Mrs. Albina G. Khairullina-Valieva is doctor of the philological sciences. The presented book points out one of the most fascinating aspects of the ancient Eurasian history — the migrations and trade relationships. In this respect the author presents also the role the horse has played for the steppe peoples to disseminate traditions throughout ancient Eurasia, giving a new meaning to the notion 'nomad cultural catalyze of change'. 

Table of contents

Карти

Илюстрации

Увод

Предговор

Въведение

Източници на изследването

Глава I. Търговията с кожи — древни традиции сред огуро-алтайските и угрофинските народи в Евразия

1. Древните китайски летописи

1.2. Описание на Херодот за пътуването на търговски кервани на запад и изток през реките Об и Иртиш

1.3. Аргипеи, иседони и согдийци — главните древни народи, търгуващи с кожи във Вътрешна Азия

1.4. Хсиюнг-ну и согдийците — последователи на търговските традиции, особено с кожи, във Вътрешна Азия и с коприна в Средна Азия

Глава II. Търговията с кожи западно от реките Иртиш и Об и западно от веригата Яик (Урал)

2.1.Кожи, доставяни от угрофинските и огурските народи в Евразия

2.2. Писмени източници и археологически находки

2.2.1. Сабири > савири ~ сувари

2.2.2. Огур-българи > оногури

2.2.3. Търговия с балтийските пристанища от времената на династията Мужунг до Атила — вождове на Хуно-българската империя в Европа

2.2.4. Династията Мужунг (>Мунжук) и нейното място в европейската търговия

2.3. Познанията на арабските пътешественици и географи за земите западно от реките Об и Иртиш

2.3.1. Пътешествието на Ибн Фадлан до Идел Болгар (Волжка България) и описанието му на търговията с кожи там

2.3.2. Абу Хамид Ал-Гарнати за Идел българите като основни търговци на скъпоценни кожи

2.3.3. Описание на Ибн Батута за „нямата търговия“ с кожи северно от Идел Болгар

2.3.4. „Булган“, „Булаган“ и спечелването на търговски пътища от монголците след XII в.

Глава III. Историко-лингвистичен анализ на кожарската лексика в региона от Идел (Волга) до Яик (Урал)

3.1. Разпространение на термините „тире“, „кюн“, „болгар“ и „болгарый“

3.2. Кожено облекло

3.3. Термини за шапки

3.4. Термини за обувки

3.5. Термини за кожени изделия от бита

Глава IV. Ролята на конете в етнокултурното развитие на древните българи

4.1. Кои са народите, познати с етнонима Хсиюнг-ну

4.2. Ролята на коня в етническото, пастирското и търговското номадство

4.2.1. „Тинг-линг“ като термин, отъждествяван с номадството

4.2.2. От „тинг-линг“ до „као-че“

4.3. Породи коне на територията Таримското поречие

4.3.1. Кратки исторически данни за събитията на територията на Таримското поречие

4.4. Военно-стратегическо значение на конете в българската империя на Хсиюнг-ну във вътрешна Средна Азия и на хуно-българите в Европа

4.5. Етимология на имената на синовете на Мунжук (Мужунг)

4.5.1. Оногундури — конните народи на Евразия

Глава V. Конят и неговото влияние върху мирогледа на Българите

5.1. Термини за определяне на длъжности, свързани с функциите на власт и хонориферни титли

5.2. Производни термини от характеристики на коне

5.3. Взаимни заемки в тохарски и огур-български езици

Заключение

Резюме на български език

Summary in English

Библиография

Индекс

Приложения

Древните българи в лингвистичния, културния и исторически контекст на евразийското пространство

Write a review