Georges Contogeorgis. The "Greek democracy" of Rigas Velestinlis
Translation from Modern Greek into Bulgarian by Kiril Topalov

Table of contentе

Предисловие

Увод

Първа част. Космосистемният залог в Гръцкия и Западния свят. Основните изворив и теми на вдъхновението на Ригас

I. Проблемът за избора на гносеологическата парадигма

1. Херменевтическият аргумент на традиционната и особено на „модернистичната“ историография

2. Противопоставянето „център—периферия“ като аргумент за преправяне на историята

3. Политическото господство и космосистемната типология. Проблемът и рамката на срещата на деспотизма с „антропоцентризма“

4. Въпросът за („антропоцентрическия“) преход и „мярката“ на историята. Силата като матрица на историческото развитие и „антропоцентрическият“ залог

II. Гръцкият свят между „антропоцентрическия“ икуменизъм и политическото безсилие. „Антропоцентрическия“ постамент на гръцкия икуменизъм

1. Гръцкият свят в политическото безсилие или постаментът на „историческия комромис“ с отоманския деспотизъм

2. Гносеологическото предимство на Западна Европа през призмата на „антропоцентрическата“ му позиция

3. Семиотиката на гръцкото отграничаване и рамката на срещата на Ригас със Западна Европа

III. Границите на диалога на Ригас с Френската революция и с Просвещението

1. Деспотичните „робства“ на „антропоцентричните“ „острови“ на Западна Европа

2. Залогът на просвещенската демокрация и „производното“ на политическото господство на абсолютизма. Свободата и равенството

3. „Народът суверен“ на Ригас и политическото господство на „общата воля“ на Русо

4. Свободата и идейната платформа на Ригас и Просвещението

IV. Основната константа на Гръцкия свят пред Западна Европа

1. Мярката на антитезата „център—периферия“

2. Гръцкото „антропоцентрично“ общество и отомански деспотизъм

3. Конституцията като държавност на бъдещето или като платформа на (отново-)създаването на настоящето под знака на космополиса

4. Утопията като аргумент и връзката на Ригас с „антропоцентричния“ гръцки свят

5. Общество и общност. Западна Европа като жизнена периферия на гръцката космосистема

Втора част. Гръцката (космо-)държава на Ригас

I. Учредителните аспекти на „Гръцката демокрация“

1. Държавният и етническият знак на идейната програма на Ригас

2. Всеобщата свобода като фундамент на „Гръцката демокрация“

3. Социалната платформа на Ригас

4. Държавната многозначност на политическата система на „Гръцката демокрация“

5. Качеството „гражданин“ в „Гръцката демокрация“

II. Централната политическа система в „Гръцката демокрация“

1. Законодателната фунцкция на „народа суверен“

2. Изборът, заседналостта и ограниченият във времето мандат на властите

3. Политическото измерение на правосъдието

4. „Контролирането“ на властите от „народа суверен“

III. Гръцката космосистема като залог на Ригас и разграничаванията му от нея

1. Гръцката космосистема като точка на разграничаване на Ригас от Просвещението

2. Различието на „Гръцката демокрация“ от историческия космополис

IV. Нацията, държавата и обществото в „Гръцката демокрация“. Фундаменталната идеология на колективната идентичност

1. Целта на политиката и нацията. Нацията на обществото срещу нацията на държавата

2. Нацията-космосистема в платформата на Ригас

3. Църквата и религията в „Гръцката демокрация“

4. Идентичностният знак на „Гръцката демокрация“. Многозначността на всеобщата свобода като производно на гръцкия патриотизъм

5. Идентичностната многозначност на гръцката нация

V. Актуалността на платформата на Ригас и семиотиката на нейната жизненост

1. Актуалността на „Гръцката демокрация“

2. Проблематиката на жизнеспособността на „Гръцката демокрация“

Епилог

Приложения

I. Ригас Велестинлис. Ново политическо управление на жителите на Румелия, на Мала Азия, на Средиземноморските острови и на Влахобогдания

1.  За законите и за родината

2. Правата на човек

3. Конституция. Начала на законодателния акт и на духа на управлението. Ред и начини как да бъдат следвани от гражданите

II. Обществени системи в Османската империя

1. Системата на Мелник

2. Обществени документи, отнасящи се до народни сборове, избиране на местни първенци и до политическия живот (от Атина)

3. Системата на дружествената икономика

а) системата на еснафите (от Пловдив)

б)  начин на избиране и компетентностти на властта на еснафа (от Солун)

Бележки за някои термини

Избрана библиография