Mariya Todorova. Selected sources for Balkan History (15^th—19^th centuries). Second edition. In Bulgarian

Table of contents

Предговор

Глава I. Османското завладяване на Балканите. Съпротивата на балканските народи през XV—XVII в. 

1. Завладяването на Балканския полуостров от османците

2. Мюсюлманска преценка за християните. Началото на XV в. 

3. Битката при Косово (1389 г.)

4. Османските завоевания при Баязид

5. Смъртта на Стефан Лазаревич.

6. Походите на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443—1444 г.)

7. Мехмед II Завоевател

8. Превземането на Цариград

9. Цариград — столица на Османската империя

10. Завладяването на Балканите през XV в. 

11. Ферман на Мехмед II до княза на Молдова Петру Арон (1455 г.)

12. Георги-Кастриоти — Скандербег

13. Предсмъртното слово на Стефан Велики към сина му Богдан (1504 г.)

14. Битката при Мохач (1526 г.)

15. Обръщението на митрополит Тимотей към папа Пий V (1572 г.)

16. Борбата на Михаил Храбри, Арон и Сигизмунд Батори срешу турците (края на XVI в.)

17. Съзаклятие в Белград (първата четвърт на XVII в.)

18. Обсадата на Виена (1683 г.)

19. Карпошовото въстание (1689 г.)

20. Хайдутство

21. Бунт на жителите на Негуш през 1705 г. поради отвличане на деца за еничари

22. Участие на християнското население във войните на Русия срещу Османската империя (1711 г.)

Глава II. Османската държава (XV—XVIII в.)

23. Централната власт

24. Султанският престол

25. Из „Книга за Асаф“

26. Служебната кариера

27. Административно деление и демографско състояние на Османската империя

28. Еничарският корпус

29. Кръвният данък и „управлението на робите“

30. Османската дипломация

31. Отношенията между Портата и Франция в края на XVI в.

32. Церемония при преминаване на християни към исляма (началото на XV в.)

33. Генадиос — първият патриарх след падането на Цариград и привилегиите на църквата

34. Ферман на султан Мехмед I (1413—1421), издаден на монасите от манастира „Маргарит“, Серско (1419 г.)

35. Положението на православната църква (края на XVII в.)

36. Света Гора (началото на XVIII в.)

37. Унищожаването на Охридската патриаршия (1767 г.)

38. Робство в Османската империя (средата на XVI в.)

39. Освобождаване от робство на помохамеданчен хърватин 

40. Мемоар на дубровнишкия търговец Павел Джорджич и на никополския първенец Тодор Балина до австрийския император (1597 г.)

41. Впечатления на западен пътешественик от участта на подвластното население

42. Евреите в Османската империя

43. Ограничения на покореното население 

44. Съдебен протокол (1657 г.)

45. Медресе

46. Джамията на султан Селим I в Одрин

47. Теке

48. Християнски и мюсюлмански култове (1656 г.)

49. Ваксинация срещу едра шарка

Глава III. Аграрните отношения в Османската империя (XV—XVIII в.)

50. Мюсюлмански и немюсюлмански тимари

51. Поземлените отношения в Албания (1467 г.)

52. Спахийски тимари в нахията Шкодра (1485 г.)

53. Доганджии

54. Карловското вакъфнаме (1496 г.)

55. Феодалната рента

56. Дервенджийство

57. Султански хасове

58. Войнушки бащини

59. Закон за Скопие и Солун от 1568—1569 г.

60. Мартолоси

61. Кануннаме на Амфиса (1569—1570 г.)

62. Откупуване на десятък (втората половина на XVI в.)

63. Кануннаме на Охридски Санджак (XVI в.)

64. Покупко-продажба на чифлик (1618 г.)

65. Заеми на селската община (XVII в.)

66. Из кануннамето на Омер Авни от 1642 г.

67. Покупко-продажба на лозе (1721 г.)

68. Лихварството в селото (1731 г.)

69. Дълг на селска община 1751 г.

Глава IV. Градско стопанство. Занаяти, търговия (XV—XVIII в.)

70. Истанбул като столица на Османската империя

71. Покупателната способност на една аспра през 1488 г.

72. Закон за пазарния бач в град Костур (началото на XVI в.)

73. Разпределение на градското население по религиозен признак (XV—XVI в.)

74. Големият безистен на Цариград (1544 г.)

75. Пазарни цени в средата на XVI в.

76. Рударството през XVI в.

77. Кервансарай

78. Привилегия на бояджийския еснаф пред частни лица при покупка

79. Населението на Цариград през 1593 г. по сведенията на английския пътешественик Джон Сандерсън

80. Съдебен протокол на софийския кадия (1619 г.)

81. Описание на град Солун (втората половина на XVII в.)

82. Смирна — най-големият търговски център на Анадол (1672 г.)

83. Парад на истанбулските еснафи (1720 г.)

84. Принудителен труд за държавата (1728 г.)

85. Цените, уточнени от събранията на еснафа и градските първенци за град Русе през 1736 г.

86. Из еснафския регистър на златарите от Елбасан (5/16 юли. 1761 г.). Приемане на нови членове

87. Наследството на халача Мемиш (1762 г.)

88. Атина през последната четвърт на XVIII в.

89. Договорително писмо на кожарския еснаф в Кожани (1876 г.)

Глава V. Промени в османската феодална система 

90. Упадък на Османската империя

91. Столицата на провинция Румелия (началото на XVIII в.)

92. Въстанието на Патрона Халил (1730 г.)

93. Система на капитулациите

94. Положението в османските провинции през XVIII в.

95. Аянството

96. Кърджалийски размирици

97. Даалии

98. Осман Пазвантоглу

99. Али паша Тепеделенли

100. Административната система на Османската империя преди реформите

101. Цариград (1800 г.)

102. Цените в Истанбул върху предметите от първа необходимост в края на XVIII и началото на XIX в.

103. Занаятите в Истанбул в края на XVIII в.

Глава VI. Генезис и развитие на капитализма на Балканите

104. Гръцката флота (края на XVIII в.)

105. Амбелакия (края на XVIII и началото на XIX в.)

106. Занаятите в Букурещ през последната четвърт на XVIII в.

107. Балкански търговски колонии в Европа

108. Гръцката диаспора

109. Снабдяване на новосъздадената войска с облекло

110. Промишлени предприятия в Дунавските княжества

111. Фабриката за фесове в Истанбул (1835 г.)

112. Фабриката на Добри Желязков

113. Заповед до окръжните управители на Трикала и Солун. 1837 г.

114. Солните мини в Трансилвания

115. Търговията на Дунавските княжества

116. Премахване на монополите и откриване на османския пазар

117. Наемане на работна ръка

118. Търговия и транспорт в Хърватско (средата на XIX в.)

119. Природните богатства на Банат

120. Корабоплаването по Черно море

121. Дунавският въпрос

122. Стопанското положение на Османската империя през 70-те години на XIX в.

Глава VII. Реформите в Османската империя и развитие на османската държава до 70-те години на XIX в.

123. Хатихумаюн на султан Селим III за необходимостта от реформи в армията (1796 г.)

124. Еничарите и реформите на Селим III

125. Унищожаването на еничарския корпус

126. Премахване на спахийската система

127. Палмерстон върху реформите в Османската империя (22. IX. 1838 г.)

128. Гюлхански хатишериф (3. IX. 1839 г.)

129. Отражение на реформите

130. Положението на подвластното население (средата на XIX в.)

131. Населението на Османската империя в средата на XIX в.

132. Из англо-френско-австрийския посланически проект за реформи в Османската империя (1856 г.)

133. Хатихумаюн (18. II. 1856 г.)

134. Закон за земите (1858 г.)

135. Органически закон за народното образование (1869 г.)

136. Борба срещу султанския абсолютизъм

137. Идейни различия сред новите османци

138. Финансите в Османската империя след Кримската война

139. Населението на Европейска Турция през 70-те години на XIX в.

140. Османската конституция (23. XII. 1876 г.)

Глава VIII. Източният въпрос до средата на XIX в.

141. Мирен договор между Русия и Османската империя, сключен в Кючук-Кайнарджа (21. VII. 1774 г.)

142. Походът на Наполеон в Египет (1798 г.)

143. Англо-турският отбранителен съюз от 5. I. 1799 г.

144. Руската политика по отношение на Османската империя

145. Букурещки мирен договор (28. V. 1812 г.)

146. Лондонската конвенция, сключена между Русия, Англия и Франция за умиротворяването на Гърция (6. VII. 1827 г.)

147. Одринският мирен договор (14. IX. 1829 г.)

148. Договорът в Ункяр-Искелеси (8. VIII. 1833 г.)

149. Мюнхенгрецката конвенция (18. IX. 1833 г.)

150. Договор за търговия и корабоплаване между Великобритания и Високата порта (Балта Лиман, 16. VIII. 1838 г.)

151. Английската позиция по Източния въпрос през 1839 г.

152. Конвенция за умиротворяването на Леванта (15. VII. 1840 г.)

153. Собственоръчни бележки на император Николай I по Източния въпрос. Началото на 1853 г.

154. Мисията на княз Меншиков

155. Договор между Франция и Англия относно уточняване на военните им действия срещу Русия (13. III. 1854 г.)

156. Парижки мирен договор (30. III. 1856 г.)

Глава IX. Културно-политическо възраждане на балканските народи

157. Дамаскин Студит

158. Дамаскинска книжнина. Йосиф Брадати

159. Мавро Орбини

160. Реформационното движение в църквата през XVII в.

161. Интерес към естествените науки сред управляващите кръгове в Молдова

162. Паисий Хилендарски

163. Доситей Обрадович (1739 —1811)

164. Йован Раич (1726—1801)

165. Ригас Велестинлис. (1757—1798). Бойна песен (1796 г.)

166. Идеологията на Ригас

167. Адамандиос Кораис (1748—1833)

168. Позицията на църквата

169. Из поетичното творчество на Йоанис Виларас

170. Призив към гръцкия народ от неизвестен автор (1806 г.)

171. Борба на румънците в Трансилвания за политически права

172. Румънското просветителство. Самуил Мику-Клайн (1745—1806)

173. Отражение на Наполеоновите войни в Хърватско и Словения

174. Вук Караджич (1787—1864) за образованието в Сърбия

175. Илирийското движение

176. Из „Малкият катехизис на илиризма“ (1842 г.)

177. Реч на Иван Кукулевич

178. Движението за новобългарско образование

179. Борбата за национална просвета в Албания

Глава X. Сръбските въстания и развитието на сръбското княжество през XIX в.

180. Сръбското село

181. Местното управление в Сърбия

182. План за създаване на славяносръбска държава (1804 г.)

183. Исканията на сръбските въстаници (1804 г.)

184. Първото сръбско въстание.

185. Писмо на Карагеорги до Александър I (9. XII. 1811 г.)

186. Руската политика и сръбското въстание

187. Сърбия при управлението на Милош Обренович

188. Търговията на Сърбия

189. Из сръбската конституция от 1838 г.

190. „Начертанието“ на Илия Гарашанин (1844 г.)

191. План за създаване на югославянска федерация (1848 г.)

192. Населението на Сърбия през XIX в.

193. Сръбско-гръцки договор за съюз срещу Турция (26. VIII. 1867 г.)

194. Светозар Маркович. Из „Сърбия на Изток“ (1871—1872 г.)

195. Социализмът в Сърбия

Глава XI. Гръцкото въстание и устройството на независимото гръцко кралство

196. Институцията на арматолите

197. Из спомените на Колокотронис

198. Обръщение на Адамандиос Кораис от 1801 г.

199. Каподнстрня за гръцкото общество в началото на XIX в.

200. Социален състав на Филики Етерия

201. Писмо на Александър Ипсилантис до Милош Обренович (24. X. 1820 г.)

202. Писмо на Ипсилантис до руския император (1821 г.)

203. Адамандиос Кораис за държавното устройство на Гърция (1821 г.)

204. Декларацията на гръцката независимост. Епидавър (27. I. 1822 г.)

205. Лондонски протокол за Гърция (3. II. 1830 г.)

206. Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария (7. V. 1832 г.)

207. Революцията от 1843 г. в Гърция

208. Реч на Йоанис Колетис, водач на франкофилската партия по дебатите върху чл. 40 от конституцията за правата на гръцките граждани (14. I. 1844 г.)

209. Статия в “Spectateur d'Orient” (IX. 1853 г.)

210. Позицията на Гърция по време на Кримската война

211. Проектоконституция на бъдещата гръцка византийска империя (1861 г.)

212. Надгробно слово, произнесено при погребението на Каратасос (20. X. 1861 г.)

213. Разговор на външния министър Кундуриотис с френския посланик Буре (1862 г.)

214. Договор за присъединяване на Йонийските острови към Гърция (14. XI. 1863 г.)

215. Гръцката позиция по време на Критското въстание (1866 г.)

216. Проект за четворен съюз между Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора (1866—1867 г.)

217. Населението на Гърция през XIX в.

218. Политическите настроения в Гърция през 70-те години на XIX в.

Глава XII. Дунавските княжества през XVIII—XIX в.

219. Населението на Молдова в началото на XVIII в.

220. Влашко в турско описание от 1740 г. 

221. Унищожаване на крепостничеството през управлението на Константин Маврокордат във Влашко

222. Управлението на Молдова и нейната икономика (средата на XVIII в.)

223. Борба за независимост

224. Договор между Тудор Владимиреску и представители на Етерията (1821 г.)

225. Първа прокламация на Тудор Владимиреску (1821 г.)

226. Реч на Тудор Владимиреску през 1821 г. 

227. Временното руско управление и реформите в Дунавските княжества

228. Дунавските княжества след Одринския мир

229. Крепостничеството в Румъния

230. Революцията от 1848 г. във Влашко и Молдова

... [231.—319]

 

Details
Publisher	Paradigma
Language	Bulgarian
Pages	486
Illustrations	–
Binding	paperback
ISBN	978-954-326-079-9
Creation date	2008
Size	16 х 24 cm

Write a review

Your Name:


Your Review: Note: HTML is not translated!

Rating: Bad           Good

Enter the code in the box below: