К. Славова. За българския феминизъм в/като превод

К. Даскалова. Женски движения и феминизми и производството на знание за втората половина на ХХ век

М. Димитрова. Ролята на жената за утвърждаване на езика като културна памет и като актуален фактор за развитие в условията на мултикултурност

П. Антов. Българската царица или самозараждането на политическото. Вертикални смисли в една сцена от 22 април 1876

А. Вачева. Сексът и властта: поглед към 1968-а и отвъд нея

С. Петрова. Постфеминизъм и социални мрежи: образи на жената домакиня във фейсбук

Л. Балабанова. По-разтворим ли е гласът на „тя“ в естеството от гласа на „той“ — всички отговори в една люлчина песен

М. Недялкова. Българската женска поезия от XXI век

Е. Ковачева. Коя е Юния от (Рим. 16:7)? Най-нови изследвания, коментари на светите отци и сведения от преданието на църквата

Р. Станкова. Култът към Св. Петка Търновска в средновековната българска книжнина

К. Станева. Преводачката на приказки: „Турски приказки“ в „Български книжици“

Н. Александрова. Разум и чувства в частната кореспонденция на българките през Възраждането

А. Алексиева. „Богини поднебесни“ и сладки гадинки“: два модела на женското в популярните песни и стихотворения от средата на XIX в.

М. Антонова. Рада Казалийска — първата новобългарска поетеса

А. Хинкова. Публично присъствие на жената през 50—60-те години на XIX век: исторически „корени“ и публицистични „цветове“

Н. Капралова. Няколко думи за спомените на Екатерина Василева

М. Кръстева. Мемоарите на Катерина Цилка

Х. Милкова. Галичанки първи целунаха кръста през Илинденското въстание

Л. Малинова. Ирина Бачокирова и нейната стихосбирка „Българка“

Е. Алексиева. „Живо“ и „мъртво“ в романта на Ана Карима „Мъртво сърце“

Ж. Симова. За някои културологични и аксеологични аспекти в женския поглед към света в прозата на Евгения Марс

М. Кирова. Четири словесни снимки от живота на Мара Белчева

Р. Шивачев. Мара Белчева — изповедник на доктор Кръстев

Ю. Жилиев. Писма на Мара Белчева до Лидия Шишманова

К. Зографова. Бездомността като духовен избор (неизвестен епистоларен и жизнетворчески диалог Мара Белчева — Йордан Стубел)

К. Йорданова. Патриархално и политическо: към женския въпрос между двете световни войни

М. Карабелова. Не се гаси туй, що не гасне...

А. Ангелова. Личната библиотека на Мара Белчева

Ц. Атанасова. Български поетеси на страниците на списание „Хиперион“

П. Велчев. Багренородната

Т. Казанджиева. Женската визия в българската литература за деца и юноши

Б. Атанасова. И нев ориста забрава не подминава. 131 години от рождението на писателката Христина Стоянова

Е. Азманова, Т. Казанджиева. Родство, род и родина в творчеството на Златка Щерева

Р. Пенчева. Весела Страшимирова-Танева — първата поетеса маринистка в българската поезия

П. Михайлов. Веселина Геновска и мястото й в прозата от 30-те години на ХХ в.

М. Горчева. Гласът на една дама в разговора между между  философията и поезията: щрихи към интелектуалния портрет на Жана Николова-Гълъбова

М. Гиргинова, Е. Рускова. Женската театрална критика на страниците на списание „Златорог“. Случаят „Стела Янева“

К. Лукова. Г. П. Стаматов — жената в света на симулакрума

М. Георгиева. „Женският въпрос“ в карикатурите на в. „Българан“ (1904—1909) — сексизъм или страх?

М. Балчева. Секцията на жените художнички към Дружеството на българките с висше образование (1928—1941)

Ж. Назърска. Секцията на художничките към Дружеството на българките с висше образование (1944—1950)

К. Николов. Художничката на българската енциклопедия. Невена Карамалакова, чието изкуство накара рисунките да говорят на езика на науката

М. Митева. Райна Ракарова (1890—1972) и първото училище за приложни изкуства в България

В. Димов. Райна Кацарова, майката на българската етномузикология

Е. Борисова. Вера Мутафчиева в „мъжките“ територии на българския исторически роман

Д. Колева. Екатерина Йосифова: поетика на премълчаваното

Н. Кирилов. Езиците на единността. „Богомилката“ на Блага Димитрова

К. Николова. Маргарита Младенова – театърът като изследване и пътешествие

Н. Александрова. Болката  и мъдростта в творчеството на Ана Боянова

Е. Григорова. Между етоса на жалбата и патоса на труда: един ракурс към живота при социализма в Добринище

Й. Павлова. Публичен образ на жените в България в годините на Преход