History: Profession and destiny. Collected papers dedicated to the 60^th anniversary of prof. Georgi Markov

Table of contents

Биографични бележки

Библиография на проф. Георги Марков

Студии и статии

В. Проданов. Догонващата модернизация и насилие (опит за обяснение на покушенията, насилието и политиката в България 1878—1947)

Б. Градинаров. Историците, историческото време и историческите случайности

А. Запрянова. Философията на историята и нейните употреби

П. Петков. Краят на руско-турската война 1877—1878: Одрин, Сан Стефано или Берлин?

Б. Няголов. Между България и Русия: аспекти на идентичността на бесарабските българи

Д. Луджев. Двойната модернизация на България XIX—XX век

И. Танчев. Германският принос в подготовката на българската интелигенция с инженерно-техническо образование (1878—1912)

В. Николова, Р. Стоянова. Българската държава и законовите параметри на благотворителността (1878—1934)

С. Елдъров. Религия и геополитика: Екзарх Йосиф и митрополит Стефан за пътя на България в големите промени на епохата (1878—1944)

С. Стойчева. Гурбетчийството в Охридската каза към 1907 г. по статистически данни на Екзархията

Т. Хенце. Репортажите на Владимир Сис от навечерието на Балканската война 1912 г.

Л. Любенова. Сага за Балканската война

И. Илчев. Българо-руските отношения през Първата световна война като антична трагедия

Н. Живкова. Мадарският конник, „мадарщината“ и нашето национално самочувствие

К. Косев. Иван Унджиев – биографът на Апостола

В. Колев. Българските репарации след Първата световна война 1919—1932 г.

К. Гърдев. Стопанският живот на българите в Австрия 1918—1944 г.

В. Стоянова. Българите в Турция в политиката на българската държава между двете световни войни

А. Гребенаров. Превратите в България (1923/34/44) и превратностите в македонското освободително движение

Н. Поппетров. Изкушение за ред и съзидание: за релацията интелигенция и фашизъм в България (20-те — началото на 40-те години на ХХ в.)

М. Колева. Германо-българските отношения под знака на световната икономическа криза 1929—1933 г.

Р. Първанова. Формирането на третото правителство на А. Ляпчев (15 май 1930 г.)

В. Златарски. От „елегантната революция“ към „народообвързаната диктатура“. Германия и режимът на деветнадесетомайците

В. Божинов. Деветнадесетомайците, ВМРО и българо-югославското сближение

В. Милачков. От ограничения до забрана. Съюзът „Добруджа“ след 19 май 1934 г.

П. Кишкилова. Германия и легионерския метеж в Румъния през януари 1941 г.

А. Димитров. Българската власт във Вардарска Македония (1941—1944) или за ефектите от политическата инерция в историческото мислене

Р. Манафова. Министерството на народното просвещение в авторитарната културна политика през Втората световна война (1941-1954)

M. Wien. Die Sowjetisierung Bulgariens nach der 9 September 1944: Grunddgedanken zu ihrer Kontekstualisierung

Л. Огнянов. Държавно-църковни отношения в България (1944—1955)

С. Недев. Армия на сателитна държава (1944—1955)

С. Миланова. Размисли върху присъдите на VI състав на Народния съд — 1945 г.

Р. Тодорова. Проф. д-р Нисим Меворах — първият български пълномощен министър в САЩ след Втората световна война

Л. Ревякина. Николапетковистката нелегална съпротива — 1947—1989

В. Мигев. Насилия, реформи и компромиси. Към въпроса за отражението в България на кризисните процеси в Съветския блок (1953—1981 г.)

Г. Никова. „Флиртът“ на България със Западна Германия през 70-те и 80-те години на ХХ век

И. Марчева. Конфликтът Михаил Горбачов — Тодор Живков (или още веднъж за съветско-българските отношения в контекста на перестройката през втората половина на 80-те години на ХХ век)

Д. Вачков. Задграничните български дружества — опит за модернизиране на външната търговия или начало на тайно източване на държавните финанси

Р. Богданова. Предисторията на посткомунизма в България

В. Стоянов. Към ранната история на ДПС. Опит за фактографски очерк

М. Маринова. Китайско-японската война (1894—1895 г.) и политиката в историята (различни гледни точки с акцент въру „китайската“)

Списък на съкращенията

Историята - професия и съдба. В чест на чл.-кореспондент д.ист.н. Георги Марков

Write a review