Table of contents

Думи на съставителя

ТЕНДЕНЦИИ И МОДЕЛИ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА 1948–1958

П. Дойнов. Десетилетието на социалистическия реализъм в литературата на НРБ: големите знаци на малкия период

М. Фадел. От модернизъм към традиционализъм

Б. Пенчев. История и класово съзнание. Българският роман в първата половина на 50-те години на ХХ век

М. Ангелова. Между очерка и мемоара: модел и разказ

В. Дечева. Директорите като драматурзи, драматурзите като директори. Новите институции, принципи и агенти, или как се променя репертоарът на НТ „Иван Вазов“ през периода 1944–1956 г.

Б. Курташева. Отмирането на есето във времената на диктатурата

КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ВОЖДОВЕ – ВЪТРЕ И ВЪН ОТ ПАНТЕОНА

М. Неделчев. Употребите (и неупотребите) на „сакрализираните“ по тоталитарному имена на вождовете. Тържествено-фанфарните, ласкаво-заплашителните и стряскащи явявания на Сталин, Тито, Георги Димитров и на присъединилия се Червенков

О. Тенева. Лирическият мотив за вожда като победител над смъртта

Гергина Кръстева. „Последен караул“, или Как Димитров не умира. За един посмъртен сборник от 1950 година

КАЗУСИ И ИМЕНА: ПРИСЪСТВИЯ И ОТСЪСТВИЯ

Б. Скочев. Писатели в концлагерите

М. Методиев. Писателите във фокуса на Държавна сигурност (1947–1961)

М. Огойска. Какво е литературно наследство и как се побира то в социалистическия реализъм на 50-те

И. Конедарева. Мъртвият син в разказите на Ангел Каралийчев „Гробът го вика“ и „Соколова нива“

Н. Христова. Объркващото „размразяване“: казусът „Около галерията“ от 1954 г.

М. Илиева. Критиката на социалистическата действителност в една и съща история на Георги Марков, разказана в два политически контекста – „Как се издигнах“ (1955) и „Аз бях той“ (1969)

Ж. Лефтеров. Десталинизацията, новата антирелигиозна политика на комунистическите партии и началото на втората вълна на преводна съветска литература с атеистично съдържание в България

Dictatorship and literature. Bulgarian literature in the era of Georgi Dimitrov and Valko Chervenkov (1948–1958): Abstracts