Between subject and trace: Hans-Georg Gadamer and Donald Davidson on understanding
Languge: Bulgarian

     What is the connection between the linguistic understanding among us and the world around us? How do we interact with each other as creators of realities that are always linguistic? The philosophical hermeneutics of Hans-Georg Gadamer seeks to answer these questions without going to the extremes of cognitive objectivism and cultural relativism. But is it possible to go beyond the independent subject of Modernity, but also beyond the lack of any shared trace of the Postmodern? Here, hermeneutics sets foot on slippery ground. Starting from completely different premises, Donald Davidson's linguistic philosophy comes up with a very similar issue, but solves it more convincingly. Meeting two of the most significant philosophical figures of the twentieth century, the book opens the horizons of interaction between continental and analytical philosophy.

Table of contents

Увод

Ханс-Георг Гадамер

1. Разбиране

1.1. Разбирането като „модус на битие“ при Хайдегер и Гадамер

1.2. Херменевтическият кръг

1.3. Кохерентност и кореспондентност

1.4. Обобщение

2. Език

2.1. Текстът и „самото нещо“

2.2. Езикът като среда на разбирането

2.3. Дотук

2.4. Диалектиката в херменевтическия процес

3. Между обективизъм и релативизъм

3.1. Φρόνησις

3.2. Играта

3.3. Сянката на същността

3.4. Условно, твърде условно

3.5. Гадамеровият „перспективистки реализъм“

3.6. Проблемът за кохерентността на философската херменевтика

3.7. Езикът като постигащ баланс между репродуктивно и продуктивно разбиране

Гадамер и Дейвидсън

1. Гадамер, Дейвидсън и основанието на разбирането

2. Гадамер, Дейвидсън и психологическият холизъм

3. Гадамер, Дейвидсън и трудностите пред херменевтиката

4. Гадамер и Дейвидсън: онтология срещу теория

4.1. Сходно начинание

4.2. Различно отношение към практиката

4.3. Защо различието всъщност не е качествено, а в най-добрия случай – количествено

5. Гадамер и Дейвидсън: идеализъм и релативизъм

5.1. Фрийдмън. Оста „идеализъм — релативизъм“

5.2. Макдауъл. Оста „разбиране — сливане на хоризонти“

5.3. Двете оси. Разминаването

6. Гадамер и Дейвидсън един за друг

6.1. Дейвидсън за Гадамер

6.2. Гадамер за Дейвидсън

Доналд Дейвидсън

1. Третата догма на емпиризма

1.1. Върху самата идея за концептуална схема

1.2. Гадамер между първата и третата догма

2. Радикалната интерпретация

2.1. Радикална интерпретация и радикален превод

2.2. Радикална интерпретация

2.3. Принципът на добронамереността и предсхващането на завършеност

3. Куайн и понятието за смисъл

3.1. Куайновото понятие за смисъл

3.2. Дейвидсън и Куайновото понятие за смисъл

3.3. Епистемология от трето лице

4. Трите разновидности на познанието

4.1. „Трите вида познание образуват триножник: ако един крак бъде загубен, всички части ще рухнат“

5. Причина срещу същност

5.1. „Безсъмнено смисълът и познанието зависят от опита, а опитът – като крайно от сетивността. Но това е „зависимостта“ на причинността, а не на свидетелството, не на обосноваването.“

Заключение: Дейвидсън срещу и към Гадамер

Библиография

Между предмета и следата. Ханс-Георг Гадамер и Доналд Дейвидсън за разбирането

Write a review