John of Damascus. The Fount of Knowledge, Vol. I: Philosophical Chapters, Concerning Heresy
S. Ioannis Damasceni. Fons scientiae I / Του Αγιου Ιωαννου Δαμασκηνοῦ. Πηγη γνώσεω I
Йоан Дамаскин. Извор на знанието. Том 1: Философски глави. За ересите накратко
Category: Medieval authors; Language: Bulgarian, Greek
The edition presents the first volume of the Bulgarian translation of John of Damascus' work "The Fount of Knowledge (Philosophical Chapters, Concerning Heresy).
Saint John of Damascus, also known as John Damascene (c. 675/676—749) was a Syrian monk and priest. Born and raised in Damascus, he died at his monastery, Mar Saba, near Jerusalem. A polymath whose fields of interest and contribution included law, theology, philosophy, and music, he is said by some sources to have served as a Chief Administrator to the Muslim caliph of Damascus before his ordination. He wrote works expounding the Christian faith, and composed hymns which are still used both liturgically in Eastern Christian practice throughout the world as well as in western Lutheranism at Easter. He is one of the Fathers of the Eastern Orthodox Church and is best known for his strong defense of icons. The Catholic Church regards him as a Doctor of the Church, often referred to as the Doctor of the Assumption due to his writings on the Assumption of Mary.
The most common source of information for the life of John of Damascus is a work attributed to one John of Jerusalem, identified therein as the Patriarch of Jerusalem. This is an excerpted translation into Greek of an earlier Arabic text. The Arabic original contains a prologue not found in most other translations, and was written by an Arab monk, Michael. Michael explained that he decided to write his biography in 1084 because none was available in his day. However, the main Arabic text seems to have been written by an earlier author sometime between the early 9th and late 10th centuries AD. Written from a hagiographical point of view and prone to exaggeration and some legendary details, it is not the best historical source for his life, but is widely reproduced and considered to contain elements of some value. The hagiographic novel Barlaam and Josaphat, traditionally attributed to John, is, in fact, a work of the 10th century.
Table of contents
Предговор
Бележки на редактора на „Философски глави“
Философски глави
Пролог
Подробен списък на главите
Глава 1. За знанието
Глава 2. Каква е целта [на съчинението]
Глава 3. За философията
Глава 4. За битието, същността и съпътстващото
Глава 5. За огласяването
Глава 6. За делението
Глава 7. За предшестващото по природа
Глава 8. За определението
Глава 9. За рода
Глава 10. За вида
Глава 11. За индивида
Глава 12. За видовото различие
Глава 13. За съпътстващото
Глава 14. За собствено присъщото
Глава 15. За предикатите
Глава 16. За синонимното и омонимно предициране
Глава 17. За предиката с оглед на това що е и какво е предметът?
Глава 18. Общност и различие при петте огласявания
Глава 19. Общност и различие при рода и видовото различие
Глава 20. Общност и различие при рода и вида
Глава 21. Общност и различие при рода и собствено присъщото
Глава 22. Общност и различие при рода и съпътстващото
Глава 23. Общност и различие при видовото различие и вида
Глава 24. Общност и различие при видовото различие и собствено присъщото
Глава 25. Общност и различие при видовото различие и съпътстващото
Глава 26. Общност и различие при вида и собствено присъщото
Глава 27. Общност и различие при вида и съпътстващото
Глава 28. Общност и различие при собствено присъщото и неотделимото съпътстващо
Глава 29. За ипостаса, въипостасеното и неипостасното
Глава 30. За същността, природата и формата; и за индивида, лицето и ипостаса
Глава 31. За омонимите
Глава 32. За синонимите
Глава 33. За полинимите
Глава 34. За различните и хетеронимите
Глава 35. За паронимите
Глава 36. За десетте най-родови рода
Глава 37. За еднородното и едновидното, за разнородното и разновидното, за едноипостасното и различаващото се по число
Глава 38. За това, което съществува в друго
Глава 39. Още за същността
Глава 40. За природата
Глава 41. За формата
Глава 42. За ипостаса
Глава 43. За лицето
Глава 44. За въипостасеното
Глава 45. За неипостасното
Глава 46. Деление на битието
Глава 47. Деление на същността
Глава 48. Още за еднородното и едновидното, за разнородното и разновидното, за едноипостасното и различаващото се по число
Глава 49. За количественото и количеството
Глава 50. За отношенията
Глава 51. За качественото и качеството
Глава 52. За действието и претърпяването
Глава 53. За разположението
Глава 54. За [категорията] къде
Глава 55. За [категорията] кога
Глава 56. За наличието
Глава 57. За противостоящото
Глава 58. За дадеността и лишеността
Глава 59. За предшестващото и последващото
Глава 60. За даденото заедно
Глава 61. За движението
Глава 62. За наличието
Глава 63. За изказването – отрицание или твърдение
Глава 64. За термина, предпоставката и умозаключението
Глава 65. Различни определения
Глава 66. Още за ипостасното съединение
Глава 67. Определенията на философията са шест
Глава 68. За четирите диалектически метода
За ересите накратко: откъде са започнали и как са възникналиЗа ересите накратко: откъде са започнали и как са възникнали
ВарваризъмВарваризъм
Скитизъм
Елинизмът
Юдаизъм
Питагорейци или перипатетици
Платониците
Стоиците
Епикурейците
Самарянство
Горотини
Йевусеите
Есини
Достините
Книжници
Фарисеи
Садукеи
Имероваптисти
Осини
Насариеи
Иродианите
Симониани
Менандриани
Саторнилиани
Василидиани
Николаити
Гностици
Карпократиани
Киринтиани
Назореи
Евионеи
Валентиниани
Секундиани
Птолемеи
Маркосеи
Колорвасеи
Ираклеонити
Офити
Каиани
Ситиани
Архонтики
Кердониани
Маркионисти
Лукианисти
Апелиани
Севериани
Татиани
Енкратити
Катафригасти
Пепузиани
Четиридесетници
Aлоги
Адамиани
Сампсеи и алкесеи
Теодотиани
Мелхиседекиани
Вардисианисти
Ноициани
Валисии
Катари
Ангелики
Апостолики
Савелиани
Оригениани
Оригениани, други
Павлианисти
Манихеи
Йеракити
Мелетиани
Ариани
Аудиани
Фотиниани
Маркелиани
Полуариани
Духоборци
Аериани
Аетиани
Димирити
Антидикомариамити
Колиридиани
Масалиани
Несториани
Евтихианити
Египтяни
Афтартодокити
Агноити
Варсануфити
Икети
Гносимахи
Илиотропити
Тнитопсихити
Агониклити
Теокатагности
Христолити
Етнофрони
Донатики
Итикопроскопти
Парерминевти
Лампетиани
Монотелити
Автопроскопти
Измаилтяни
Христианокатигори
Апосхистите
Епилог
И. Христов. Гръцко-славянски лексикални паралели във философските глави от Симеоновия сборник и Извор на знанието
Списък на съкращенията
Details | |
Publisher | East–West Publishing |
Language | Bulgarian, Greek |
Pages | 384 |
Illustrations | – |
Binding | hardback |
ISBN | 978-619-152-470-9 |
Creation date | 2014 |
Size | 14 х 20 cm |