Предговор

Използвани съкращения

Част І. Място и функции на турцизмите в българския език

1. Увод: съдбата на турските лексикални заемки от османско време в българския език

2. Османското езиково и културно наследство и Балканите

2.1. Османлиите и османският турски език — характерни черти на обществото, културата и езика на една империя

2.2. От османския турски към съвременния турски книжовен език

2.3. Балканският езиков съюз — основни особености и характер на остатъчното османско турско влияние

2.4. Съдбата на турцизмите на балканска почва

2.5. Приложение: културна специфика на Балканите

2.5.1. Отношение към труда

2.5.2. Балканската кухня

2.5.3. Музикалната чалга култура

3. Изследвания на турцизмите в българския език

3.1. Кирил Мирчев за съдбата на турцизмите

3.2. Други български автори за ролята и мястото на турцизмите в българския език

3.3. Мястото на турските заемки в българския език според чуждестранни автори

3.3.1. Изследвания в българистиката, балканистиката и туркологията

3.3.2. Приносите на Алф Гранес към изучаването на турското влияние върху българския език

3.3.3. Анализ на Речник на турцизмите в българския език (2002)

4. Сфери на проникване и тематично разпределение на турските заемки в българския език

4.1. Класификацията на турцизмите на Беньо Цонев (1934)

4.2. Тематични разпределения според други български автори

4.3. Дистрибуция на турцизмите в българския език според чуждестранни автори и в съпоставка с положението им в сърбохърватския език

4.4. Приложение I: Абстрактни понятия, светоглед и религия в турски заемки

4.5. Приложение II: Българско-османско съжителство и парадоксалният ефект на секуларизация на българската култура

5. Основни механизми на „отчуждаване“ в езика при междукултурна дисимулация

5.1. Архаизацията като процес в езика и в какъв смисъл можем да говорим за „ускорена архаизация“ като следствие от междукултурен конфликт

5.2. Пейоризацията като езиков феномен

5.2.1. Пейоризацията като механизъм на езика

5.2.2. Начини за експлицитно маркиране на пейоративните турцизми в българския език

5.2.3. Степен на пейоризация — турцизмите във функцията на ригидни суперлативи

5.2.4. Резултати от пейоризацията на турцизмите в българския език

5.3. Семантични метаморфози на турските заемки

5.3.1. Мурафет

5.3.2. Калтак

5.3.3. Гьонсурат

5.3.4. Междукултурна дисимулация и междуезикова омонимия

5.4. Обобщен модел на кумулативния ефект от архаизация и пейоризация на турцизмите в българския език

6. Разпределение на турските заемки в българския език по стил

6.1. Култура, стил и език

6.2. Стилови разграничения и начини на маркиране на думите в речника

6.3. Език и стил в българската стилистика, лексикология и лексикография

6.3.1. Стилистичното разпределение на турцизмите в РСБКЕ (1959) според Лакова (1972)

6.3.2. Маркировки за стил и език в Речник на българския език

6.4. Преглед на разпределението на турските заемки в българския език по стил

6.5. Синонимия и стилистична позиция на турцизмите сред другите лексикални изразни средства на българския език

6.6. Турцизми и езикова култура

6.7. Израз на какво в културно отношение е масираната пейоризация

7. Характер на емоционално-афективното значение и на амбивалентността и специфика на тяхната проява при турцизмите

7.1. Емоция и емоционално-афективно значение в езика

7.2. Денотация, конотация, емоция

7.3. Характер на емоциите и на емоционално-афективните значения, свързани с тях

7.4. Именуване, израз и предизвикване на емоция с думи

7.5. Феноменът на амбивалентните чувства и амбивалентното значение

7.6. Социална, културна и езикова детерминираност на противоположностите в субективния опит на човека

7.7. Амбивалентно чувство, дума, словосъчетание и изречение

7.8. Структура и особености на амбивалентното значение

7.9. Логическа форма на амбивалентното значение

7.10. Семантична съчетаемост и тълкуване на амбивалентните изрази

7.11. Междуличностен и социален контекст и амбивалентност

7.12. Противопоставяне, отрицание и амбивалентност

7.13. Типове култура, амбивалентност и пейоративност

8. Старо и ново в българската културна традиция и място на турцизмите в тях

8.1. Турското влияние в българското народно творчество с оглед на пословиците и поговорките

8.2. Място на турцизмите в класическата ни литература от епохата на Възраждането и борбата за Освобождение

8.3. Захари Стоянов — българинът от ново време

8.3.1. Рецепция на Захари Стоянов като личност и творчество

8.3.2. Захари Стоянов пред себе си и пред своите читатели

8.3.3. Историческата истина между исторически факт и творчески метод в произведенията на Захари Стоянов

8.3.4. Идиолектът на Захари Стоянов и мястото на турцизмите в него

8.4. Бай Ганьо Балкански – превъплъщения на „новия“ българин в края на ХІХ век

8.5. Турцизмите в произведенията на българските писатели от края на ХІХ и през ХХ век

9. Голямото завръщане на отрицателните и амбивалентните турцизми в средствата за масова информация в годините на прехода

9.1. Начини на употреба на турцизмите при формиране на съвременното обществено мнение

9.2. Функции на стилистичното смесване в съвременните средства за масова информация и приносът на турцизмите

9.3. Място на турцизмите при формиране на „езика на омразата“ и езика на социалното недоверие

9.4. „Цветна“ лексика и семантична сатиация (анестезия)

9.5. Ние, те и турцизмите

9.6. Турцизмите отново се завръщат?

Част II. Турцизмите в огледалото на българската култура

1. Тематично разпределение на турските заемки в българския език, които именуват хора и особености на тяхното общуване и взаимоотношения

1.1. Психологически типове

1.2. Представа за човешкото тяло и неговите функции

1.3. Особености на сексуалното поведение и сексуалните отношения

1.4. Особености и характер на социалното общуване

1.5. Човешката съдба, душевни преживявания и навици

1.6. Професия, търговия, бизнес

1.7. Глаголни действия

1.8. Имена, фамилии и прозвища в турски заемки

1.9. Имена на животни и птици за хора

1.10. Ecce homo в турски заемки: за репрезентативната функция на езика

2. Семантика на противостоенето

2.1. Хайдутин (майка не храни)

2.2. Хайдук

2.3. Харамия

2.4. Хъш(лак)

2.5. Комита

2.6. Конфронтация на думи и култури — контра- и/или анти-

3. Оспореният образец — юначество, безстрашие и сила

3.1. Бабаит1 — образ и подобия

3.2. Пехливан(ин)1

3.3. Рая или защо османското иго е било робство

4. История на българското мъжкарство в турски заемки

4.1. Левент и гидия

4.2. Бабаит2

4.3. Бабаджан, бабачко и бабанка

4.4. Пехливан(ин)2

4.5. Пич

4.6. Мъжкарството в приказка и наяве

5. Еснаф и метаморфозите на рахат и кеф

5.1. Еснаф — човешкият облик на „ускорената архаизация“ на турцизмите

5.2. Еснафът като мишена на другарска критика в социалистическата култура

5.3. Рахат(лък), ориенталско потекло и дребнобуржоазен манталитет

5.4. Кеф(лия) — от стигма към реванш

5.5. Герои и блага на Ориента

6. Оправност, съобразителност и сръчност в турски заемки

6.1. Ачигьоз

6.2. Пишкин

6.3. Ербап1

6.4. Окумуш

6.5. Тарикат1

6.6. От ограничен към отворен код на поведение в обществото в простонародната култура у нас

7. Тарикат2 и градската култура в България между двете световни войни

7.1. Лексикографски портрет на тарикат

7.2. Типология на младежа тарикат

7.3. Тарикатският език

7.4. Тарикатът и преходът към модерност в българския град

8. Аспекти на социалната асертивност при междуличностно общуване

8.1. Келеш

8.2. Ербап2

8.3. Сербез

8.4. Курназ

8.5. Какво има значение при прояви на асертивност

9. Характери и социални роли

9.1. Урсуз(ин)

9.2. Тепегьоз

9.3. Маскара

9.4. Ахмак

9.5. Бунак

9.6. Серсем

9.7. Мискин(ин)

9.8. Шашкън(ин)

9.9. Диване

9.10. Перформативната функция на именуването при договаряне на идентичност

10. Женски качества и поведенчески образци

10.1. Гювендия

10.2. Джадия

10.3. Уруспия

10.4. Мастия

10.5. Пачавра

10.6. Брантия

10.7. Шафрантия

10.8. Традиция и иновации при употребата на женски дисфемизми

11. Съпреживяване, съчувствие и състрадание към ближния

11.1. Завалия(та)

11.2. Фукара

11.3. Пишман

11.4. Двойният стандарт при съпреживяването

12. Глаголи за общуване с умисъл

12.1. Кандърдисвам

12.2. Назлъндисвам се

12.3. Кандисвам

12.4. Комуникативно сътрудничество с едно наум

13. Желание, безпокойство, грижа

13.1. Мерак(лия)

13.2. Зор(лия)

13.3. Кахър(лия)

13.4. Дерт(лия)

13.5. Психологическа причинност, структури на значението и приносът на словообразувателната наставка –лия

14. Житейски смисъл и човешка съдба

14.1. Късмет

14.2. Кадем

14.3. Колай

14.4. Кутсуз

14.5. Карък

14.6. Гайле

14.7. Леснина, орис и свободата на избор

15. Култура, контра- и антикултура: Васил Левски и представата за човека в турски заемки

15.1. Понятието за светост в християнството

15.2. Васил Левски, представен като апокрифен светец в биографията на Захари Стоянов

15.3. Профанацията в съпоставка с евангелие, апокриф и истина

16. Заключение

Използвани източници и цитирана литература

Показалец на турцизмитеПредговор

Използвани съкращения