Благодарности

Средиземноморската античност — полски контекстуализации

Некласицистичното Просвещение

Гърция на Адам Мицкевич. Genius loci

„Нашата Задушница”

В училището и извън него

Филелинизъм

„Човекът, който вече знае текста”

Римската тога

Професорът поет. Френско-полският славизъм

Отсъстващата митология

Поетичното слово

„Славяните навсякъде са роби“. “Dominus et deus nоster”

Славянската църква

Първо и последно слово

Мицкевичовата Latinitas

Между „бедния Лазар“ и Свети Доминик

Modulari. Stylus togatus

„Всички европейци са малко или повече римляни“

Светите земи. Теория и практика

Полският легион

Изток — Изток

Новата Обетована земя

Кръгът

Инициация

Полша — „паун и папагал на народите“

Българската версия за пътуването на Юлиус Словацки

С дилижанс на Парнас. Oтсечената ръка на Сервантес

Пустините

Самотата. Готика?

Пустинята край Ел-Ариш

„Снежна пустиня и звезди над нея“

„[В] пустиня — сам, с падащия Рим“

Призрачният Рим и приказните римски околности

„Латинският елемент ни погуби — силно се нуждаем от основата на гръцкия свят“

„Аз композирах там за Попел тъжни песни“

Жената — шаман(ка)

Разумното око

„Помнете — казваше — да мразите Рома”

Към Сфинкса и обратно

Поетичното слово. Полисът

Защото сме славяни

Кризата на знака

Норвид и Мириам

Норвидовият диалог

Двойното бащинство

Християнският Ерос

Кой е пророк?

Полският пример

Къде сме ние?

На работа!

Pro publico bono

Защо Сократ?

Родината, или отново за Сократ

Байрон и Гърция — трети път

Приказка с край

„Единствено Полша и може би Гърция...“

Quidam и след това

Троя и замръзналият мамут

Рим. Аудиенциите

От Лъв X до Йоан Павел II

Преди Романтизма

Григорий XVI. Версиите на Полския романтизъм

Трите образа на Пий IX

Полша — славата на Рим

„Вдетинената Полша“. Между пустинята и живота

Гласът на викащите в пустинята духовни братя на Есхил и Софокъл

Химнът. Различие и разрив

Dies irae. Проблемната зурна

Онемялата песен

„душа освободена“

„В тоя химн на живота има песни за смъртта с най-жизнерадостен нюанс“

Човекът — пневматофорична същност

Традицията

„В деня на гнева, в мига на отмъщението“

„Дали съм достоен да пристъпя прага на катедралата“

Полският Акропол

„...връщане няма“

„Умира това, което трябва да живее“

Идея за театър

„Големият Краков“

„За такъв театър е мислил Вагнер ...“

Трагическият мит — версията на Полския модернизъм

Полската „вълшебна планина“

Планинецът край Егейско море

На сватба!

Ordo amoris

На театър

Полските маски на Дионис

„Името му да е Дионис“, или възможното обединение

Популярният мит

Неясният мит

Змии, дървено конче и „класическа стоматология“

Полските класики и класицизми

Архаисти

Поетът на всички времена

Между класицизма и Романтизма

„Поетът на културата“. Трудната хармония

Трите зими и поетическите сезони на Чеслав Милош

Други класици и класицисти...

„Ливий срещу Ливий“... Богът на иронията. Акрополът

Полският Bildungsroman. Родно и чуждо

Кой говори?

„...несъгласието между филофията и поезията датира от древни времена“

Към Ян Кохановски...

— Странен сън, Сократе! — Но ясен по мое мнение, Критоне!

„[У]бийствените абстракции“. Метафизичната симпатия

Вечното завръщане

Хенрик Елзенберг

Oживеното изкуство и нефинализираният спор

В библиотеката и извън нея

Богът на иронията

Лабиринт край морето. „Eлинското чудо“ и светът на вараварите

Мултикултурализъм?

Aнтигони. Драмата Антигона в Ню Йорк на Януш Гловацки

В примката на етничното. Проблематичната терминология

Парк — зверилник — менажерия

„Умрял брат ми, не роб някакъв“

Между Химера и Пегас

Старците

Ню Йорк, Ню Йорк...

„...в Ню Йорк е така студено“

„Бош е нарисувал ада...“

„Гневът на гръцката принцеса”. Хакелдама

„Семейството на Сервантес“

Pax Romana. Мълчанието

„...петото съсловие“ – робите

Зазоряване, здрач, „Нощта на Битието“. Драмата Лов на хлебарки

„Американска нощ“

Хлебарките. Разлика

„Като Данте — приживе през ада минах“

Гълъбите (за трети път)

Гласът (след Платон)

Заключение

Литература

Приложения

Streszczenie

Показалец на имената