Central Europe and the Balkans 19^th—20^th century: Studies in Memory of Prof. Milcho Lalkov
Language: Bulgarian

Table of contents

И. Първев. Предговор

I. За професор Лалков

П. Митев. Слово на проф. д-р Пламен Митев

А. Пантев. Следите на Милчо Лалков

Р. Прешленова. Австро-Унгария и Балканите в трудовете на проф. Милчо Лалков и днес

Е. Дроснева. 40 години с Милчо

Н. Поппетров. Имагология или антропология? България и Централна Европа от 70-те години на XIX до 40-те години на ХХ век (за границите на историческата реконструкция)

II. Балканите и Централна Европа (1829—1918)

Р. Спасов. Църковната борба на българите от началото на 40-те до 50-те години на XIX век, отразена в британски дипломатически документи

В. Рачева. Сръбското княжество на страниците на българския „Цариградски вестник“ (1848—1862) през първите четири години от издаването му

Й. Бенчева. Да похапнем с османците на Балканите

И. Първев. Дипломати от кариерата, кариера на дипломати. Германските генерали консули в София (1879—1887)

А. Стрезова. Българските дипломатически агенти в Австро-Унгария (1889—1909)

И. Начев, З. Велинова. Централноевропейски влияния върху стопанската модернизация на Балканите — примери от столичния град (от края на XIX до Първата световна война)

Р. Мишев. Външнополитически доктрини на Австро-Унгария в края на XIX и началото на ХХ век (1878—1914)

В. Колев. Жизнеността на един австро-унгарски опит за саботиране на Балканския съюз

В. Златарски. Бълария в политиката на Германия и Австро-Унгария през пролетта на 1913 г.

Т. Хенце. Война и памет: политическата лексика на чешките неослависти през 1912 г.

С. Славов. Българската държава и разделението във ВМОРО (1903—1908)

П. Петров. Иван Михайлов за сръбско-българските отношения (XIX—XX век)

И. Петров. Трансформация в българската армия по време на Първата световна война (1914—1918)

Д. Парушева. Визуални представи за Първата световна война в българското списание Илюстрация Светлина

III. Югоизточна Европа (1918—1945)

Югоизточна Европа във външнополитическата концепция на Германия след края на Първата световна война

В. Янчев. Армията и разбойничеството в България (от края на 1918 до средата на 1923 г.)

В. Божинов. Акценти във външната политика на Република Турция след глобалните промени от 1989 г.

И. Огнянова. Антисърбизмът — основа на усташкия национализъм

А. Кочанкова. Документи от дипломатически архив за еврейския въпрос през годините на Втората световна война

М. Маркова, Х. Беров. Фотографиите на фабрии като извор за икономическата модернизация на българската столица до 40-те години на ХХ век

IV. Балканите

М. Радева. Образът на Сърбия/Югославия в учебниците по българска история (средата на 40-те — средата на 80-те години на ХХ век)

Й. Баев. Югославия в анализите на българското военно разузнаване (1945—1990)

Л. Огнянов. Проблеми в развитието на българо-югославските отношения (1956—1989)

Н. Кайчев. Мартенският пленум на БКП от 1963 г. и македонският въпрос в българо-югославските отношения през 60-те години на ХХ век

Б. Банчев. Случаят Мате Мещрович — как хърватската антикомунистическа емиграция чества 1300-годишнината на българската държава

Н. Бояджиева. Крахът на една европейска федерация: Югославия между Изтока и Запада (през 80-те години и началото на 90-те години на ХХ век)

А. Михайлова. Румънско-югославските отношения в годините на Студената война

Е. Калинова. Е. Калинова. История и пропаганда. Турция и „Възродителнияъ процес“ в България

И. Баева. Проблеми на геополитическата преориентация  на страните от Източна Европа в годините на прехода

М. Стамова. Република Македония в началото на ХХI век —междунационални отношения и външнополитически проблеми

Г. Цачев. Идеята за федериране на Босна и Херцеговина 1995—2005 г. (федерация след федерацията)

Ж. Стоянов. Балканите и „разгромът“ на цивилизациите

Централна Европа и Балканите XIX—XX век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков

Write a review