Latin Disturbers in Constantinople: Anselm of Havelberg and Hugo Etherianis
Lateinische Rivalen in Konstantinopel: Anselm von Havelberg und Hugo Eterianus
Original title: Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано
Language: Bulgarian with a summary in English. Category: Philosophy

     The study focuses on two different periods of the 12^th century, during which philosophical and theological debated of Latin and Byzantine thinkers took place in Constantinople. The essential part of the study traces the Constantinopolitan debates of Anselm of Havelberg in 1136 and 1155 and Hugo Eterianus’s Constantinopolitan discussions, reflected in his books written in then 1160s and 1170s. The focus in on the Byzantine cultural model and its reactions to their interventions.

Table of contents

Предговор към българското издание

Въведение

I. Византийският културен модел и Западът

1. Бедствието от 1204 г.

2. Предистория — процесите на отчуждаване

2.1. Фотиевата схизма

2.2. Несгодите на Лиутпранд Кремонски

2.3. „Великата схизма“ от 1054 г.

2.4. Краевековно отрезвяване

3. Византийското съзнание за единство — икумената

3.1. Връзката със Запада като пробен камък за византийския културен модел

4. Византийският културен модел през XI—XII в.

4.1. Теоцентричното направление

4.2. Пестеливата писмовност на византийците

4.3. Антропоцентричното направление

5. Социалните и политическите сблъсъци със Запада през XII в.

6. Изтокът и Западът във философско-богословските дебати на века

II. Диспутите на Анселм Хавелнбергски

1. Кой е Анселм?

1.1. Жизнеописание

1.2. Писмовното дело на Анселм

1.2.1. Epistola Apologetica

1.2.2. Anticimenon

1.2.2.1. Заглавие и композиция на съчинението

1.2.2.2. Въпросът за историческата автентичност на дебатите с Никита

1.2.2.3. Кой е Никита?

1.2.2.4. Интелектуалната игра

2. Първа книга. За единството на вярата и многото форми на живота

2.1. Анселмовото схващане за историята

2.1.1. Структура и съдържание на първата книга

2.1.2. Историческата схема

2.1.3. Действието на Светия Дух. Христоцентризмът. Идеята за прогреса

2.2. Историчната метафизика — интелектуалната платформа на Анселм

2.2.1. Предизвикателствата на епохата

2.2.2. Двата типа интелектуално поведение. „Символизмът“

2.2.3. Историчната метафизика

2.2.4. Позицията на Анселм

2.2.5. Източниците на Анселмовото схващане за историята

2.3. Историчните метафизици

2.3.1 Ранносредновековната историография

2.3.2. Погледът на Изток и „библиотеката“ на Анселм

3. Дебатите с Никита. Предварителни бележки

3.1. Ситуиране на дебатите

3.2. Ритуалите на знанието и неговата автономия

3.3. Интелектуалният хоризонт на дискусията

3.4. Прилагане на идеята за прогреса?

3.5. Tolerantia

3.6. Феномените на разделението

3.6.1. Противопоставянето на „ние-вие“

3.6.2. Въпростъ за превода: verbum de verbo sive sentential de sentential

3.7. Самостоятелности и взаимна зависимост

4. Първият дебат: изхождението на Светия Дух

4.1. Изходна база и тема на дискусията

4.2. Точки на консенсуса

4.3. Точки на взаимното неразбиране

4.3.1. Първи кръг на дебата: изхождението на Светия Дух — субстанциално или от Лицето на Бог Отец?

4.3.2. Втори и трети кръг: теология и икономия

4.3.3. Четвърти кръг: procession aeterna ac termporalis и φυσική ένέργεια

4.3.4. Пети кръг: битие и съществуване на Светия Дух

4.3.5. Шести кръг: идеята за прогреса и общите църковни отци

4.4. Точки на срива

4.5. Проект за решеине: proprie et principaliter ex Patre и διά του Υίου

5. Вторият дебат: авторитетът на Римската църква

5.1. Структура и дема на дискусията

5.2. Сблъсъкът на традициите

5.2. Негативният резултат

6. Въздействие и по-нататъшен ход на събитията

6.1. Рамката и нивотоо на диалога в Anticimenon

6.2. Диалогът с Василий от Охрид

III. Полемичната практика на Уго Етериано

1. Кой е Уго?

1.2. Оценката на съвременниците за Уго

1.3. Писмовното дело

1.3.1. De regress animarum ad inferis

1.3.2. Liber de differentia naturae et personae и учението на Жилбер от Поатие

1.3.3.  Adversus Patherenos

1.3.4. De haeresibus quas in Latinos Graeci devolvunt

1.3.5. De sancto et immortali Deo

1.3.6. De minoritate ad aequalitate Filii hominis ad Deum Patrem

2. Съборът от 1166 г.

2.1. Поводът

2.2. Мнението на Уго и официалната църковна организация

2.3. Западното измерение на дебата

2.3.1. Герхох от Райхерсберг

2.3.2. Съборните решения в сравнение с учението на Герхох

2.3.3. Интелектуалната източно-западна мрежа

3. Подходът на Уго

3.1. В търсенето на общ знаменател

3.2. Deo amabilis societas: критерият за членство в нея

3.3. Начинът на провеждане и цитиране

4. Радикалната конфликтна позиция на Уго

4.1. De sancto et immortali Deo: едно обявяване на война

4.2. Аргументационната база

4.3. Авторитети и опоненти

4.4. Подстъпи към поянтието „патристика“

4.5. Къде се губи Максим Изповедник?

4.6. Скъсването с Никита от Марония

4.7. Специфика на Уговите аргументи

4.8. Уговото схващане за Троицата

4.8.1. Субстанцията като constitutivum на Лицата

4.8.2. Монархията на природата

4.8.3. Лицата като причина и принцип на изхождението на Духа

4.8.4. Вътрешнотринитарният ред на Лицата

4.8.5. На мъдростта последните предели

4.9. Премахването на filioque от Символа

4.10. Ключът — папските права

5. Резултати

IV. Следистории

1. Латиняните и Византия

2. Византия и латиняните

Литератира

Резюме на английски език

Показалец на имената

Показалец на термините

Write a review