From the Inside Out: A Priori Reasoning, Intuitions and Conceptual Achievement
Отвътре навън. A priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене
Category: Philosophy

   Classical epistemology, philosophy of consciousness and philosophy of perception is built from the outside in – we become aware of our grounds and turn them into knowledge; our cognitive system reformulates the world around us and converts it into concepts; our sensory particularities set the content of our perceptions and determine how we "reflect" reality. This picture also dictates the selection of methods: introspection brings "undoubtedness" or at least "irrefutability"; intuitions are about the "obvious"; perceptions give a person's ideas about the world. In our time, however, the picture gradually turns out to be more and more unfounded and is rapidly changing.

Table of contents

Благодарности

Встъпителни бележки

Увод

ГЛАВА ПЪРВА. РАЗГРАНИЧЕНИЕТО A PRIORI – A POSTERIORI

1.1. Класическата концепция за a priori

1.1.1. Какво може и какво не може да бъде априорно

1.1.2. Аналитични и концептуални истини

1.1.3. Необходимост и априорност

1.1.4. Негативна и позитивна концепция

1.1.5. Аргумент срещу класическото разграничение 

1.1.6. Мотивация за запазване на концепцията 

1.2. Новото a priori

1.2.1. A priori-та

1.2.2. Контингентност на априорните твърдения 

1.2.3. Фалсифицируемост на априорните твърдения

1.2.4. Опит и априорност

1.2.5. Процеси и способности

1.2.6. Ролята на разбирането в новата концепция

1.2.7. Функция на новата концепция

ГЛАВА ВТОРА. СТОЙНОСТТА НА ИНТУИЦИИТЕ

2.1. Интуиции и нагледи

2.1.1. Интуицията като концептуална компетентност

2.1.2. Интуиции и самоочевидни твърдения

2.1.3. Дефиниране на интуиция

2.1.4. Сурови интуиции (brute intuitions)

2.2. Евиденциален статус на интуициите

2.2.1. Претенции срещу липсата на надеждност

2.2.2. Специфичен неемпиричен евиденциален статус

2.2.3. Добри и лоши интуиции

2.2.4. Аргументът от липса на знание

ГЛАВА ТРЕТА. ОБОСНОВАВАНЕ БЕЗ ИНТУИЦИИ ПО ФИЛОСОФСКИ

3.1. Философско познание и абдукция

3.1.1. Характеристики на абдуктивните изводи

3.1.2. Проблеми пред извода към най-доброто обяснение

3.1.3. Прецизиране на абдуктивните допускания и формулиране на критерии за изводимост

3.2. Мисловно равновесие (МР)

3.2.1. Какво представлява мисловното равновесие

3.2.2. Обмислени съждения

3.2.2.1. Как да дефинираме обмислените съждения

3.2.2.2. Какво прави моралните съждения специални

3.2.2.3. Ограниченията върху обмислените съждения

3.2.3. Актуално равновесие

3.3. Изводи към дебата екстернализъм срещу интернализъм по отношение на обосноваването

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. МЕНТАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ

4.1. Какво се разбира под „ментално съдържание“

4.1.1. Езикови изрази и техните ментални еквиваленти

4.1.2. Представяне на менталното съдържание посредством „че“ клаузи

4.1.3. Позиции по отношение на менталното съдържание

4.2. Притежаване на концепти и концептуални истини

4.2.1. Концептуално владеене

4.2.2. Перфектни говорители

4.2.3. Импликации от приемането на перфектни говорители

4.2.4. Импликации от отказа от перфектни говорители

4.3. Функционални теории за концепциите

4.3.1. Перцептивни (сензорно-моторни) и концептуални примитиви

4.3.2. Аналогията между функция на употребата в езика и функция на концептуалната употреба

4.3.3. Функция на системата срещу функция на концепта

4.3.4. Интернализъм, функционализъм, субективизъм

4.4. Натурализация на екстернализма по отношение на менталното съдържание

4.4.1. Социален екстернализъм и широк физически екстернализъм

4.4.2. Натурализация на екстернализма

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ПРЕВОДИ НА ПОНЯТИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ИЗПОЛЗВАНИ АБРЕВИАТУРИ

Write a review