Ilyana Marcheva. The Policy of Economic Modernisation in Bulgaria during the Cold War
Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война
Language: Bulgarian with a summary in English

     The study of the policy of economic modernisation in Bulgaria during the Cold War shows that it was a relatively successful process. During that period, Bulgaria became industrial and urbanised country with modern agriculture and a vast army of engineers and technicians. These processes were explored through historical approaches on the basis of primary sources and secondary literature. They were placed in the context of the Cold War period, from 1946 until 1989. The author shows that at a time when the world was divided into two warring camps, two simultaneous factors were at work — the internal political factor — the Bulgarian Communist Party, and its foreign policy mentor — the USSR. The resulting symbiosis between the party and the state furthered the implementation of Soviet-modelled industrialisation and modernisation imposed for economic and political reasons. After the end of the Cold War the favourable foreign political and economic conditions for economic modernisation disappeared. Under the new circumstances the country had to adjust to a new paradigm — that of the information еra, not of the industrial era, in the conditions of the victory of neoliberalism.

Table of contents

Увод. Политиката за стопанска модернизация в България по време на Студената война като теоретичен и историографски проблем

Глава I. От изостанала аграрна към индустриално-аграрна страна в разгара на Студената война — 40-те и 50-те години

1. Наследството в индустрията и селското стопанство в средата на 40-те години

2. Идеите за социално-икономическо развитие и военновременната конюнктура (1944—1945 г.)

3. Радикални структурни промени в началото на Студената война (1946—1948 г.)

4. По сталински път (1949—1953 г.)

4.1. Сталинският/съветският модел на индустриализация и модернизация

4.2. Дисциплиниране на стопанските кадри

4.3. Основни насоки на стопанската модернизация

4.3.1. Начална фаза на форсираната индустриализация

4.3.2. Натискът за коопериране на земята

5. Зигзагите в стопанската и социалната политика (1953—1960 г.)

5.1. Новият продоволствен курс (1953—1955 г.): смяна на приоритетите

5.2. Стопанското развитие в условията на десталинизацията и интеграцията в Източния блок

5.3. Големият скок (1958—1960 г.) и неговите резултати

6. Създаване на собствена инженерно-техническа интелигенция

Глава II. Проблеми и успехи на модернизацията в противоречивото време на мирното съвместно съществуване през 60-те години

1. Мирното съвместно съществуване и интеграционните процеси в СИВ

2. 20-годишната програма за изграждане на комунизма и реалностите през 1961—1962 г.

3. Пътят към 16-та република

4. Новата икономическа реформа

4.1. Идеите за икономическа реорма и тяхното приложение в промишлеността

4.2. Реформата в селското стопанство и услугите: разрешаване на частната инициатива

4.3. Реформата във външната търговия: случаят „ТЕКСИМ“

4.4. Социалният ефект от реформите: формиране на социалистическото консуматорство

5. Научно-техническият прогрес и/или научно-техническата революция

5.1. Идеите за научно-техническата революция и тяхната реализация в България

5.2. Подготовка на висшите стопански и инженерно-технически кадри

6. Основни социално-икономически резултати на модернизацията през 60-те години

Глава III. Под знака на разведряването: изграждане на развито социалистическо общество през 70-те години

1. Духът на Хелзинки и проектът изграждане на развито социалистическо общество

2. Комплексната интеграция в СИВ през 70-те години и по-нататъшното българо-съветско сближаване

3. Новите технократи, японската връзка и новите моменти в научно-техническата политика

4. Подготовката на инженерно-технически и стопански кадри

5. Постижения и проблеми на модернизацията в промишлеността

6. Индустриализация и модернизация на селското стопанство — АПК

7. Социално-икономически резултати: урбанизацията

7.1. Демографски и социални проблеми на ускорената урбанизация

7.2. Личното стопанство и проблемите на урбанизацията

8. Кризата от края на 70-те години и нейните решения

8.1. Съветското решение

8.2. Българските решения

8.2.1. Малките и средни предприятия

8.2.2. Новият икономически механизъм

Глава IV. Агонията на модернизацията в условията на конфронтацията през 80-те години

1. Опитът за справяне с кризата през първата половина на 80-те години

1.1. Предизвикателствата на новите информационни технологии и Втората Студена война

1.2. Дългосрочната комплексна социалистическа интеграция и българо-съветските отношения

2. Интензификацията и нейните социално-икономически резултати

2.1. Политиката за научно-технически прогрес

2.2. Постановката държавата — собственик, трудовият колектив — стопанин и нейният социален резонанс

3. Перестройката в българо-съветските отношения

4. Живковото преустройство (1985—1986 г.)

4.1. Идеите за перестройката в България

4.2. Да яхнем научно-техническата революция

5. Затваряне на съветския чадър над българската модернизация

6. В търсене на нов модел на развитие в условията на новото политическо мислене (1987—1989 г.)

6.1. Юлската концепция — 1987 г.

6.2. Ускоряване на реформите и преориентиране към Запад (1988—1989 г.)

7. Нови моменти в политиката за подготовка на инженерно-техническите кадри

8. Общи резултати от модернизацията по време на преустройството

Заключение

Резюме на английски език

Библиография

Именен показалец

Write a review