From Craft to Profession: Engineering in the Balkans since the Beginning of the 18^th Century until the First World War. In Bulgarian

Table of contents

Предговор

Увод. Инженерството и неговата професионализация до Първата световна война

Първа глава. Инженерният „занаят“ на Балканите през XVIII и първата четвърт на XIX век — традиции и промени

1. Османската империя

2. Дунавските княжества Влашко и Молдова

Втора глава. Балканските инженери от средата на 20-те години до края на 70-те години на XIX век

1. Османската империя

2. Дунавските княжества / Румъния

3. Гърция

4. Сърбия

Трета глава. Професионализацията на инженерството на Балканите в края на XIX и началото на XX век

1. Османската империя

2. Румъния

3. Гърция

4. Сърбия

5. България

Вместо заключение

Източници и литература

Приложения

Таблици

Таблица 0.1.1. Характерни черти на занятието и професията

Таблица 1.1.1. Главните дворцови мимари през XVIII и първата четвърт на XIX век

Таблица 2.3.1. Състав и заплати на членовете на Корпуса на фортификационните и архитектурните офицери през 1829 г.

Таблица 2.3.2. Състав на Инженерния корпус през 1833 г.

Таблица 2.3.3. Брой на учениците в атинското техническо училище (1860—1870)

Таблица 2.4.1. Състав на Петото отделение на Попечителството на вътрешните работи през 1851 г.

Таблица 2.4.2. Брой и заплати на техническите служители към сръбското строително министерство — 1865 г.

Таблица 3.2.1. Брой на инженерите в румънското Министерство на обществените сгради през 1893 и 1911 г.

Таблица 3.2.2. Състав на румънския технически корпус през 1892–1915 г.

Таблица 3.2.3. Състав на румънския технически корпус през 1896 и 1910 г.

Таблица 3.2.4. Брой на студентите в Националното училище за мостове и пътища в Букурещ

Таблица 3.2.5. Брой на завършилите Националното училище за мостове и пътища в Букурещ (1882—1916)

Таблица 3.2.6. Участие на румънски инженери и архитекти в политическия живот на страната

Таблица 3.2.7. Членски състав на румънското политехническо дружество в края на 1885 и началото на 1913 г.

Таблица 3.3.1. Брой и заплати на членове на Корпуса на гражданските инженери според закона от 1878 г.

Таблица 3.3.2. Заплати на служителите на Компанията на тесалийските железници към 1885 г.

Таблица 3.3.3. Брой на студентите и завършилите в Училището за индустриални изкуства от 1887 до 1914 г.

Таблица 3.3.4. Брой на гръцките инженери и архитекти, завършили във Федералната политехника в Цюрих до 1914 г.

Таблица 3.3.5. Членски състав на Гръцкото политехническо дружество в края на 1906 г.

Таблица 3.4.1. Годишни заплати на сръбските държавни инженери според закона от 1880 г.

Таблица 3.4.2. Участие на инженери и архитекти в политически живот на Сърбия 1880–1914 г.

Таблица 3.5.1. Индустрията в България (1887—1914)

Таблица 3.5.2. Технически кадри в Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради в Източна Румелия

Таблица 3.5.3. Инженери и архитекти на държавна и общинска служба в България (1896—1911)

Таблица 3.5.4. Технически кадри, отговарящи за пътищата в България през 1887 и 1912 г.

Таблица 3.5.5. Инженерни клонове според БИАД — 1912 г.

Таблица 3.5.6. Български инженери, завършили през периода 1880—1915 г.

Таблица 3.5.7. Наименования на инженерните специалности в България през 1898, 1912 и 1914 г.

Таблица 3.5.8. Членски състав на Българското инженерно-архитектно дружество в края на 1910 г.

От занаят към професия: Инженерството на Балканите

Write a review