А. Кирилова. Проблеми на Българското възраждане в научното дело на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова

Библиография на научните трудове на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова

Реформи и революция, църква и просвета

Д. Дойнов. Отново за Гюргевския комитет и революционни дейци и за историческото им дело

К. Косев. Виждането на Левски за българското освободително въстание: същност, приложение, резултати

П. Божинов. Марко Д. Балабанов в Учредителното събрание: между европейските модели и българската традиция

Н. Манолова. Храмове и политика: българското църковно строителство (1812—1821)

В. Бонева. Струмишка епархия под духовната власт на митрополит Йеротей (1861—1876)

С. Вълчева. Майстор Никола Фичев — изкусен дърводелец и устабашия

Р. Георгиева. „Историята никому не дава повече, отколкото сам той иска да си заслужи“ (Сливен в животописа на Петко Р. Славейков)

С. Димитрова. Из кореспонденцията на братята Никола и Сава Георгиевич с Христо П. Тъпчилещов

Д. Чаушева. Теофан Райнов и дейността му за просветен и културен напредък на българите

В. Антонова. „Старите“ и „младите“ в читалище „Зора“ (Русе, 1866—1876)

И. Жейнов. „Солей“/„Афитаб“ — историята на един забравен вестник (декем ври 1874 — май 1875)

Н. Жечев. Няколко податки за биографията на Атанас П. Симов (Симу)

Л. Любенова. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон

Българите в Османската империя — демографски процеси, стопанска активност и социални практики

Щ. Щерионов. Демографският преход в българските земи — специфики и начални граници

К. Йорданов. Нови сведения за войнуците в Панагюрище и Панагюрския край през ХV—ХVІ век

Р. Спасов. Католически документи за размирните времена в българските земи под османска власт между река Дунав и Стара планина в края на ХVІІІ — началото на ХІХ век

Р. Симеонова. Научният архив на БАН като извор за регионални изследвания на Северозападна България (по документи от архивния фонд на Феликс Каниц)

И. Русев. „Мирише на европаизъм“. Акционерните и лихварско-кредитните дружества като проява на търговската модерност през Възраждането

М. Тафрова. Документи за дейността на Георги Попсимеонов като представител на българите пред местната османска власт

Национална идентичност и образи на другостта

Н. Данова. Един извор за историята на изграждането на балканските идентич- ности

Т. Стоилова. „Славенно-сербскїя вýдомости“ за Османската империя през 1793 г.

Т. Георгиева. Българите и Балканите в руските обществени представи през 30-те — 50-те години на ХІХ в.

В. Паскалева. Страници от битието на българите през първите години след Кримската война

И. Тодев. „Сливане в космополитните сфери на човешката дейност…“ (полското влияние върху д-р Ст. Чомаков)

Э. Вартаньян. Балканы в 70-е гг. ХІХ в. в описаниях Н. Н. Каразина (По материалам его дневников, записок, репортажей)

К. Мирчева, О. Тодорова. Неизвестни страници от биографията на един международен авантюрист през третата четвърт на ХІХ век: балкански визии и български контакти на Фредерик Милинген (Осман бей) до 1878 г.

Л. Георгиев. Въпросът за Другия в спомените на възпитаници на български гимназии в Солун

Историография и методология

С. Таринска. Спомените на Киро Тулешков за Христо Ботев и тяхната биографична стойност

Л. Соленкова. Българските възрожденци за своята епоха и нейното начало

В. Танкова. Странстванията на българската признателност към Januarius Macgahan — „освободителя на България“

Н. Поппетров. Размисли за гражданската позиция на историка