(Ab)normality and access to publicity: Socio-institutional spaces of biomedical discourses in Bulgaria (1878—1939). In Bulgarian. 

     The monograph analyzes the uses of biomedical, psychological and eugenic discourses in Bulgaria for the regulation of access to publicity from the late 19^th century to the Second World War. The subject of the study are the abnormal personalities seen in the context of given socio-institutional realms: forensic-psychiatric (between hospital and prison), medical-pedagogical (school health services), administrative-medical (bureaucracies, factories and army) and marital-hygienic (family). 

Table of contents

Увод

Глава I. Анормалност и нормативни режими на достъп до публичността: картографиране на понятията

1. Въведение и изследователски хипотези

2. (А)нормалност и нормативност: постановка на проблема

3. Социални (пре)въплъщения на медицинските норми

4. „Стигма“, „патологични“ метафори и „мръсотия“: социологически, реторически и антропологически фигури на анормалното

5. Увреждане, болест, инвалидност: медицински, социални и/или индивидуални модели/конструкти?

6. Що е медикализация? Епистемологични дебати

7. (Медицинската) власт-знание

8. Евгениката срещу индивидуалното, социалното и расовото израждане

9. Български евгенични проекти: основни тенденции

10. Анормалност и нормализация на анормалните: обща методологическа хипотеза

Глава II. Анормални (и) престъпници: съдебнопсихиатрични конструкции на отклоняващото се поведение

1. Въведение

2. Уредба на наказателната невменяемост в новоосвободената държава. Законодателна и културно-историческата база на Наказателния закон от 1896 г.

3. Природата на престъпността: тероии, проекти и практики

3.1. „Криминално-антропологичната“ срещу „класическата“ школа

3.2. Към концепцията за „дегенерация“: конфликти и компромиси

3.3. „Намаление на душевната деятелност“

4. Що е „безсъзнателност“?

5. Фигури на „недоразвитостта“

5.1. От без-умните до без-душните

5.2. Колективните образи на „недоразвитостта“: „Действително, кой може да каже, че бай Ганю не е морално тъпоумен човек?“

6. Углавното съдопроизводство и процедурният режим на невменяемостта

6.1. Нормативното закрепване на експертните функции

6.2. Експертни регламентации на душевния статус

6.3. Заключение или присъда? Съдебнопсихиатрични метаморфози

7. Опасният анормален между диспциплинарните и биополитическите норми

7.1. Възможности за наказателна терапия

7.2. Намалено-вменяемият: проекти за институционализация на един правно-медицински хибрид

7.3. Престъпният тип и народната душа: евгенично „претворяване“

7.4. Натурата и/или културата: картографиране на понятията в междувоенните дебати върху душевната малоценност и престъплението

8. Заключение

Глава III. Училищна хигиена в България: културни образи, институционални роли и практики

1. Въведение в училищната хигиена

2. Правнонормативната програма за училищна хигиена

2.1. Разпределение на институционалните роли

2.2. Институционалното здраве и здравето на учениците

3. Колко е важно да бъдеш хигиеничен

4. Лекарят — учител, учителят — лекар (институционалният обмен на роли)

5. Типологии на тялото

6. Анимираното тяло: хигиенна грижа и физическо възпитание

6.1. Първи стъпки към институционализация на физическото възпитание в българските училища

6.2. Борба с израждането

7. Училищната душевна хигиена

8. Училищната хигиена в периода между двете световни войни: правен и институционален режим

9. Заздравяване на младите поколения: национално възпитание в „органичната държава“

10. Медицинска педагогика, педогогическа медицина, евгеника

11. Физическото възпитание след Първата световна война: посвещаване в „култа на тялото“ на идеалния българин

12. Телесната култура и училището

12.1. Модели, програми и методи на възпитание на тялото

12.2. Правни норми на телесното възпитание

13. Душевната хигиена и българската душа

13.1. Нормите на биологичната „конституция“

13.2. Психосоциални профили на учениците и диференциране на обществения подбор

13.3. „Мъчновъзпитаемите“: класификации и нормализационен контрол

14. Заключение

Глава IV. „Здравен ценз“ и обществена хигиена: медицинската селекция при заемане на държавни слжби и осъществяване на публичнозначими дейности

1. (А)нормалност и (не)трудоспособност

2. Срещу омърсяването на административното тяло

3. Правна и социална реалност на Закона на държавните служители от 1922 г.

4. Законодателният перфекционизъм към учителството

5. Здравната селекция и работническия въпрос

6. Подбор на транспортни работници в системата на железниците

7. Военният корпус: идеални и тератологични фигури

8. Медицински класификации и армейки подбор

9. Модификации в режима на военномедицински надзор

10. Здравният ценз за военнослужещи в периода на войните (1912—1918)

11. Трудовата войска или метаморфозите на воинския „организъм“

12. Здравната цензура на трудовия фронт

13. Заключение

Глава V. Брачно здраве, евгеника и възраждане на колективната идентичност

Въведение

I. Семейството: свещен съюз и/или биологичен организъм? Бракът в здраве и болест

1. Църквата, законът и евгеничния дискурс по въпросите на здравия брак

1.1. Режимът на болестта в Екзархийския устав

1.2. Военна и/или брачна дееспособност: медицинското освидетелстване като междуинституционален проблем

1.3. Тълкувателна съдебна практика на духовна власт

1.4. Ранни идеи за брачно здраве и промяна на правния му режим

1.5. Евгенични проектни режими на брачна хигиена след 1918 г.

2. Хигиената на брака в светска перспектива: към „национализация“ на семейното здраве

2.1. Бракът и грижата за потомството в проекта за здравен закон от 1922 г. и в Закона за народното здраве от 1929 г.

2.2. Законопроект за сключване и прекратяване на брака от 1935 г.: предбрачно медицинско освидетелстване и секуларизация на брачното право

2.3. Медицинският наставник и моралната хигиена в борба с венерическите болести

II. Здрав(н)а идентичност и хронотопи на родното

1. Израждане и възраждане в режими на историчност

1.1. Първи симптоми на „болното време“

1.2. Предизвикателствата на междувоенната криза: дегенерацията в режими на „расова“ история

1.3. Психиатри и народопсихолози като историци на българската душа

2. Из(г)раждането и градът: рустикални утопии?

3. Към „ново изграждане“: реторика на (био)политическите дебати върху „природата“ и „средата“

4. Заключение

Заключение

Съкращения

Библиография

(А)Нормалност и достъп до публичността

Write a review