The image of the demon in Byzantine hagiography (6^th—10^th c.)
Language: Bulgarian

Table of contents

Съкращения на периодични издания, сборници и речници

Увод.

Част първа. Византийският агиографски жанр: реторически аспекти, форма, съдържание и типологизация

Глава I. Епидейктика и агиографска епидейктика

1. Византийската агиография между риториката и литературата

2. Типологизации

Глава II. Школи, автори и произведения

1. Биографичната агиография от периода VI—VII в.

2. Агиографската школа от лаврата „Св. Сава“ в Палестина (VIII—IX в.)

3. Полемичната иконопочитателска агиография

3.1. Патриарх Герман и Йоан Дамаскин

3.2. Стефан Дякон и неговите последователи

4. Агиографската школа от Витиния

5. Полусветска агиография

6. Игнатий Дякон и Псевдо-Игнатий Дякон

7. „Историческата“ агиография през IX в.

8. Константинополската агиография от края на IX до средата на X в.

9. Школата от Сицилия и Южна Италия

10. Елада и Македония: от Теодора Солунска до Никон Метаноите

Част втора. Понятието демон: произход и традиции

Глава I. Предхристиянският демон

1. Демонът у Омир: непознатата свръхестествена сила

2. Обективизации на понятието демон

2.1. Хезиод

2.2. Демоните мъртви и тяхната амбивалентност

2.3. ΔΑΙΜΟΩΝ ΠΑΡΕΔΡΟΣ: личният демон покровител

2.4. Неоплатонизмът: от „лошия“ към „злия“ демон

Глава II. Християнският демон

1. Произход и природа на Злото

1.1. Дяволът

1.2. Демоните и злите духове

2. Дейност и влияние на демоните в свещената история на човечеството

Част трета. Форми, превъплъщения и влияние на демоните

Увод. Поляризация и пародийност в образа на злото

Глава I. Елементи на демоничност

1. Демоничното тяло: грозотата на „другостта“

1.1. Ръст и възраст

1.2. Диспропорционалност на телесния облик и кинесични особености

1.3. Демонът на нечистото

2. Глас и говор

2.1. Езици

2.2. Речеви стереотипи

2.3. Вентрилоквизъм и пророчества

3. Цивилизационна и социална модалност: облекло и украшения

Глава II. Сложни антропоморфни образи

1. Грозният етиопец: символика и превъплъщения на чернотата

1.1. Произход на образа

1.2. Видения и сънища

1.3. Черният демон в света на смъртните

2. Демони араби

3. Демонът пълководец и неговите воини

4. Женският демон

4.1. Гило: женският демон унищожител

4.2. Женски демони изкусители

4.3. Демон (дете) убиец, демон изкусител: реконструкция на образа и произход

4.4. Защо византийските агиографи избягват женски демони?

5. Демони в образа на светци и ангели

5.1. Демоничен и божествен огън

5.2. Непостоянство и лъжовност

Глава III. Зооморфни и растителни образи

1. Змии и скорпиони

1.1. Корени на образа

1.2. Външен вид и влияние

2. Дракони

3. Птици

3.1. Гарвани

3.2. Нощните „птици“: прилепи и кукумявки

3.3. Други образи

4. Бозайници

4.1. Мор, нечистота и смърт: демони мишки

4.2. Прасета

4.3. Кучета и вълци

5. Насекоми

6. Растителни форми

7. Заключение

Част четвърта. Демоничното пространство

Глава I. Въздушните селения

1. Общи представи

2. Левитация: контактът между въздушните и земните селения

3. Видения и сънища: демонът извън сетивния свят и съдбата на човешката душа

3.1. Произход на идеята за въздушните митарства

3.2. Християнска обработка на мита за въздушните митарства до края на VII в.

3.3. Георги Монах и житието на Василий Нови

3.4. Стълбата към небесата

Глава II. Адът и земните недра

Глава III. Демонът в сетивния свят

1. Обладани местности

1.1. Терминология

1.2. Планините и пустошта

1.3. Открити местности. Обедният демон

1.4. Пещери

2. Гробове, кости и мощи

3. Мостът между двата свята

4. Градът: обладани улици и сгради

5. Водните пространства

6. Осквернени църкви

7. Предмети

Заключение

Библиография

Образът на демона във византийската житиепис (VI–X в.)

Write a review