The book deals with the outbreak of the great cholera epidemic in Constantinople in 1865 and its impact on the Bulgarians living in the city. Bulgarian newspapers, official reports, researches conducted immediately upon the epidemic, memoirs and Ottoman archival sources are extensively used for the analysis of the dramatic situation. The author traces down the coming of the malady from the province of Egypt to the Ottoman capital in the early summer of 1865 and its spread in the city, in the Balkans, in the Middle East and Europe. Attention is paid to the delayed but decisive government measures to combat the disease; to the main factors that facilitated its rapid spread and caused significant death tolls; to the understanding of the malady and the concepts for prevention and treatment.
The 1865 cholera epidemic is considered in a broader context including all the cholera pandemics that took place throughout the nineteenth and twentieth centuries. As the statistics show the 1865 epidemic turned out to be probably the deadliest one in Constantinople because of the coincidence of factors such as the bigger crowd of pilgrims who attended the Eid al-Adha feast in Mecca, the development of global sea transportation, and the lack of significant progress in scientific understanding of and medical treatment for the disease. The multireligious and multiethnic composition of Constantinople’s population made it difficult to combat the malady more promptly and efficiently.
The author pays special attention to the different attitudes towards epidemic diseases among the various subjects of the Ottoman Empire in accordance with their religious affiliation, folk beliefs, traditions and practices. Some Bulgarian poems dedicated to the 1848 and 1865 cholera epidemics, as well as new trends in Orthodox iconography influenced by the western tradition of dance macabre (the Dance of Death) are analyzed in detail.
Table of contents
Предговор
Увод. Синята смърт
Първа глава. Ранните холерни епидемии
Епидемията през 1828—1834 г.
Епидемията през 1847—1848 г.
Епидемията през 1854—1855 г.
Втора глава. Голямата холера през 1865 г.
„Вносът“ на епидемията в Цариград
Ход на епидемията
Мерки и (без)действие срещу епидемията
Трета глава. Холерата през 1865 г. На Балканите, В Близкия Изток и Европа
По стъпките на „бегълците“ и поклонниците
Холерата сред българите
Холерата в Анадола, Близкия Изток и Европа
Четвърта глава. Поражения от холерата
В Цариград
(Не)цензурираните данни за заразените и жертвите
Страхът от холерата
Фактори за големите поражения
Голямата холера и цариградските българи
Транспортните връзки и глобализацията
Пета глава. Познание и лечение на холерата
„Новата болест“
Превенция
Симптоми и лечение
Шеста глава. Поуките от холерата през 1865 г.
Болестите на обществото
Международната санитарна конференция през 1866 г.
Холерата след 1866 г.
Седма глава. Вяра и поверие, слово и образ
Холерата — сестра на чумата
Елегично за холерата
Танцът на смъртта
Заключение. Бедствие и спасение
Приложения
Стихове за Цариградската холера
Един урок от холерата
Библиография
Резюме на английски език