Vasil Gyuzelev. Colected works in 5 volumes. Volume 1: Apology of the Middle Ages
Васил Гюзелев. Съчинения в 5 тома. Tом 1. Апология на Средновековието
Language: Bulgarian. Category: Medieval Bulgaria 

Table of contents

Апология на Средновековието

Предговор към първото издание

Уводни думи към второто издание

Дял първи. Въведение в една пренебрегвана епоха

I. „Раждането на Европа“ през Средновековието

II. Апология на Европейското средновековие

III. Наследството на Българското средновековие и неговите постижения

Дял втори. Българската медиевистика — представители, постижениея, бъдеще

I. Българската историопис през Средновековието

II. Зараждане на научното направление в българската медиевистика

III. Българската медиевистика през ХХ в.

Използвани съкращения

Покръстване и християнизация на българите

Увод

I. Извори за покръстването и християнизацията на българите

I. Богородице, помагай на своя раб, станалия монах Михаил, владетел на България“ (889 г.)

II. „При царуването на Михаил и Теодора българите дойдоха до богопознание“ (XI в.)

III. „Благодатни небесни струи към българския народ“ (Флодоард Реймски, Х в.)

IV. „Българите са приели християнството 300 години след Хиджра“ (Ал-Бекри, XI в.)

V. „Всички възлюбиха християнството, покръстиха се“ (старобългарски разказ от XIII—XIV в.)

II. Приложение

1. Български (домашни) извори

№1. Гръцки надписи върху печати и други предмети на български владетели и други представители на аристокрацията от VII—Х в.

№2. Надписи на гръцки език и билингви от втората половина на IХ—Х в.

№3. Латински надпис от 867 г., намерен във Велики Преслав

№4. Латински приписки към Чивидалското евангелие, записани под диктовката на българските пратеници, пребивавали в манастира край Аквилея през декември 867 г. 

№5. Надписи върху печати на висши духовници от втората половина на IX в.

№6. Кирилски надписи от края на IX—X в.

№7. „Стихове Добри Константинови“ от епископ Константин Преславски (между 884—892 г.)

№8. Предисловие на епископ Константин Преславски към „Учително евангелие“ (между 886—893 г.)

№9. Из „Беседа 43 — Сказание на Исидор за Евангелието от Лука“ в „Учително евангелие“ (889—893) от епископ Константин Преславски

№10. Служба в „памет на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ“, от епископ Константин Преславски (между 886—896 г.)

№11. Из старобългарския превод от края на IX в. на „Летописец вскоре“ (Кратка летопис) на цариградския патриарх Никифор (806—815)

№12. Из „Пролог, съчинен от Йоан Презвитер, Екзарх български, който е превел богословието на Йоан Дамаскин“ (края на IX — началото на X в.)

№13. Пролог към „Шестоднев“ (началото на X в.) от Йоан Екзарх български

№14. Приписка на презвитер Григорий към превода му на Стария Завет (началото на X в.)

№15. Приписка на Тудор Доксов от 907 г. към превода на словата срещу арианите от Атанасий Александрийски, извършен от епископ Константин Преславски

№16. Послесловие към превода на житието на Антоний Велики, извършен от презвитер Йоан (началото на X в.)

№17. „Прибавка от самия христолюбив цар Симеон“ към сборника „Златоструй“ (между 913—927 г.)

№18. Похвала в чест на цар Симеон в стихове, написана от неизвестен автор (между 913—927 г.)

№19. „Чудо на светия мъченик Георги с българина, когото Георги изведе и избави. Отче, благослови“ (X в.)

№20. Добавка към превода на Първото послание на апостол Павел към солуняните в старобългарския Христинополски апостол от първата половина на XII в.

№21. Из проложно житие на св. Еразъм Охридски (†303 г.) в Успенския сборник (ХII—XIII в.)

№22. „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ (Солунска легенда) от XIII в.

№23. Из Месецеслова на сръбски Изборен апостол — евангелие от края на XIII в.

№24. Из „Борилов Синодик“ (ХIII—ХIV в.) — славословия

№25. Из „Слово на господа наш Исус Христос“ или „Разумник-Указ“ от края на XIII — началото на XIV в.

№26. Старобългарски разказ за покръстването (края на XIII — началото на XIV в.)

№27. Из „Пролог“ на старобългарския книжовник Станислав Лесновски от 1330 г.

№28. Из среднобългарския превод на „Тактикон“ от Никон Черногорец (1025 - началото на XII в.), извършен през XIV в.

№29. Из среднобългарския превод (първата половина на XIV в.) на „История на света от създаването му и летовник, събран от различни летописци“ на византийския хронист и държавник Симеон Метафраст и логотет (†987 г.)

№30. Добавка за покръстването на българите в среднобългарския превод на Манасиевата летопис от 1364—1365 г.

№31. Из „Паралипомен“ на Йоан Зонара (XII в.) според сръбския му препис от 1408 г.

№32. Из Сарандопорския летопис (XV — началото на XVI в.)

№33. Из „Повест за латините“ в български антилатински смесен сборник от XV в.

№34. Среднобългарски превод на разказа за 377-те византийски мъченици от „Синаксар на Цариградската църква“ (X в.) в препис от XV в.

№35. Из разказа „За българския и сръбския патриарси“ (ХV—ХVI в.)

2. Византийски и поствизантийски извори

№36. Епиграфски паметници на християнски църковни служители и мъченици от IV—VI в.

№37. Гръцки надгробия на светски лица от IV—VI в.

№38. „Служба за мъчениците, избити в България заради Христа (23 януари)“ от Йосиф Студит (762—832)

№39. „Канон за светите мъченици Петър, Мануил и другите, загинали заедно с тях в България заради Христа“ от Йосиф Студит

№40. Из „Житие и чудеса на светия наш отец Евстратий“ (IX в.)

№41. Из „Полезна история и опровержение на ереста на манихеите, които се наричат и павликяни, посветена на архиепископа на България“ от Петър Сицилийски, завършена през 872 г.

№42. Из протоколи на Осмия Вселенски събор (869—870), свикан в Цариград

№43. Из послание на епископа на Нова Кесария Стилиян до папа Стефан V (886 или 887 г.)

№44. Комониториум (указание) на папството от средата на 879 г. за провожданите на събора в Константинопол пратеници

№45. Решения, взети на IV заседание (24 декември 879 г.) на Фотиевия събор

№46. Из протоколи и изяснение за Фотиевия събор

№47. Пояснение относно свикването на Фотиевия събор през 879—880 г. в Цариград

№48. Византийски надпис, намерен в Несебър, съставен между 879 и 886 г.

№49. Из Стария византийски съборник (886—887 г.)

№50. Из житието на св. Власий Аморийски, съставено през първата половина на X в.

№51. Из житие на цариградския патриарх Игнатий от Никита Пафлагонски (началото на X в.)

№52. Пролог за доростолския мъченик Дазий (†303) в „Синаксар на Цариградската църква“ от X в.

№53. Гръцки надписи на епископските тронове в абсидата на патриаршеската катедрала „Св. Ахил“ на Преспанското езеро от първите десетилетия на XI.

№54. Из Византийска кратка хроника от XI в.

№55. Из трактата „Как, защо и кога стана разграничаването и отделянето на италийците от правоверните“ (XI в.)

№56. Из трактата на византийския богослов Нил Доксопатър „Редът на патриаршеските престоли“ (1143 г.)

№57. Византийска обяснителна бележка от XII в. За каноничното положение на Първа Юстиниана (архиепископията България)

№58. Из тълкуване на Теодор Валсамон (†1195) на Канон II на Втория вселенски Константинополски събор

№59. Схолия към текста „За реда на патриарсите“ на Фотиевия номоканон на Теодор Валсамон (80-те години на XII в.)

№60. Изброяване на българските архиепископи според Дюканжовия каталог (XIII в.)

№61. Служба в памет на св. Климент Охридски от охридския архиепископ Димитър Хоматиян (1216—1234)

№62. Приписка в гръцки кодекс от XIII в. за покръстването на българите и за първоучителите им

№63. Летописна бележка - добавка към византийска кратка хроника от началото на XIV в. за покръстването на българите

№64. Из „Църковна история“ на Никифор Калист (1256—1335)

№65. Из трактата на византийския богослов Нил Кавасила (†1363) „За светия и Вселенски събор, който възстанови светейшия патриарх Фотий на цариградския престол и премахна споровете между двете църкви — Стария и Новия Рим“, написан в средата на XIV в.

№66. Бележка в гръцки миней за септември - февруари от XIV в. за св. Климент Охридски

№67. Интерполация към съчинение на късноантичния философ Порфирий (III в.) в ръкопис от XIV в.

№68. Кратка версия на византийския „Разказ как българите станаха християни“ от XIV в. — препис в Синайски сборник от XVI в.

№69. Пространна версия на „Стар разказ за това, как българите станаха християни“ от XVI в.

№70. Известие за покръстването на българите в късновизантийска хроника в препис от 1619 г.

№71. Пространно житие на св. Наум Охридски (†910) от Георги Доместик, съставено през 1646 г. въз основа на протограф на охридския архиепископ Константин Кавасила (ок. 1256—1270)

№72. Проложно житие на св. Наум Охридски (†910 г.) от мосхополския монах Михаил Гора (1740 г.)

№73. Служба за Светите седмочисленици от Григорий Константинидис (1740 г.)

№74. Из гръцки разказ от XVIII в. за покръстването на русите

3. Западни извори

№75. Латински християнски надписи от IV—VI в.

№76. Из протокол на десетото заседание на Вселенски събор, проведено на 28 февруари 870 г. в Цариград, според превода на Анастасий Библиотекар (ок. 800—880)

№77. Из Ксантенски анали от втората половина на IX в.

№78. Из „изложение към евангелието от Матея“ На бургундския монах Кристиян Ставенски (880 г.), съставено към 870 г.

№79. Из „Алеманските анали“ (Първо Сангалско продължение) от втората половина на IX в.

№80. Из „история“ на Андрей от Бергамо, съставена през 877 г.

№81. Из стихотворна възхвала за папа Формоза от презвитер Ауксилий, написана около 908—912 г.

№82. Из трактата на презвитер Ауксилий „За назначенията на папа Формоза“, писан между 908—912 г.

№83. Възхвала за папа Николай I в стихотворна история на папите от реймския каноник Флодоард (894—966) до средата на X в.

№84. Из „Хроника“ на игумена на Прюмския манастир (край Трир в Германия) Регино (915), съставена през 906 г.

№85. Из съчинението „Възмездие“ на лангобардския държавник и историк Лиудпранд от средата на X в.

№86. Из Кристиановата легенда или най-старото житие на св. Вацлав и неговата баба св. Людмила (992—994)

№87. Из нравоучителен трактат на немския монах Манеголд, съставен между 1096 и 1098 г.

№88. Из послание на френския епископ Марбод (1035—1123) от 90-те години на XI в.

№89. Из писмо на неизвестен монах за живота на женените свещеници до архиепископа на Залцбург Конрад от 1110—1111 г.

№90. Из „Хроника“ на монаха Бернолд от Констанц (1054—1100)

№91. Из писмо под формата на диалог на абата Герхох (1103—1169) от Залцбургската архиепископия до папа Инокентий II от 1131 г.

№92. Из „Успение Еразмово“ от папа Геласий II (1118—1119)

№93. Из „Понтификална книга според редакцията на Пиетро Гулиелмо и кардинал Пандолфо“ (XII в.)

№94. Из „Хроника“ на фландърския монах Хелинанд (1127—1204)

№95. Из Торинската хроника (XIII в.)

№96. Из „Книга за времената и вековете“ на Алберто Милиоли (1273 г.)

№97. Из трактата на доминиканския монах Юбер дьо Ромен „Триделно съчинение“, написан през 1274 г. във връзка с Илионски събор

№98. Из стихотворната хроника „Историческо огледало“ на холандския поет Якоб ван Маерлант (XIII в.)

№99. Из по-късна версия на „Житие на св. Людмила“ от края на XIII — началото на XIV в.

№100. Из „Хроника на папи и патриарси“ (1270 г.) от монаха Мартин от Опава

№101. Из „Жития на светци“ (1280 г.) от Хуан от Замора

№102. Из „Книга за действителни истории“ на австрийския монах Йоан Викторски (първата половина на XIV в.)

№103. Из чешката моравска легенда за св. Св. Кирил и Методий от първата половина на XIV в.

№104. Из „Подробно изложена хроника“ на венецианския дож Андреа Дандоло (1343—1354), завършена през 1352 г.

№105. Из „Епилог“ на Пиер Кало (1348 г.)

№106. Из „Хроника на римските папи“ на австрийския богослов и историк Томас Ебендорфер (1388—1464), съставена между 1458—1463 г.

№107. Из немскоезичната Вайхекштефанска хроника в преписа ѝ от 1474 г., извършен от Йорг фон Ерлбах

№108. Из „Книга за живота на Христос и на всички папи“ от Бартоломео Саки, наречен Платина (1421—1481)

№109. Из „Световна хроника“ на немския лекар историк Хартман Шедел (1440—1514), издадена за пръв път през 1493 г.

№110. Из „Книга за знатните мъже от ордена на свети Бенедикт, а също така и за други благородници от двата пола“ на немския монах Петер Вагнер, абат на манастира „Св. Петър и Павел“ в Тирхаутен през 1502—1511 г.

№111. Надпис под стенописно изображение на българския владетел Булгарус, представен като бенедиктински монах, в църквата във Верона, Италия (1505—1507)

№112. Из менология на светците на Бенедиктинския орден (края на XVI в.)

4. Източни извори

№

Write a review