Time and History in Slavic Languages, Literatures and Cultures. Volume Two: Literature, Vokllore
The Eleventh National Slavic Studies Conference, Sofia, 19–22 April 2012

Table of contents

К. Бахнева. Литературна история, теория, типология пиетизмът — според лекционния курс на Боян Пенев „Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури“

Д. Григоров. Може ли литературната конкретизация да бъде исторична? (Роман Ингарден в прочита на пражката школа)

Р. Петрова. Творец, читател и критик в представите за литературата през 40-те и 50-те години на ХХ век в България.

Д. Хамзе. Компенсаторни механизми за преодоляване на темпоралната асиметрия в комуникативния тандем автор-читател

Р. Божанкова. Литература в реално време 

P. Dziadul. Medieval periodization of history in Orthodox Slavonic literature (11—16th centuries) 

П. Троев  Библейски кодове в метароманите на Достоевски. Част втора.

Т. Старченко. Христианские мотивы в славянской женской прозе XIX века. 

Т. Качак.  Традиції історико-літературни епох у сучасній українській літературі для дітей. 

К. Драговин. Една савремена рецепциjа Достоевског: руски писац у делима Драгана Стojaновичa. 

О. Радулович. Естетичке и поетичке сродности Ф. М. Достоевског и И. Андрича 

А. Бановик-Марковска. Теориски аспекти на времето и на историjата во романите „Мостот на дрина“ од И. Андрик и „Пиреj“ од П. М. Андреевски 

П. Карагьозов. История, идентичност, междулитературни взаимодействия. Славянските химни като места на паметта

К. Михайлов. Образология: несполучливият владетел

J. Goszczynska. Koncepcja wspölnej Europy w mes janistycznej historiozofii Michala Miloslava Hodžy 

В. Иванова. Лингвистични реалии и исторически наратив — репрезентации на сърбохърватския език в изследователските парадигми на историческата наука в българия (кратки бележки)

D. Krocanovä. Ends and beginnings: From a multiethnic province to the nation's capital 

С. Димитрова. Функции на защитите и възхвалите на родния език в литературата на чешкото възраждане

В. Ляшук. Слово-образ песня в славистическом дискурсе 

А. Бойко. Проблемы болгарской культуры, литературы и церкви на страницах журнала „Труды киевской духовной академии“ (1861-1917) 

С. Богдан. Болгарія як елемент епістолярних стереотипів лесі українки 

К. Коджабашева. Българо-украински дипломатически, образователни, научни и културни контакти

M. Germuskovä. Bulharsko-slovenske medziliterarne stimuly а medzikultürne vztahy

Р. Камберова, К. Тераджима. Славистиката и българистиката в Япония 

Н. Петковска. Художествени измерения на времето времето и исторшата во македонската драмска литература 

Р. Евтимова. Градове и години в поезията на Осип Манделщам 

А. Бурова. Хоризонти на безнадеждността и надеждата: образите на смъртта в литературата на чешкия модернизъм 

М. Черны. Зловещее время. In margine одного мотива болгарского диаболизма

Н. Стоянова. Машината и времето (върху някои образи и употреби на времето в българската поезия от 30-те години на ХХ век) 

Е. Дараданова. „За времето и за смъртта“ в сборника „Песни в тъмнината“ на Мирослав Кърлежа

В. Колев. Застиналото време във филмите на Олександър Довженко

Н. Бенин. От жътва до жътва и/или преходът от бит към историческа (съ)битийност в трилогията „Жътва“ от Константин Петканов 

М. Димитрова. Кръговрат и време в романа „Селяни“ на Владислав Реймонт 

П. Филипов. Ролята на историята и времето в романа на Лев Толстой „Война и мир“ 

Г. Димитрова. Модели на визуалната реконструкция на спомена в сборника „Някога“ на Дора Габе

М. Костова-Панайотова. Възможно ли е да срещнем другия на една и съща земя и в едно и също време 

П. Петров Бруно Шулц. Между материята и словото, или апология на грешните манипулации

М. Григорова. Ерес и святост в постмодерната полска литература. Еретици, клади и инквизитори в творчеството на Густав Херлинг-Груджински и Збигнев Херберт 

К. Николовска. Времето во поезjата на Лjубомир Левчев (лауреат на „Струшките вечери на поезиjата“ 2010)

Л. Караниколова. История и памет в литературата. Историското и наративното време во романот „Под игото“ на Иван Вазов 

Р. Иванова-Кифер. Базовата визия за историята в повестта „Чичовци“ 

С. Данова. Епос и модуси на репрезентиране: включване на историята в „Кървава песен“ и „Деда на Балкана“ 

И. Христова. Каноничната „двудомност“ на „Горски венец“ на П. П. Негош 

Т. Маджарова. Пътят на майката — интерпретации на мита в баладата „Съкровище“ от К. Я. Ербен

Write a review