Literary Forms on the Border between Documentary and Fiction. Proceedings of a conference, Sofia,  17—18 November 2021
Литературни форми на границата между документално и художествено
Categories: Literature; Proceedings
Language: Bulgarian

Съдържание

Уводни думи

АВТО)БИОГРАФИИТЕ — РЕФЛЕКСИИ И МЕТАФИКЦИИ

S. Zhygun. Memory and Silence in Ukrainian Women’s Autobiographies of the XX Century

И. Д. Словашкият женски пробив в „задължително мъжкия“ канон

А. Николов. Рефлексии на автобиографичното в три текста на Партений Павлович

К. Михайлов. „Дневник без дати“ на Димитър Петканов между документалния и фикционалния разказ

М. Колев. Матвей Вълев: неизтощимото очарование на биографията

П. Пенкова. Автобиографичната метафикция в прозата на Радослав Парушев

ПИСМАТА — ЛИТЕРАТУРНИ ВГРАЖДАНИЯ

П. Антов. Писмото и лириката между документа и фикцията

Б. Борисова. Пенчо-Славейковите писма от Македония — културен контекст и художествени потенциали на личното писмо

К. Лукова. Любовното писмо в текста Г. П. Стаматов — автентичност и фикционалност

Л. Малинова. От писмото до стиха

Н. Стоичкова. „Мойра“: вградените пътеписни бележки в (авто)биографичния „епистоларен роман“

ПЪТЕПИСЪТ — ГЕОГРАФИЯ НА ПОГЛЕДА

И. Александрова. Устойчиви маркери за ценностната природа на пътеписа

М. Русева. По покрайнините на Европа, в периферията на жанра. Пътеписи за Скандинавия

П. Михайлов. Аерописът на Дора Габе „С „ЛОТ“ до Атина“ — един граничен жанр, поместен във втората книжка на манифестния сборник „Сноп“

ФАКТ И ФИКЦИЯ — ЖАНРОВИ КОМБИНАЦИИ

П. Стойчева, Р. Мухарска. Фактът като фикция: мемоарът „Родена сред разбойници“ на Катерина Стефанова Цилка

М. Станева. Идеологически диалог между белетристиката и мемоарите от Освобождението до Първата световна война

Н. Чернокожев. По жътва – вариации

М. Илиева. Съотношението фикция–действителност (документ) в три пиеси на Георги Марков

А. Антонова. Мемоаристи и критици

Ж. Попова. Саморефлексия и саморазкриване в мемоарите и автобиографиите на журналисти след 1990 г.

ИСТОРИИ ЗА БЪЛГАРСКОТО — ЛИЧНОСТИ, ИДЕОЛОГИИ, ПАРОДИИ

Д. Бурла. Идеалът за модерна личност и образът на автора в българската литература от края на ХІХ век

В. Шолце. Разноезичие и територия. Лингвокултурални потенциали на „Македония и Българското възраждане“ на Симеон Радев

Н. Аретов. Една незабелязана пародийна история („Антиистория славянобългарска“ (1991) на Георги Константинов)

ХЕТЕРОГЕННИ ЖАНРОВЕ, ИДЕНТИЧНОСТИ, КУЛТУРИ

Р. Евтимова. Аз — като съ-битие за себе си

Д. Радев. Лицата на фикцията, документа и съвестта в романа „Живот и съдба“ на Василий Гросман

Б. Курташева. Oral History и дистопия: възходът на романа-анкета

Ф. Земярска. Мемоарите на Маргьорит Юрсенар: фикционални или реални

А. Александрова. Егон Бонди като художествен персонаж в един мемоар и в един литературен репортаж

М. Георгиева. Художествената фантазия и фантазията на лудостта — възможни диалози

За авторите

Write a review