To the understanding of just and justice before and during Aristotle
Към разбирането за справедливо и справедливост преди и при Аристотел
Category: Ancient Philosophy
Language: Bulgarian

Table of contents

Въведение. Защо към и преди Аристотел? Status quaestionis.

Автобиографични и хронологични уточнения за изследването. Понятийни разграничения, дефиниране на обхвата и замисъла му

Първа глава. Справедливото и справедливостта според двамата създатели на историографията и в съвършената атическа трагедия

Част 1. Херодот за справедливото и справедливостта

Несправедливото деяние като причина за война и двигател на историята и историите

Снемането на митологическото — историята на Елена

Съновидения, оракули и личби — къде сред тях е справедливостта

Първият отговор: справедливостта като надчовешка сила

Вторият отговор: справедливостта като човешка преценка, човешко правосъдие

Третата възможност: справедливостта в семейството

Четвъртият отговор: справедливото се постига в общностната уредба

Справедливото в управлението на мнозинството

Свободата и проблемът за противостоенето между Европа и Азия

Част 2. Справедливостта и справедливото според История на Пелопонеската война на Тукидид

Тукидид като създател на историята на съвременността

Тукидид като философ на историята

Тукидид като софист

Картография на речите в произведението

Философстването в антилогиите в История на Пелопонеската война

Човекът е мяра на всички неща, които водят до война

Хуманизъм и морализъм, а не морален релативизъм

За класическите и философските методи на Тукидид като историк

Тукидидовото „размишление за метода“

Aпология на софистиката, Херодот и Тукидид

Как е възможна справедливостта като лична добродетел и справедливото като общностно устройство

Част 3. Антигона на Софокъл, или за отвъдността на справедливото

Втора глава. Справедливостта и справедливото — от Платон към Аристотел

Част 1. Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон

Чия е справедливостта, или за субекта на справедливостта и на справедливото

Справедливото като качество на общностния живот и справедливостта като лична добродетел

Досократическото онтологизиране на Дике — Правдата

Софистическо-сократическият контрапункт в Държавата

Онтологическият отговор: справедливостта е възможна. Справедливото е възможно

Част 2. Персонификацията на добродетелите в „Персийския разказ“ на Сократ в Алкивиад

Сократ и Алкивиад. Сократ и Платон

Интересът на Академията към Персия. Интересът на Аристотел към Изтока

Поучението на Сократ към Алкивиад

Част 3. Политическите устройства — решаващото за (не)постигането на справедливото според Платон и Аристотел

Политическото мислене в диалозите и писмата на Платон

Ейдосите на политическото в Държавата

Битийно-космическото обяснение

Тимокрацията и тимократът

Олигархията и олигархът

Демокрацията и демократът

Фасадната демокрация според Платон

Кои са търтеи и какво правят те в полиса?

Тиранията и тиранинът

Апологията на беззаконието и авторитаризма в Държавникът

Къде да търсим политическото мислене на Аристотел?

Политическите схващания на Аристотел като отрицание, но и продължение на търсенията на Платон

Аристотеловият принос в политическата теория Ейдосите на олигархията в Политика на Аристотел

Трета глава. Към осмислянето на справедливото и справедливостта в самата Аристотелова мисловност. Към справедливото: конституционната история на Атина. Към справедливостта: антропологията — фундамент на практическата философия. Никомахова етика, кн. Епсилон: превод и коментар

Част 1. Как е възможно и постепенно приближавано справедливото? Атинската държавна уредба между философията, историята и конституционализма

Размислите за държавните устройства в Историята на Херодот

Държавните устройства като обяснител в История на Пелопонеската война

От Платон към Аристотел: от нормативизма на предписанието към реализма на описанието

Еволюция и прогрес в институциите на властта в Атина

Как е възможна независимостта на съдебната власт?

Част 2. Антропологията като корелат на етиката: модалната триада, тялото и душата

Космосът според Аристотел: съвършено тяло без душа

Живите същества и техните прекрасни тела

Полемичното начало на За душата

Проблемът за тялото

Душата като принцип на живота

Мистерията на нуса: божественото в човека

Част 3. Никомахова етика. Книга Епсилон

Превод и паралелен гръцки текст

Коментар към превода

Заключение. Човекът трябва да е добродетелен и справедлив, защото има безсмъртен разум. Справедливостта и справедливото са постижими

Everybody knows by heart

Добродетелта като предразположеност. Справедливото, справедливостта и φρόνησις

Справедливост и φρόνησις

Библиография и интернет източници

Write a review