The monograph is the first in-depth study of collective nouns in Bulgarian. The latter are examined synchronically and diachronically, tracing the shifts in their conceptualization from the oldest written cases of Bulgarian collective nouns to the present. A number of examples are listed in the study based on detailed analysis of many lexicographic resources as well as observations on Bulgarian dialects and colloquial speech. Collective nouns are explored not only synchronically and diachronically but also contrastively, using the framework of Balkan contrastive linguistics. Contrasts are drawn mainly with reference to Greek but also with reference to Albanian and Romanian. In some cases parallels with other Slavic, Germanic, Romance and Turkic languages have been pointed out. On the basis of their semantic and grammatical features collective nouns have been classified into peripheral and prototypical. The book is the only one of its kind in Bulgarian linguistics, providing detailed analysis of word-formation patters and classifier suffixes used to form collective nouns in Bulgarian. The study also dwells on collective nouns in Bulgarian toponymy, collective nouns denoting ethnonyms as well as collective nouns having evaluative connotation. All these are considered to be topics of significance but have not been discussed in Bulgarian linguistics yet. The study can be further extended to cover abstract collective nouns and concrete collective nouns in Bulgarian, which constitute a considerable part of all nouns. The book contains a full list of collective nouns, which can be further developed into a dictionary of collective nouns, one that is missing in Bulgarian lexicography. 

--

Увод

1. Българският език — славянски и балкански

2. Събирателните съществителни имена в българската езиковедска традиция (XIX—XXI век)

2.1. Събирателните съществителни имена в няколко основни граматики до края на XIX век

2.2. Събирателните съществителни имена в основните граматики на българския език от ХХ и началото на XXI век

2.3. Научни статии, студии и други разработки, посветени на събирателните съществителни имена в българския език

3. Кратка характеристика на събирателните съществителни имена според някои лингвистични трудове, посветени на езиците от БЕС

4. Цели на научното изследване и методи, с които ще се работи в проучването. Структура на работата

I. Първа глава. Имена на съвкупности

1. От периферията към ядрото. Характеристика на имената на съвкупности

2. Класификация на периферните събирателни съществителни имена

3. Имената на съвкупности в диахронен план. Поглед върху някои особености на периферните събирателни съществителни имена в старобългарски и новобългарски език

3.1. Семантични промени

3.2. Промени на граматическите показатели

3.3. Промени в честотата на употреба

3.4. Нови(те) периферни събирателни имена, които имат чужд произход

4. Думите класификатори — част от широкия спектър на периферните съществителни имена. Кратка характеристика

5. Класификатори за категоризация на конвенционални съвкупности от птици и животни. Съпоставка с други балкански народи

6. Класификатори за съвкупност от птици и животни в Речник на българския език на Найден Геров и техният превод на руски език (Проследяване съдбата на тези думи въз основа на наблюденията върху няколко речника на руския и българския език)

7. Между периферията и ядрото. Към особеностите на една подгрупа имена на съвкупности

8. Изводи

II. Втора глава. Прототипични събирателни съществителни имена

1. В ядрото на лингвистичната събирателност

2. Старобългарски събирателни имена и техните гръцки съответствия от периода X—XI век. Проследяване съдбата на събирелните имена в съвременния български език и в новогръцки език

2.1. Прототипични събирателни имена за нелица

2.2. Прототипични събирателни имена за лица

3. Събирателните съществителни имена след XI век

4. Същинските (прототипичните) събирателни съществителни имена в съвременния български език

5. Изводи

III. Трета глава. Словообразувателни модели при събирателните съществителни имена. Мястото на колективните имена в езика ни с оглед на функциите и типологията им

1. Основни словообразувателни модели при събирателните съществителни имена от старобългарския период на езика ни до днес

2. Няколко особености на мястото, което заемат събирателните съществителни имена в езика (и в живота) ни

2.1. Диалектна, архаизирана и разговорна употреба на част от събирателните съществителни имена

2.2. Метонимични събирателни имена и значения

2.3. Събирателните съществителни имена в българската топонимия

3. Имена на съвкупности pluralia tantum, завършващи на -я/-а, -оля/-уля/-аля, -ор(е), -оря, -урлиг. Изразяване на оценъчна събирателност

4. Някои особености на събирателните имена — етноними в българския език

5. Наставките класификатори

5.1. Наставки от старобългарски произход

5.2. Наставки от чужд произход

5.2.1. Гръцки

5.2.2. Латински

5.2.3. Турски

6. Изводи

IV. Заключение

V. Библиография

1. Цитирана научна литература

2. Използвани речници

3. Цитирана художествена литература, краеведски и други извори

4. Интернет източници

VI. Словник на събирателните съществителни имена

1. Периферни събирателни имена

2. Същински събирателни имена

3. Събирателни имена в българската топонимия

Резюме на руски език

Резюме на англйиски език

Write a review