Donka Alexandrova. Basics of Rhetoric
In Bulgarian with a summary in English

   The monograph explores the historical-theoretical roots of the ancient and contemporary science of persuasive communication. The author examines both the Ancient authors and Medieval and Renaissance thinkers, who had a decisive influence on the development of rhetoric, rhetorical aspects of historiography, formants of oratorical style, rhetorical analysis and criticism.

Table of contents

ПРОВОКИРАНИ МИСЛИ – проф. дфн Петър-Емил Митев

УВОД

Първа глава. ПРЕДМЕТ И КАТЕГОРИИ НА РЕТОРИКАТА

1.1. Реториката в системата на науките

1.2. Общуване и реторическо общуване

1.3. Ораторско изкуство

1.4. Реторическа аудитория

1.5. Густав Льобон за влиянието върху масите

1.6. Ораторика и омилетика

1.7. Убеждаваща комуникация и убеждение

1.8. Реторическа аргументация

1.9. Опровержение

Заключение

Втора глава. РЕТОРИКАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

2.1. Първи теоретични стъпки на реториката в древна Гърция

Коракс (ок. 490 – ок. 440 г. пр. Хр.) и Тизий (ок. 487 – ок. 420 г. пр. Хр.)

Хилон (ок. 560 г. пр. Хр. – неизвестна)

Парменид (ок. 540 г. – след 480 г. пр. Хр.)

Емпедокъл (483–429 г. пр. Хр.) и Демокрит (460–370 г. пр. Хр)

Софистите – първосъздатели на реториката

2.2. Философският релативизъм и перспективите на реториката

Протагор (480–410 г. пр. Хр.)

Горгий (483–375 г. пр. Хр.)

Изократ (436–338 г. пр. Хр.)

Сократ (470–399 г. пр. Хр.) и Платон (427–347 г. пр. Хр.) за реториката

2.3. Идеите на Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) за реториката

Диалектика, еристика, софистика

Диалектиката като логико-реторическа основа на спора

Задачите на реториката и нейните жанрове

Реторическото доказателство

Видове ентимеми

Диалектическо съждение и диалектически проблем

Учението за ентимемата и топосите

Топоси при показателните ентимеми

Топоси при изобличаващите ентимеми

Топосите при привидните ентимеми

Рефлексия на античната топика днес

2.4. Реториката на древен Рим

Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр. Хр.)

2.4.1. Ролята на смеха

Марк Фабий Квинтилиан (ок. 36–96 г. пр. Хр.)

Публий Корнелий Тацит (ок. 54–123 г.)

2.5. Реториката на Средните векове и на Ренесанса

2.5.1. Реториката в християнска Европа (ХІ–ХІІІ в.)

Aврелий Августин (354–430)

Боеций (475–524)

2.5.2. Трите реторически трансформации през ХІІ–ХІІІ в.

Изкуството на проповядването (Ars Praedicandi)

Изкуството на писане на писма (Ars Dictaminis)

Изкуството на поезията (Ars Poetiса)

2.5.3. Реториката на Ренесанса

2.6. Реторика и ренесансово образование

Лоренцо Вала (1405–1457)

2.6.1. Италианският хуманизъм и реториката

Франческо Петрарка (1303–1374)

Пико дела Мирандола (1463–1494) и Хуан Луис Вивес (1492–1540)

Джамбатиста Вико (1668–1744) и италианският хуманизъм

Рудолфо Агрикола (1444–1485)

Петър Рамус (1515–1572)

2.7. Реториката във Великобритания (ХV–ХVІІІ в.)

2.7.1. Движение за красноречие

Томас Шеридан (1719–1788)

2.7.2. Белетристично движение

Лорд Кеймис (1696–1782)

Хю Блеър (1718–1800)

2.7.3. Научна реторика

Джордж Кемпбъл (1719–1796)

Реторика и психология 

Видове разсъждения

Дж. Кемпбъл за убеждаването

Приложение на реториката

Ричард Уотли (1787–1863)

Реториката на Р. Уотли – принос към омилетиката

2.8. Джеймс Они за реториката на марксизма

„Безпощадната критика на всичко съществуващо“

2.9. Реторически аспекти на историческия дискурс

Трета глава. ОРАТОРСКИ СТИЛ

3.1. Античните теории за ораторския стил

3.2. Реторическа композиция

3.3. Ораторският стил в съвременната комуникативна практика

3.4. Стилове на политическото говорене

3.5. Жанрове и форми на ораторския стил

3.6. Устната и писмената реч

3.7. Убеждаващата комуникация в електронните медии

3.8. Сугестивност на реторическите фигури и тропи

3.9. Смешното в речта на оратора

Четвърта глава. РЕТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ И РЕТОРИЧЕСКА КРИТИКА

4.1. Слушането, неговите етапи и бариери

4.1.1. Етапи на слушането

4.2. Реторическият анализ

Хърбърт А. Уйчелнз – теоретик на съвременната реторическа критика

Жак Сегела – „създателят“ на президентите

Увещаващо-аргументативната критика на Едвин Блек 

Драматичната критика на Кенет Бърк

Критиката на А. Ричардс относно значението на езика

Критиката на Алфред Корзибски за „език – реалност“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

ABSTRACT

Write a review