How childhood was lived and imagined by Bulgarians (17th—19th centuries)
Как е живяна и как е мислена детската възраст от българите (XVII—XIX в.)
Language: Bulgarian

   The book explores the sources of Bulgarian history through the prism of childhood history. The main sources are texts composed by literate Bulgarians from the 17th—19th centuries. Bulgarian literary production from the 17th—19th centuries, dedicated to the theme of the child and childhood, is the product of a synthesis of factors, among which the role of the cultural-historical heritage from Antiquity, the Middle Ages, the Reformation and the Enlightenment of Europe is particularly significant. The main part of the study contains an analysis of the views on children and childhood of literate Bulgarians from the 17th—19th centuries, and the selection of the authors was determined by the criterion of the presence of enlightened views regarding children and childhood. The data on what the Bulgarians' ideas about childhood were in the 17th—19th centuries allow to present one of the important aspects of the modernization of the Bulgarian society. The presented information shows how the attitude towards the child and childhood during the decades of the entry of the Bulgarians into the bourgeois period reflect in a specific way the difficult repulsion from Tradition and the incomplete perception of the values of the Modern Times.

Table of contents

Уводни думи

1. Детската възраст — социално, културно и историческо съдържание 

2. Децата в историята на нашия континент 

2.1.  Античност 

2.1.1. Гърция 

2.1.2. Рим

2.1.3. Траки

2.2.  Средновековие

2.2.1. Византия

2.2.2. България 

2.2.3. Западна Европа

2.3.4. Русия

2.3. Модернизираща се Европа

2.3.1. Ренесанс и Реформация

2.3.3. Просвещение и Романтизъм

2.3.4. По дългия път към детецентричното общество  в Европа

2.3.5. Гръцкият и сръбският просвещенски модели 

2.3.6. Отношението към детето в Русия през XVIII и XIX в.   

3. Детството в българската общност XVII—ХIХ в.   

3.1. Културно-исторически контекст 

3.2. Да си българско дете през XVII—ХIX в.

4. Да мислиш детето в българската общност: Трудното навлизане в модерността 

4.1. Ранни български книжовници   

4.2. Никола Пиколо   

4.3. Петър Берон   

4.4. Константин Фотинов   

4.5. Анастас Кипиловски   

4.6. Христаки Павлович 

4.7. Неофит Бозвели

4.7.1. Трудовете от 1835 г.

4.7.2. Ръкописно наследство   

4.8. Емануил Васкидович   

4.9. Неофит Рилски   

4.10. Райно Попович   

4.11.  Гавриил Кръстевич   

4.12.  Иван Богоров   

4.13.  Васил Априлов   

4.14.  Сава Доброплодни   

4.15.  Иван Добровски   

4.16.  Петко Славейков   

4.17.  Христо Данов   

4.18.  Йоаким Груев   

4.19.  Любен Каравелов   

4.20.  Христо Ботев   

4.21.  Рашко Блъсков   

4.21.1. Текстове   

4.21.2. Списание „Училище“

Между традицията и модерността   

Библиография   

Именен показалец

Write a review