Power and History in Medieval Bulgaria (7^th—14^th century)
Language: Bulgarian

Table of contents

Увод

Въведение

1. Поява и развитие на историографията в България и другите европейски средновековни държави

2. Основни насоки в развитието на историческата пропаганда в средновековна България

Глава I. Пропагандата на властта в българското ханство и начално развитие на българската историопис (VIII — средата на IX в.)

1. Именник на българските ханове — начало на българското летописание

Ръкописна традиция

Новобългарски текст и характеристика на Именника като ханска хроника

Концепцията за образуването на българската държава

Време и място на Именник

За автора на хрониката

Поръчителите на труда

Славянизираните именни форми и тяхното културно-историческо значение

Именникът и пропагандата на власттта

2. Взаимовръзката власт — история: българският хан в светлината на първобългарските надписи (VIII — първата половина на IX в.)

Образът на хана в надписите около релефа на Мадарския конник (опозицията хан — император)

Укрепването на ханската власт според надписите от първата половина на IX в.

Функциите на надписите като пропагандно средство

Надписите и историята на българската средновековна историопис

Глава II. Световната история в пропагандната политика на цар Симеон (893—927) и развитието на българската хронография

1. Съставът на българската хронография през царуването на Симеон

2. Средновековното виждане за световната история

3. Кратка характеристика на универсалните хроники

4. Сведения за поръчителството на универсални хроники и ползването на световната история от цар Симеон

5. Причини за активното развитие на българската хронография през управлението на цар Симеон

Глава III. Историческо съзнание и историческа памет на българите в епохата на византийската власт в българските земи (XI—XII в.)

1. Историко-апокалиптичните съчинения и историческата култура на българите през XI—XII в.

Средища на българската историко-апокалиптична книжнина

Композиция на творбите

Характеристика на историческата концепция

Авторите на апокрифните летописи и техните източници

Отношението на Византия към българската държавна и културна традиция

Защо се създават апокрифни летописи?

2. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис

Идейният замисъл на композицията и структурата на текста

Функциите на въведението

Идеята за Българското царство в летописното изложение

Българските царе — огледалният образ на православното Българско царство

Работата на автора като историк на своето време

Значение на Българския апокрифен летопис

Глава IV. Власт и история в България (края на XII—XIV в.)

1. Историческата пропаганда на Асеневци в края на XII в. и през XIII в.

2. Състав на българската летопис през царуването на Асеневци (края на XII—XIII в.)

3. Солунска легенда и концепцията за провиденциалната мисия на българите

4. Пандехово пророческо сказание и зараждане на идеята „Търново — нов Цариград“: „Трети Рим“

Съдържание на Пандеховото пророческо сказание и насоки на неговото изследване

Характеристика на концепцията

5. Ролята на творбите „От светите [книги] видение на пророк Даниил“ и „Видение на пророк Исайя за последните времена“ от Драголовия сборник в началната история на идеята „Търново — нов Цариград“: „Трети Рим“

6. „Сказание за Сибила“, „Разумник-указ“ и концепцията за „Третия Рим“

7. Идеята „Търново — нов Цариград“: „Трети Рим“ в българския превод на Манасиевата хроника от XIV в.

Изборът на цар Иван Алексанър

Трансформиране на хрониката в български хронографски труд и аргументиране на идеята „Търново — нов Цариград“: „Трети Рим“

Кога възниква необходимостта от пропагандиране на идеята „Търново — нов Цариград“?

Заключение

Извори

Литература

Съкращения