Montenegro after Yugoslavia: Dynamics of Identities (Academia Balkanica 6)
Language: Bulgarian

     The book explores the state-forming processes in Montenegro in the light of the theories of ethnicity and nationalism. The study shows that in the Balkans, history is not only a science, but also an active creator of national ideology.

Table of contents

Увод

Първа глава. Историческо развитие и идентичност

1.1. Република Черна гора днес

1.2. Населението в Черна гора до османския период на Балканите 

1.3. Племе и църква

1.4. От Берлинският конгрес до разпада на СФРЮ

1.5. „Третата Югославия“ до разделението на ДПС

1.6. Държавни политики от 1996 до 2006 г.

1.8. Мюсюлманската общност в Черна гора 

1.9. Други малцинства: цигански групи, албанци и хървати

Втора глава. Историография и идентичност

2.1. Първи етнографски сведения за Черна гора

2.2. Етнографска наука в Сърбия и Югославия преди 1945 г.

2.3. Историческа просръбска школа. САНУ (Српска академиja наука и уметности) и ЦАНУ (Црногорска академиja наука и умjетности)

2.4. Хърватска историография

2.5. Теории за етногенезиса и черногорската нация в СФРЮ

2.6. Западната историография върху Югославия. Етнографски и демографски изследвания 

2.7. Българска историография и хуманитарни науки 

2.8. Нова черногорска историческа школа и обществени науки

2.9. Просръбска историография и хуманитаристика в наши дни 

2.10. Разпадът на Югославия и черногорският въпрос

2.11. Изследвания на мюсюлманското население в Черна гора.

Трета глава. Черногорци и сърби: от една общност с две названия до две общности с отделни идентичности

3.1. Племенна, лична биография и етнонационална история 

3.2. Етноним и идентичност 

3.3. Църковният въпрос като въпрос на идентичност

3.4. Езикът: сръбски, черногорски или нашки

3.5. Календарни празници. Славата като маркер

3.6. Маркери на идентичността в семейния празничен цикъл 

3.7. Черногорството като социална норма и морал

3.8. Негошевата носия и черногорската шапка

3.9. Национални символи — герб, химн и флаг

3.10. Общност или общности: кой е етническият друг

Четвърта глава. Етнокултура и идентичност на малцинствените общности

4.1. Една общност с мюсюлманска, бошняшка, черногорска и (пост-) югославска идентичност

4.1.1. Наименование, произход, държава майка и майчин език 

4.1.2. Регионална идентичност и историческо развитие 

4.1.3. Календарни празници: традиция, практика, иновации

4.1.4. Знаци на етнонационална идентификация в семейния цикъл

4.1.5. Съвет на помирителите: соционормативна култура и държавно право

4.2. Циганите — идентичност на групите и граници с „другите“

4.2.1. Ковачи: между преферирана и нова идентичност 

4.2.2. Чергари: amen sam ki dasikani rig

4.2.3. Роми мюсюлмани — „ние сме черногорските роми“

4.2.4. Идентичности сред бежанците 

Заключение

Литература 

Съкращения

Снимки и илюстрации

Черна гора след Югославия: динамика на идентичностите

Write a review