Предговор

Увод

I. Реторика

1. Kратък исторически преглед

1.1. Възникване и формиране в гръцката среда

1.1.1. Представители в Древна Гърция

1.1.2. Философите като реторици

1.1.2.1. Аристотел — научна реторика

1.2. Реториката в Римската империя

1.3. Реториката през Средновековието

1.4. Реториката през Хуманизма и Новото време

2. Реторика и теология

2.1. Използване на постиженията на реториката

2.1.1. Осъществяване на езиковата реалност

2.1.2. Да спечели одобрението на слушателите

2.1.3. Съобразяване с комуникативните условия

2.1.4. Импулс към диспут и диалог

2.1.5. Просвещаване

2.1.6. Образно мислене

2.2. Видове реч

2.2.1. Съдебна реч

2.2.2. Държавническа реч

2.2.3. Реч по даден повод или празник

2.2.4. Елементарни реторични инструменти

2.2.4.1. Ориентация към педагогическата психология

2.2.4.2. Избор на правилната аргументативна форма

2.2.4.3. Емоционалност

2.2.4.4. Паралингвистична експресия

2.2.4.5. Езикови техники за представяне

3. Рецепцията на реториката при християнството

II. Омилетика

1. Теория на църковното красноречие

1.1. Реториката в служба на омилетиката

1.2. Понятие и задачи на омилетиката

2. Проповедта — кратък исторически преглед

2.1. В християнската древност

2.1.1. Реториката в християнската омилетика — блажени Августин

2.1.2. Най-знаменитият проповедник на Изток — св. Йоан Златоуст

2.2. Съдържание на проповедта

2.2.1. Автентични източници

2.2.1.1. Свещеното Писание

2.2.1.2. Творенията на светите Отци

2.2.1.3. Църковното учение

2.2.1.4. Богослуженията

2.2.2. Помощни извори

2.2.2.1. Житийната литература

2.2.2.2. Проповедническата литература

2.2.2.3. Светската литература

3. Слушателят

3.1. Проповедта като послание

3.2. Проповедта като помощ за изграждане на живота ни

3.3. Диалогичният характер на проповедта

3.4. Модел на комуникацията

3.5. Адресатите на словото Божие

3.5.1. Способност и готовност за възприемане от страна на слушателите

3.5.1.1. Комуникативно-теоретичен модел

3.5.1.2. Тежненията на епохата, актуалните и социалните настроения, възрастта

3.6. Тип слушатели

3.6.1. Традиционни типологии

3.6.2. Типологичен модел на слушателите на проповедта

3.6.3. Проповед за всеки тип слушател

3.7. Преподаване на убеждения

3.7.1. За убеждението

3.7.2. Мненията като част от живота

3.7.3. Промяна на мнения

3.8. Форми за създаване на мнение

3.8.1. Конкретни начини на аргументация

3.9. Предаване на мнения

4. Проповедникът

4.1. Личните, институционалните и теологичните изисквания

4.1.1. Самооценката и оценките на другите

4.1.2. Обратната връзка като помощ за възприемане

4.1.3. Самооценка

4.2. Служение и проповед

4.2.1. Словото Божие — проповедта — теологията

4.2.2. Проповедникът като теолог

4.2.3. Проповедникът като оратор

5. Стил и език на проповедта

5.1. Говорни бариери

5.2. Невербално говорене

5.3. Езикът на проповедта

5.3.1. Научен обзор на работата с езика

5.3.1.1. Лингвистични перспективи

5.3.1.2. Основополагащи разсъждения върху структурата на езика

5.4. Области в съвременното езикознание

5.5. Произнасяната реч не е прочитане на писмен текст

5.5.1. Народностен дух на проповедта

5.5.2. Корелацията език–съдържание

5.5.2.1. Семантичното насищане

5.6. Кондиционирането на религиозния език

5.6.1. Примерът на Свещеното Писание

5.6.2. Разказът — форма за ново кодиране в проповедта

5.6.3. Метод за ново кодиране на религиозните понятия

5.6.3.1. Модел на учене

5.6.3.2. Методическите етапи

5.7. Верифицирането на религиозното понятие

5.7.1. Заемки от разговорния език

5.7.2. Омилетичните средства за онагледяване

5.7.3. Метафорите като езикови реалности

5.7.3.1. Учението на Аристотел за метафората

5.7.3.2. Съвременното проучване на метафората

5.7.3.3. Метафорите и религиозният език

5.7.4. Агиографията като езикова помощ

5.7.4.1. Теологичната особеност на светеца

5.7.4.2. Агиографията и проповедта

6. Подготовка на проповедта

6.1. Далечна подготовка

6.1.1. Събиране на материал

6.1.2. От библейския текст към проповедта

6.2. Близка подготовка — от материала към проповедта

6.2.1. Структуриране на материала за проповедта

6.2.1.1. Методът на изразяване като креативна стъпка при избор на материала

6.2.1.2. Изграждане на проповедта — конципиране с оглед на слушателя

6.2.1.3. Началото на проповедта

6.2.1.4. Опровержението

6.2.1.5. Използването на религиозната истина

6.2.1.6. Влияние върху душевността

6.3. Непосредствена подготовка

6.3.1. Разработване на материала с оглед на поставената цел

6.4. Омилетичните семинарни упражнения

7. Проповедта при различните богослужения и случаи

7.1. Проповедта по време на светата Литургия

7.1.1. Връзката между проповедта и светата Литургия

7.1.2. Проблематиката „вяра–живот“

7.1.2.1. Обществената значимост на проповедта

7.1.2.2. Различната символика

7.2. Проповед при определен повод и случай

7.2.1. Понятието „проповед при определен повод и случай“

7.2.1.1. Употреба на това понятие

7.2.2. Рамковите условия на този вид проповед и обичаите

7.2.3. Проповедта при определен повод и случай

7.2.3.1. Проповедта при кръщение

7.2.3.2. Проповедта при венчание

7.2.3.3. Проповедта при погребение

7.2.3.4. Проповедта при празници на дружества

8. Сакралното пространство като място на проповедта

8.1. Особеното на сакралното пространство

8.2. Основните теологични елементи на сакралното

8.3. Влияние на сакралното пространство върху проповедта

9. Медийна омилетика

9.1. Медиите от гледна точка на Църквата

9.2. Обществените комуникативни средства като културна форма

9.3. Благовестие на словото Божие чрез медиите

9.3.1. Благовестието по радиото и телевизията

9.3.2. Проповедта в сферата на радиото и телевизията

Заключение

Теория на църковното красноречие