Table of contents

Увод

Проблеми на сравнителния анализ на средновековните южнославянски текстове

Първа глава. Кирило-Методиевски традиции по сръбските земи през XII—XIII в.

1. Кирило-Методиевите преводи в ранната сръбска книжнина и възприемането на византийския културен и религиозен модел

2. „Златният век“ на старобългарската книжнина и неговото книжовно наследство в сръбски преписи от XIII до началото на XIV в.

Втора глава. Сърбия и България през XIII в. Манастирски средища и книжовни традиции

1. Сръбските земи от края на XII и през XIII в. — християнизация на сърбите и консолидация на сръбската държава; църковната организация по сръбските земи до края на XII в. и ролята на Охридска архиепископия

2. Създаване на сръбската архиепископия и църковно-законодателната дейност на първия сръбски архиепископ св. Сава

3. Манастири и църкви в Сърбия през XII—XIII в.

4. Монашески традиции и манастирски книжовни средища в Сърбия и България през XIII в.

5. Традицията за пренасяне на мощи на местни светци и локалните южнославянски култове през XIII в.

6. проблемът за липсата на династична агиография в старобългарската литература

Трета глава. Оригиналната сръбска литература през XIII в.

1. Формиране на оригиналната сръбска книжнина — житиеобразни елементи в двете хилендарски грамоти от края на XII и началото на XIII в.

2. Първите сръбски жития за владетеля и архиепископа — проблемът за жанровата им принадлежност

3. Двойният светителски култ към св. Симеон и св. Сава през XIII в.

4. Проложните жития за св. Симеон и св. Сава

5. Химнографски произведения за св. Симеон и св. Сава

6. Библейски топоси в службите за местни южнославянски светци в ръкописи от XIII в.

7. Сръбската литература в края на XIII и началото на XIV в.     

Заключение

Съкращения

Цитирана литература

Резюме на английски език

Сръбската книжнина през XIII в. (контекст и текст)

Write a review