Yavorov — Botev: Modernism and myth. Atavistic memory of language
Language: Bulgarian

 

Table of contents

Първа част. „Македонският сюжет“ у Яворов: жанрови и дискурсивни релативизации

1. Пролог: Яворов „страшен хайдутин“  един семеен романс

2. Модуси на героичното: Вазов (общностен), П. Славейков (индивидуалистичен), Яворов (синтетичен)

3.1. Архетипът  история на един мит. Митопораждащият механизъм

3.2. Спонтанни аналогии

4.1. „Македонският сюжет“ у Яворов  теория на автомитологичното. Между делото и поезията

4.2. Цикълът „Хайдушки песни“  липсващият фокус на автомитологичния сюжет

4.3. Постановка на тезата: аберационно случване на Яворовия автомит. Структура на аберационния механизъм

5.1. Автомитогенните потенции на лирическото. Поезия и музика

5.2. „Хайдушки копнения“  жанрови и дискурсивни травестии: „животпесен“

6.1. „Хайдушки копнения“  продължение: подривната дейност на мемоарния дискурс, автомитогенната му непригодност. Хуморът

6.2. Яворов между Ботев и Захари Стоянов. Реабилитация на Словото

6.3. Колажният език на „Хайдушки копнения“  примери

7. Обобщение: „македонският сюжет“ у Яворов  от хайдушки копнения към безсъниции. Зараждане на новия автомитогенен език

Втора част. Ботев: митичната памет на литературата. Модели

1. Дву(мо)делност на Ботевата поезия. Схеми

2. Митическото ядро и историческа надстройка в Ботевия автомобил

3. Структура и функциониране на общностния мито-фолклорен модел у Ботев  модел на Майката и модел на Бащата (с акцент върху втория). Модуси на словото

4. Травестии: мястото на Бащината фигура в модела на Майката („На прощаване“)

5. Инициационни модели  вертикален („мъжки“) и хоризонтален („женски“)

6. Инициационното пътуване на героя („На прощаване“)

6.1. Преобърнатата схема на „изпроводяка“. Транссексуализация на Родното

6.2. Преодоляване на инициационната граница; релативизмът „своечуждо“

6.3. Тоталното завръщане  смъртта

6.4. Гласът на Аза  автомитогенен профетизъм; словото-деяние

Трета част. Диалогът „Угасна слънце“  „Хаджи Димитър“: ерос и хтонос. Сецесион и природа

1. „Раздяла“ като ключова творба. Един нов образ  любимата: „Как ме плаши това, което съм нощес сънувала... “

2. Очеркът „Спомен“/„Към границата“  Яворовото „На прощаване“: „Защото трябва да умреш... “

3. Стихотворението „Уганса слънце“ като телеологичен център на сюжета у Яворов; равнища и етапи на трансформацията

4. Хтоничният хронотроп („Угасна слънце“  „Хаджи Димитър“)

4.1. Сценография на смъртта у Ботев. Смъртта като митически и политически феномен

4.2. Соларен прочит на „Хаджи Димитър“. Доброто слънце

4.3. Хтоничното слънце („слънцето спряно сърдито пече“)

4.4. Унаследяване и преобръщане на модела у Яворов. Интернализация

5. Чудовището  произход и същност

5.1. Самодивата като тоталната Природа. Еротично-хтоничен субстрат

5.2. Между актуално-политическо и сецесионно-еротично  преходи и разриви. Необходимият Друг

5.3. Биографични и автомитогенни проекции

6. Душата-anima

7. Към генеалогията на модернизма: сецесион и природа

8. Заключение: успешният мит „Яворов“  производството и действие

9. „Безсъници“ между Аза и Езика. ЯворовТраянов

10. Епилог: Романът на Яворов contra Яворов

Посвещение

Бележки

Приложения 

Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика

Details
Publisher Prosveta
Language Bulgarian
Pages 228
Illustrations
Binding paperback
ISBN 978-954-01-2189-5
Creation date 2018
Size 14 х 22 cm

Write a review

Your Name:


Your Review: Note: HTML is not translated!

Rating: Bad           Good

Enter the code in the box below:





Panel Tool

Reset