглед към прогимназматичната практика през Късната античност и във Византия

2.8.1. Наративни, съвещателни и съдебни упражнения

2.8.2. Практическа учебна епидейктика. Адоксология

3. Реторическите упражнения отвъд Канона

3.1. Съдебни и съвещателни декламации. Теорията на Д. Ръсел за „Софистополис“

3.2. Теория на „професионалната“ епидейктика

3.2.1. Реторически добродетели

3.2.2. Видове похвално слово

3.2.3. Епидейктическа топика

3.2.4. Учебни и реални енкомиони във Византия

Глава ІV: теория на пренията

1. Същност и произход

2. Асюстата (несъстоятелни казуси)

3. Сюнестота (състоятелни казуси)

3.1. Фактологичен спор (στοχασμός)

3.2. Спор за дефиницията (ὅρος)

3.3. Спор за качеството (ποιότης)

3.4. Спор за изключението, възражение (μετάληψις)

4. Теория на пренията: логико-лингвистични и литературни аспекти

4.1. Теория на пренията и теория на речевите актове

4.2 „Култура на логиката“ и „култура на чудото“

Глава V: аргументативно-диспозиционна теория

1. Общи аспекти

2. Увод

2.1. Увод по предразсъдък. Аргументация „към човека“

2.2. Увод по подразделяне. Аргументация „от по-силното“

2.3. Увод по допълнение

3. Изложение

3.1. Прокатастаза

3.2. Същинско изложение. Ритмическа организация на текста

4. Теория на аргументацията. Потвърждение и опровержение

4.1. Произход на каноничната аргументативна теория

4.2. Видове аргументи у Псевдо-Хермоген

4.2.1. Аргументативна глава. Структура на аргумента

4.2.2. Аргументативна топика

Глава VI: теория на стилистичните идеи

1. Въведение

2. Античните теории за стила: какво се запазва, какво се променя, какво изчезва?

3. Хермогеновата стилистична теория

3.1. Компоненти на стила

3.1.1. Смислово ядро

3.1.2. Метод

3.1.3. Лексис

3.1.3.1. Лексис: фигури и тропи

3.1.3.2. Лексис: кόлони и коми

3.1.3.3. Лексис: вокализационна обработка на кóлона. Някои аспекти на кинесиката у Хермоген

3.2. Стилистични идеи

3.2.1. Яснота (σαφήνεια)

3.2.1.1. Чистота (καθαρότης): Яснотата на нивото на фразата

3.2.1.2. Нагледност (εὐκρίνεια): Композиционни модели и структуриране на аргументативния апарат

3.2.2. Възвишеност и обем (ἀξίωμα καὶ μέγεθος): Как да вграждаме в речта си абстрактни разсъждения и допълнителни наративи и как да критикуваме опонент

3.2.2.1. Вграждане на сентенция, екфразис и философско-социален тезис. Теория на вградения наратив

3.2.2.1.1. Тържественост (σεμνότης): как да вграждаме в речта абстрактни съждения и исторически наративи със символен характер

3.2.2.1.2. Бляскавост (λαμπρότης): как да вграждаме в речта свързани с темата исторически наративи и паралелни сюжетни линии

3.2.2.1.3. Изобилие (περιβολή) и Пълнота (μεσότης): как да вграждаме в речта допълнителни обстоятелства с аргументативна цел

3.2.2.2. Вградена инвектива и вградено общо място

3.2.2.2.1. Строгост (τραχύτης) и Грубост (σφοδρότης): как да отправяме критика към по-висшестоящи и по-низшестоящи

3.2.2.2.2. Цветистост (ἀκμή)

3.2.3. Обработена красота (ἐπιμέλεια καὶ κάλλος)

3.2.4. Енергичност (γοργότης)

3.2.5. Характер, етос (ἦθος): Наивност, Сладост, Остроумие, Скромност

3.2.6. Искреност (ἀλήθεια) и Възмущение (βαρύτης)

3.2.7. Сила (δεινότης)

3.3. „За метода на силното слово“: едно допълнение към Хермогеновата стилистична теория

Заключение

Използвана литература и съкращения  

Късноантична и византийска канонична реторика

Write a review