Rumyana Komsalova. Elite and Power in Medieval Bulgaria. In Bulgarian. 

Table of contents

Въведение

Глава първа. Елит и общество през вековете

1. Теории за елита

1.1. „Патриарсите“ на теориите за елита

1.2. Дискусия за понятието елит

1.3. Подходи при изследването на елита/елитите

1.3.1. Цивилизационен подход към елита

1.3.2. Социологически подход

2. Представата за елит и общество в Древния Изток, Антична Гърция и Рим

2.1. „Автопортрет“ — или „в очите на другите“

2. 2. Древен Изток

2.2.1. Древнокитайските мислители

2.2.2. Древна Индия

2.3. Древна Гърция

2.4. Древен Рим

3. Представите за обществото, властта и елита през Средновековието

3.1. Елитът и християнската идея

3.2. Средновековното общество през погледа на своите съвременници

Глава втора. Общество, елит и власт във Византия. Ментални представи и научни изследвания

1. Господстваща класа, знат, елит

2. Трансформацията на елита: от късноримски към „нов“ — ранновизантийски „видян“ от съвременниците

3. Общество и елит през VII — IX в. Какъв трябва да бъде и какъв е политическият елит в очите на съвременниците

4. Промени в елита от края на IX век — началото на X век. Елитът до края на XII век

5. Елит и общество във „Византия в изгнание“: Георги Акрополит за никейската „знат“

6. Палеологова Византия — възход и падение на една империя

7. Византийският владетел в структурата на властта

7.1. Харизмата на владетеля

7.2. Церемониалът на коронацията

Глава трета. Модели на властта. Социална структура на българското средновековно общество

1. Славянският модел на властта

1.1. „Културните варвари“ на Европа

1.2. Социални структури и власт

1.3. Славянският протоелит

2 . Моделът на номадизма

3. Социалната структура на средновековното българско общество

3.1. Моделът на трипартизма

3.2. Трите съсловия на Българското средновековие

Глава четвърта. Елит и власт в Първата българска държава

1. Новите научни изследвания

2. Владетелската институция в езическия период

2 .1. Функции и прерогативи

2. 2. Титулатурата на владетеля

2. 3. Ценностната представа за езическия владетел в домашните извори

2.4. Династията — фактор за укрепване на властта

3. Структурите на властта и трансформацията на елита

4. „Моделът“ на християнизация на „европейските варвари“ — общото и специфичното

5. Християнизация на България, властовите структури и политически елит

5.1. „Наложеното“ християнство — единствена алтернатива

5.2. Християнизацията и промените във владетелската институция

5.3. Представата за „идеалния християнски владетел“

5.3.1. „Византийският модел“

5.3.2. „Българското огледало“

6. Структура на българската аристокрация. Титли, длъжности и функции на елита (на основата на изворовите данни)

6.1. Титли и длъжности

6.2. Представата за елита в домашните извори

6.3. Чуждите извори за политическия елит

7. Менталност и „изяви“ на българския политически елит

Глава пета. „Новият“ елит във властовите структури на Втората българска държава

1. Възстановяване и легитимност на владетелската институция

1.1. „Началото...“

1.2. „Успехът!“

1.3. Легитимността на „новата“ власт в представата на „другите“

2. Концепции и символика на властта

2.1. Формиране на нова династия

2.1.1. Защо „Асеневци“?

2.1.2.  Защо Йоан/Иван?

2.2. Легитимност на наследника

2.3. „Новата“ символика

2.3.1. „Богоявление — Йордановден“ — символ на „Победата“

3. Титулатурата на българския владетел

4. Инсигниите на царската власт

5. „Идеалният владетел“ — българска и чужда представа

5.1. „Българското огледало“

5.2. Българският владетел в очите на „другия“

6. „Новият“ политически елит

6.1. Какво му е „новото“ — мнения и дискусии

6.2. Термини и названия

6.3. Политическият елит: „той за себе си“ и „другите за него“

6.4. Титли на елита

6.4.1. Какво е „титла“ и има ли почва тя у нас — мнения и извори

6.4.2. Севастократор

6.4.3. Деспот

6.4.4. Други титли и длъжности

7. Византийско влияние върху българския политически елит

Глава шеста. Завладяването на България от османските турци и съдбата на българския политически елит

1. Състоянието на българската държавност през втората половина на XIV век

1.1. „Новият играч“ на Балканите

1.2. „Трепети и интриги“ в Търново — претенции за престола

1.3. Българският Североизток и държавността

1.4. Югозападните земи - българско население, а властта?

2. Османското нашествие и съдбата на българския политически елит

2.1. Първите жертви

2.2. Проблемите на „независимия“ видински цар Иван Страцимир

2.3. Криза на държавността

2.4. Цар Иван Шишман — непокорният османски васал

2.5. Съдбата на болярите — саможертва и/или при мирение?

3. Ликвидирането на българските властови структури и съдбата на политическия елит

3.1. Търновското царство — безславен край или слава без край?

3.2. Видинското царство — „Първата България“, но докога?

3.3. Карвунската земя (деспотатът на Иванко)

4. Български политически елит или оцелели български аристократи?

Бележки

Заключение

Библиография