Gergana Dineva. The Birth of Personality
Language: Bulgarian

Table of contents

Бележка за благодарност

I. Въведение в проблема

I.1. Относно важността на понятието персоналност

I.2. Историко-философска контекстуализация на проблема за „персоналността“ и очертаване ролята му в обрата на дефинирането на философията като научна дисциплина

I.2.1. Понятието „личност“ като възникнало през социалните науки. Емил Дюркем

I.2.2. Общоприета неточност относно първите философски употреби на „лице“

I.2.3. Философският обрат и понятието „личност“

I.3. Състояние на съвременните изследвания

I.4. Бележка към употребяваните понятия

II. Индивид и личност

II.1. Формулирането на въпроса за понятието „личност“ в отличие от понятието за „индивид“

II.2. Индивид и индивидуация

II.2.1. Античната постановка на проблема от Талес до Платон

II.2.2. Принципът на индивидуацията при Аристотел

II.3. Първи употреби на понятието „лице“

II.3.1. Позициониране на проблема в исторически контекст. Гръко-християнски произход на понятието „личност“

II.3.2. Липса на понятието „личност“ в юдейската традиция

II.3.3. Именна употреба на понятието „лице“. Първи гръцки и латински употреби на думата в контекста на ранната християнска тринитарна доктрина

II.3.3.1. Особеният случай на Тертулиан

II.3.3.2. Кападокийските отци

II.3.3.3. Аврелий Августин

III. Понятието „лице“. Началото

III.1. Първа дефиниция на „лице“. Боеций

III.2. Дефиницията за „лице“ на Ричард от Сен Виктор

III.2.1. Понятието „несподелимост“

III.2.2. Понятието „лице“ като последната възможна абстракция

III.3. Междинни опити за дефиниция на „лице“ — XII—XIII в.

III.3.1. Ранни редакции на дефиницията на Боеций

III.3.2. Лицето като носител на човешкото достойнство — началото на метафизиката на ens morale

IV. Раждането на понятието „личност“

IV.1. Начало на систематичната употреба на понятието „лице“ за човека. Пиер Жан Оливи и ролята на свободната воля

IV.1.1. Човекът като саморефлексивно същество

IV.1.2. Свободата и идентичността като същностни елементи на личността

IV.1.2.1. Моралните чувства като изява на свободната воля

IV.1.2.2. Колебанието и съгласието като маркери на свободната воля

IV.1.2.3. Примат на волята в реда на стремлението и движението

IV.1.2.4. За достойнството на способността за грях

IV.1.2.5. Примат на волята в реда на езистенцията

IV.1.3. Достойнството на телесността — включването на сетивността като същностен ингредиент на личността

IV.2. Пълнотата на понятието „личност“. Джон Дънс Скот

IV.2.1. От онтотеология към онтология — унивокалността на ens и ролята на модалността като метафизически аргумент

IV.2.1.1. Модалната теория на Дънс Скот и неговия „логически закон“

IV.2.1.2. „Непротиворечивата“ онтология на Дънс Скот

IV.2.2. Понятието за личност при Дънс Скот — моралната идентичност на крайното персонално биващо като независимо съществуване

IV.2.2.1. Понятието „несподелимост“ и независимостта на човешката личност

IV.2.2.2. Унивокалността на „лице“ като понятие от първа интенция

IV.2.3. Лицето като основание на моралното действие изобщо

IV.2.3.1. Дизюнкцията крайно-безкрайно биващо като основание на стойността на моралното човешко действие

IV.2.3.2. Моралният дълг като онтологична задача на свободната личност

V. Пътят към понятието за личност в Ранната модерност и Новото Време

V.1. Франциско Суарес между Дънс Скот и Имануел Кант

V.1.1. Аналогията на битието и метафизиката като scientia transcendens

V.1.2. Човешката личност и достойнството на ens morale

V.1.3. Радикалната свобода на човека и моралния закон

V.2. Ранно-модерната рецепция на схоластическите възгледи за личността

V.2.1. Самуел фон Пуфендорф

V.2.2. Кристиян фон Волф

V.3. Начатло на постметафизиката на личността: скица върху Имануел Кант

V.3.1. Първичност и единност на самосъзнанието в понятието за трансцендентална аперцепция

V.3.2. Кантовото понятие за личност като основа на метафизика на нравите

Заключение: От метафизиката на личността към пост-метафизика на Аза

Библиография

Гергана Динева. Раждането на личността

Write a review