The Cyrillic Code: Slavistics and rediscovery of the Bulgarians (until 1848)
Author: Teodorichka Gotovska-Henze. Language: Bulgarian

     The book represents the rediscovery of the Bulgarian language as the oldest written Slavic language by the founder of the modern Slavistics — Pavel Jozef Šafárik (1795—1861). As a result of his work and that of the first slavists, Bulgarians took theirs due place in the family of the Slavic nations.

Table of contents

Обект, хронологичен обхват, задачи на изследването

Терминология и проблемите, свързани с нея

Изследователска цел и методология

Въведение в проблематиката

Кратко въведение в историографията по проблематиката

Въпросът за етническата принадлежност на българите

Кирилският код или дебатът за родината на първия славянски книжовен език

За времето: духовно и политическо

Кратък преглед на разпространението на модерните идеи сред чехите и сред българите

Международният контекст: фактори и влияния върху контактите на българите със славянските народи

Първа глава. Павел Йозеф Шафарик — между славистиката и славянската взаимност

Славистичната ориентация на младия П. Й. Шафарик — критичен поглед на литературата

Каква е връзката между професионалната ориентация и възрожденската мотивация на учения? Мирогледът на Шафарик

Къде и как израства Шафарик като славист? Славистиката и славянската взаимност

„История на славянските езици и литератури по всички наречия“

Шафарик и българите

Първите преки контакти на Шафарик с българите

Дебатът за произхода на Кирило-Методиевия език — позицията на Шафарик

Втора глава. Славистичната общност и българите през 30-те — 40-те години на XIX в.

Шафарик и Пражкият славистичен център

Ролята на Погодин за издаването на „Славянските древности“

„Древностите“ като политически манифест

„Древностите“ и тяхната роля за българската историография

„Славянските древности“, Шафарик и българите

Павел Йозеф Шафарик — Юрий Венелин

Юрий Венелин — Васил Априлов

Просветителят Априлов

Първи контакти на българските просветители с Пражкия славистичен център

Трета глава. Език и нация: ролята на славистиката

Габровското училище и началото на модернизирането на българското образование

Началото на академичната славистика в Русия

Шафариковата школа

От Атон до Прага

Първит стъпки на русктие академични слависти

Обществените фунцкии на академичната славистика — Шафариковата концепция

Четвърта глава. Славянската взаимност като политическа идеология

Славистите и възрожденсктие процеси

Славистиката и славянската взаимност в Русия (до 1948 г.)

Активирана на радикалната младеж в чешките земи в началото на 1848 г.

Радикалното студенство и участието на чехите в него

Начало на чешко-немското разграничаване в Бохемия

Фр. Палацки — идеолог на „австрославизма“

Първите чешки организации със славянска ориентация

Конгресът — славянски, общославнски?

Славянската взаимност в идеологията на конгреса

Делегати, гости, наблюдатели

Славянският конгрес: дневен ред и резултати

Юнското въстание

Революцията и Чешкото национално движение

Юнското въстание и потушаването на революцията

Формиране на чешката революционна диаспора

Епилог. Революцията и последиците за славистичната общност

Заключение. Славистиката до 1848 г.: наука и/или идеология?

Преглед на документалните източници

Библиография

Кирилският код: славистиката и преоткриването на българите (до 1848г.)

Write a review