Tatyana Slavova. Old Bulgarian Language. A textbook

     The grammatical material is divided in several sections — introduction, phonetics, morphology, etc. The Old Bulgarian language — the oldest written language of the Slavs and the third classic language of medieval Europe — is considered in the Indo-European and Slavic context, in relation to modern Slavic languages, contemporary Bulgarian literary language, dialects and folk art. The aim is to build an idea of the phonetic system and the morphological syntactic structure of the Old Bulgarian language in a diachronic and synchronous aspect.

Table of contents

Съкращения

Увод

1. Старобългарският книжовен език — най-ранният писмен славянски език

1.1. Названия на старобългарския език

1.2. Етническа принадлежност на първия писмен славянски език

1.3. Старобългарският език като полифункционален, наддиалектен, културен и народностен език

1.4. Влияние на гръцкия език при формиране на старобългарския книжовен език

1.5. Книжовна норма на старобългарския език

1.6. Книжовни средища през IX—X в.

1.7. Значение на старобългарския книжовен език

2. Старобългарските азбуки

2.1. Глаголица

2.1.1. Авторство

2.1.2. Глаголицата като графична система

2.1.3. Произход

2.1.4. Ред и имена на глаголическите букви

2.1.5. Надредни и препинателни (пунктуационни) знаци

2.2. Кирилица

2.2.1. Произход и състав

2.2.2. Авторство

2.3. Разпространение на глаголицата и кирилицата

3. Извори за изучаването на книжовния старобългарски език

3.1. Пергаментни ръкописи

3.1.1. Глаголически ръкописи

3.1.2. Кирилски ръкописи

3.1.3. Среднобългарски кирилски ръкописи от XII в.

3.2. Епиграфски паметници от X—XI в.

3.2.1. Глаголически надписи

3.2.2. Кирилски надписи

3.3. Глаголически и кирилски оловни амулети

3.4. Акростихови творби

3.5. Славянски ръкоиписи от Х — началото на XII в., създадени извън България

3.6. Паметници от старобългарския период, запазени в по-късни преписи

3.7. Други извори

Фонетика

4. Звуков строеж. Тенденции в развоя на вокалната система

4.1. Произход на старобългарските гласни

4.2. Специфични вокали

5. Ерови гласни

5.1. Развой на слабите ерове

5.2. Развой на силните ерове

5.3. Преглас на еровете

5.4. Развой на ъ и ь пред праславянска йота. Редуцирани ы и н

6. Праславянската тенденция към възходяща звучност и развитието й в старобългарски

6.1. Структура на старобългарската сричка

6.2. Изпадане на краесловните съгласни

6.3. Преместване на сричковата граница

6.4. Опростяване на групи съгласни в средисловие

6.5. Протеза на j и v пред гласни

7. Монофтонгизация на дифтонгите

7.1. Праславянските дифтонги *ăi, *ĕi, *ŏi, *ᾱi, *ēi, *ōi

7.2. Праславянските дифтонги *ău, *ŏṷ, *ĕṷ, *ᾱṷ, *ōṷ, *ēṷ

7.3. Праславянските дифтонгични съчетания на назал

8. Развой на праславянската сричка, завършващата на сонори

8.1. Ликвидна метатеза

8.1.1. Праславянските дифтонгични съчетания *or, *ol, *el в средисловие пред съгласна

8.1.2. Праславянските дифтонгични съчетания *or, *ol в началото на думата

8.2. Възникване на сонанти

9. Праславянската тенденция към палаталност и развитието й в старобългарски

9.1. Първа палатализация на веларите к, г, х

9.1.1. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред е

9.1.2. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред и₁

9.1.3. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред ь

9.1.4. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред я

9.1.5. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред ъ

9.1.6. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред ю

9.1.7. Преглас на к, г, х > ч, ж, ш пред сонантите рь и ль

9.2. Втора палатализация на веларите к, г, х

9.2.1. Преглас на к, г, х > ц, з, с пред ъ₂

9.2.2. Преглас на к, г, х > ц, з, с пред и₂

9.3. Трета палатализация на веларите к, г, х

9.3.1. Преглас на к, г, х > ц, з, с след ь

9.3.2. Преглас на к, г, х > ц, з, с след и₁

9.3.3. Преглас на к, г, х > ц, з, с след я

9.3.4. Преглас на к, г, х > ц, з, с след сонанта рь

9.4. Хронология на палатализациите

10. Развой на съгласните пред праславянска йота

10.1. Въздействие на праславянската йота върху предходна твърда гласна

10.1.1. Промяна на преградните дентални твърдни гласни *tj > шт и *dj > жд

10.1.2. Промяна на проходните (фрикативни) твърдни гласни *sj > ш и *zj > ж

10.1.3. Промяна на преградните задноезични твърдни гласни *kj > ч, *gj > ж, *hj > ш

10.1.4. Промяна на лабиалните твърдни гласни *rj > пл, *bj > бл, *mj > мл, *vj > вл

10.1.5. Промяна на сонорите *rj > р, *lj > л, *nj > н

10.2. Въздействие на праславянската йота върху предхдони групи съгласни

10.2.1. Съчетанията *skj, *stj > шт

10.2.2. Съчетанията *zgj, *zdj > жд

10.2.3. Съчетанията *snj > шн, *znj > жн, *slj > шл, *trj (*strj) > штр, *drj > ждр, *tv (stv) > штвл

10.3. Въздействие на праславянската йота върху следходни задни вокали

Морфология

11. Именна система. Склонитбенни типове. Съществителни от -о-, -jo- и смекчени -o-основи

11.1. Именна система. Общ преглед

11.2. Съществителни от -о-основи

11.3. Съществителни от -jo- и смекчени -о-основи

12. Съществителни от -а-, -ja- и смекчени -а-основи

12.1. Съществителни от -а-основи

12.2. Съществителни от -ja- и смекчени -а-основи

13. Съществителни от -й-основи

14. Съществителни от -ǐ-основи

15. Съществителни от -ū-основи

16. Консонантни основи

16.1. Обща характеристика на консонантното склонение

16.2. Съществителни от -en-/-men-основи

16.3. Съществителни от -nt-основи

16.4. Съществителни от -r-основи

16.5. Съществителни от -s-основи

17. Падежна система. Конструкциите Dativus absolutes и Dativus cum infinitive

17.1. Употреба на падежи без предлози

17.1.1. Именителен падеж

17.1.2. Родителен падеж

17.1.3. Дателен падеж

17.1.4. Винителен падеж

17.1.5. Творителен падеж

17.1.6. Местен падеж

17.2. Употреба на падежи с предложи

17.2.1. Първични и вторични предлози с родителен падеж

17.2.2. Първични и вторични предлози с дателен падеж

17.2.3. Първични и вторични предлози с винителен падеж

17.2.4. Първични и вторични предлози с творителен падеж

17.2.5. Първични и вторични предлози с местен падеж

18. Прилагателни имена. Прости и сложни форми. Степенуване

18.1. Прости прилагателни

18.2. Сложни прилагателни

18.3. Сравнителна степен

18.4. Сравнителна степен

19. Местоименна система

19.1. Лично (неродово) и възвратно лично местоимение

19.2. Родови местоимения

19.2.1. Показателни местоимения. Категорията определеност

19.2.2. Притежателни местоимения

19.2.3. Анафорично местоимение

19.2.4. Относително местоимения

19.2.5. Въпросителни местоимения

19.2.6. Отрицателни и неопределителни местоимения

19.2.7. Обощително местоимения

19.2.8. Местоименни прилагателни

20. Числителни имена

20.1. Бройни числителни

20.1.1. Едносъставни (прости) бройни числителни

20.1.2. Съставни бройни числителни

20.2. Редни числителни

20.3. Събирателни и дробни числителни

21. Наречия

21.1. Именни наречия

21.1.1. Наречия от прилагателни имена

21.1.2. Наречия от съществителни имена

21.1.3. Наречия от числителни имена

21.2. Местоименни наречия

21.2.1. Местоименни наречия според корена

21.2.2. Местоименни наречия според значението

22. Глаголна система. Глаголни основи. Инфинитив и супин

22.1. Общ преглед на глаголната система

22.2. Глаголни форми

22.3. Инфинитив

22.4. Супин

23. Сегашно време. Спрежение на глаголите

23.1. Произход на окончанията

23.2. Сегашно време на тематичните глаголи. Спрежения

23.3. Сегашно време на атематичните глаголи

24. Изразяване на бъдеще време

24.1. Просто бъдеще време

24.2. Перифрастично бъдеще време

24.2.1. Съчетания с имамь + инфинитив

24.2.2. Съчетания с хоштя + инфинитив

24.2.3. Глаголът быти

24.2.4. Глаголът мошти

25. Повелително наклонение

25.1. Положителен императив на тематичните глаголи

25.2. Отрицателен императив на тематичните глаголи

25.3. Императив на атематичните глаголи

26. Аорист. Произход, образуване, разпространение

26.1. Прост (асигматичен) аорист

26.2. Първи стигматичен аорист

26.2.1. Първи сигматичен аорист с инфинитивна основа на гласна

26.2.2. Първи сигматичен аорист с инфинитивна основа на съгласна

26.3. Втори сигматичен аорист

26.4. Аористни форми на атематичните глаголи

27. Имперфект. Произход, образуване, разпространение

27.1. Произход и образуване

27.2. Имперфектни форми от сегашната глаголна основа

27.3. Имперфектни форми на атематичните глаголи

28. Система на причастията. Деятелни причастия

28.1. Сегашно деятелно причастие

28.1.1. Образуване

28.1.2. Сложни форми и употреба

28.2. Минало деятелно I причастие

28.2.1. Образуване

28.2.2. Сложни форми и употреба

28.3. Минало деятелно II причастие

28.3.1. Образуване

28.3.2. Сложни форми и употреба

28.4. Причастието бышяшти, бышяштее

29. Перфект, плусквамперфект, футурум екзактум. Условно наклонение

29.1. Перфект

29.2. Плусквамперфект

29.3. Футурум екзактум

29.4. Условно наклонение

29.4.1. Архаичен модел със специални форми на глагола быти

29.4.2. Нов модел с аористни форми на глагола быти

30. Страдателни причастия

30.1. Сегашно страдателно причастие

30.1.1. Образуване

30.1.2. Употреба

30.2. Минало страдателно причастие

30.2.1. Образуване

30.2.2. Употреба

30.3. Отглаголни съществителни

Библиография

I. Тематична библиография

II.Обща библиография

Показалец на термините

Write a review